Решение № 8538 от 13.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8538 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110132737 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 184517/05.06.2024 г. на „Минолби“ ЕООД с ЕИК: 201995159, срещу „А1 България“ ЕАД, с ЕИК:

131468980, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 9,30 лева с ДДС, представляваща заплатена без основание от ищеца на ответника сума по дебитно известие № 0653876755/31.05.2023 г. към Приложение от 03.12.2021 г. към фактура № 0454504657/03.09.2022 г., издадена въз основа на договор № 503554975, сключен между „Минолби“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД.

По подадена искова молба с вх. № 199230/18.06.2024 г. от „Минолби“ ЕООД, с ЕИК: 201995159 против „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: 131468980, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 8,92 лева с ДДС, представляваща заплатена без основание от ищеца на ответника сума по дебитно известие № 0653876756/31.05.2023 г. към Приложение от 03.12.2021 г. към фактура № 0456169890/07.10.2022 г., издадена въз основа на договор № 503554975, сключен между „Минолби“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД, /по този иск първоначално е образувано гр.д.

36454/2024 г., СРС, 177 състав/.

С разпореждане № 117838/20.08.2024 г., постановено по гр.д. 36454/2024 г., СРС, 177 състав, делото е изпратено на председателя на 63 състав за преценка за прилагане на разпоредбата на чл. 213 от ГПК.

В исковата молба с вх. № 184517/05.06.2024 г. се твърди, че между „Минолби“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД са налице валидни облигационни отношения, възникнали въз основа на сключено между страните Приложение 1 от 03.12.2021 г. към договор № 503554975 за мобилни електронни съобщителни услуги, по които ищцовото дружество се явява потребител, а ответникът – доставчик на мобилни услуги.

Посочва, че на 31.05.2023 г. „А1 България“ ЕАД е издал дебитно известие №0653876755, за сумата от 9,30 лв. с включен ДДС и със срок на плащане 15.06.2023 г. В дебитното известие не е посочено за какво се начислява сумата, нито как е изчислена, а също така дебитното известие не съдържа необходимите реквизити по чл.114, ал.1 от ЗДДС. Посочва, че е заплатил сумата по дебитното известие, защото в противен случай мобилният оператор щял да преустанови доставката на мобилни услуги по договора.

Поради това намира, че посочените в дебитното известие суми са недължими, в която връзка се явяват платени без основание.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от страна на ответника по делото „А1 България“ ЕАД, чрез упълномощен процесуален представител – юрк. М. К., е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Ответникът признава наличието на облигационни отношения с ищеца по посочения договор за мобилни услуги № 503554975, както и че с дебитно известие № 653876755/31.05.2023 г. е начислил на ищеца сумата от 9,30 лв. с ДДС. Признава и че ищцовото дружество е заплатило сумата.

Посочва, че съгласно сключеното между страните Приложение № 1 от 03.12.2021 г. страните са се съгласили „А1 България“ ЕАД да предоставя на потребителя мобилна услуга № 0887881379 – „A1 М клас XS“ срещу задължението на потребителя да заплати на мобилния оператор промоционална месечна абонаментна такса (МАТ) с отстъпка и допълнителни пакети е в размер на 3,20 лв. без ДДС.

На 25.08.2022 г. по искане на абоната със заявка № 1675642 към договора за мобилни услуги е добавен още един допълнителен пакет „Мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“ към мобилна услуга № 0887881379, срещу задължението на потребителя да заплати на мобилния оператор месечна абонаментна такса за този допълнителен пакет с отстъпка е в размер на 4 лева без ДДС .

След активирането на този допълнителен пакет е издадена фактура № 454504657/03.09.2022 г. с отчетен период от 28.07.2022 г. до 27.08.2022 г.

Според уговореното между страните по договора месечните абонаментни такси се предплащат, поради което във фактурата № 454504657/03.09.2022 г. е следвало да бъдат включени две такси за допълнителните услуги – пълната месечна абонаментна такса в размер на 4 лв. на месец за допълнителен пакет „мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“ за периода от 28.08.2022 г. до 27.09.2022 г. и частична месечна абонаментна такса в размер на 4 лв. за същия пакет за периода от 25.08.2022 г. до 28.08.2022 г., но поради техническа грешка посочените месечни абонаментни такси не са били начислени във фактурата. Грешката била открита по-късно, поради което с дебитно известие № 653876755/31.05.2023 г. към нея са добавени дължими суми в размер на 9,30 лв. с ДДС, които погрешка в първоначалната фактура не били включени.

2

Посочената сума била формирана от 4 лева без ДДС за мобилен интернет 5 GB, 3.20 лева без ДДС – пълна основна такса и частична такса на база цената на 4 лева за мобилен интернет 5 GB за ползваните дни от месеца /т.е. за 25.08.2022 г. до 28.08.2022 г.

Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявения иск.

Претендира присъждане на разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът представя към отговора следните писмени доказателства:

Приложение № 2 към Договор № 503554975; фактура №

0453004590/02.08.2022 г.; фактура № 045404657/03.09.2022 г.; дебитно известие № 0653876755/31.05.2023 г. към фактура № 0454504657/03.09.2022 г.; детайли към дебитно известие № 0653876756.

В искова молба с вх. № 199230/18.06.2024 г. се твърди, че между „Минолби“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД са налице валидни облигационни отношения, възникнали въз основа на сключено между страните Приложение от 03.12.2021 г. към договор № 503554975 за мобилни електронни съобщителни услуги, по които ищцовото дружество се явява потребител, а ответникът – доставчик на мобилни услуги. Посочва, че на 31.05.2023 г. „А1 България“ ЕАД е издал дебитно известие № 0653876756, за сумата от 8,92 лв. с включен ДДС и със срок на плащане 15.06.2023 г. В дебитното известие не е посочено за какво се начислява сумата, нито как е изчислена, а също така дебитното известие на съдържа необходимите реквизити по чл.114, ал.1 ЗДДС.

Посочва, че е заплатил сумата по дебитното известие, защото в противен случай мобилният оператор ще преустанови доставката на мобилни услуги по договора. Поради това намира, че посочените в дебитното известие суми са недължими и се явяват платени без основание.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от страна на ответника по делото „А1 България“ ЕАД, чрез упълномощен процесуален представител – юрк. М. К., е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Ответникът признава наличието на облигационни отношения с ищеца по посочения договор за мобилни услуги № 503554975, както и че с дебитно известие № 653876756/31.05.2023 г. е начислил на ищеца сумата от 8,92 лв. с ДДС. Посочва, че съгласно сключеното между страните Приложение №1 от 03.12.2021 г. страните са се съгласили „А1 България“ ЕАД да предоставя на потребителя мобилна услуга № 0887881379 – „A1 М клас XS“ срещу задължението на потребителя да заплати на мобилния оператор промоционална месечна абонаментна такса (МАТ) с отстъпка и допълнителни пакети е в размер на 3,20 лв. без ДДС. На 25.08.2022 г. по искане на абоната със заявка № 1675642 към договора за мобилни услуги е добавен още един допълнителен пакет „Мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“ към мобилна услуга № 0887881379, срещу задължението на потребителя да заплати на мобилния оператор месечна абонаментна такса за този допълнителен пакет с отстъпка е в размер на 4,00 лв. без ДДС. След активирането на този допълнителен пакет е издадена фактура № 456169890/07.10.2022 г. с отчетен период от 28.08.2022 г. до 27.09.2022 г. Според уговореното между страните по договора месечните 3 абонаментни такси се предплащат, поради което във фактурата № 456169890/07.10.2022 г. е следвало да бъдат включени две такси за допълнителните услуги – пълна основна месечна абонаментна такса в размер н а 3,20 лв. за същия пакет за периода от 28.09.2022 г. до 27.10.2022 г. и пълната месечна абонаментна такса в размер на 4 лв. на месец за допълнителен пакет „мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“ за периода от 28.09.2022 г. до 27.10.2022 г. Поради техническа грешка посочените месечни абонаментни такси не са били начислени във фактурата.

Това наложило с дебитно известие № 653876756/31.05.2023 г. към нея да се добавят дължими суми в размер на 8,92 лв. с ДДС, които погрешка не са били включени във фактурата. Посочва, че е имало основание за издаване на дебитното известие, поради което предявеният иск се явява неоснователен.

Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявения иск.

Претендира присъждане на разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът представя към отговора следните писмени доказателства:

Приложение

№2 към

Договор

№

503554975; фактура

№

0456169890/07.10.2022 г.; дебитно известие № 0653876756/31.05.2023 г. към фактура № 0456169890/07.10.2022 г.; детайли към дебитно известие № 0653876755.

В хода на производството по делото е представена в пълен вид процесна фактура № 0454504657/03.09.2022 г.

От ответника е постъпила уточнителна молба с вх. № 69450/26.02.2025 г., в която сочи, че сумата от 9.30 лева с ДДС е формирана от 3.40 лева – месечна абонаментна такса към услуга *** и 5.90 лева месечна абонаментна такса за „мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“. От своя страна сумата от 8.92 лева с ДДС била формирана от 4.59 лева – месечна абонаментна такса към услуга *** и 4.33 лева месечна абонаментна такса за „мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“.

В съдебно заседание, проведено на 15.04.2025 г. ищецът не се явява, представител не изпраща. Изразява писмено становище за уважаване на исковете. Представя списък на раноските по чл. 80 от ГПК – като претедира 200 лева за адвокатски хонорар и 100 лева за държавна такси /по 50 лева за всяко от двете дела/.

Ответникът редовно призован, изпраща представител – юрисконсулт.

Последният прави изявление, че ответното дружество оспорва плащането на фактурата да е направено от ищеца. Иска отхвърляне на исковете.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства /договор за мобилни услуги, приложение към него и фактура/ се установява, че помежду им е сключен договор № 503554975.

Видно от представената в цялост фактура № 0454504657/03.09.2022 г. с приложение към нея /л. 80 до л. 84 от делото и л. 31 до л. 33/ същата е от 8 4 страници и на обща стойнжст 156.17 лева. Същата е с период на фактуриране 28.07.2022 г. до 27.08.2022 г. Предмет на настоящото дело обаче не е самата фактура, а дебитно известие към нея. Въпреки това съдът съобразява относимите към услуга *** сегменти от фактурата. Съгласно същия са начислени: 2.69 лева – месечна такса А1 М клас XS; 4.33 лева – пакет мобилен интернет на максимална скорост 5 GB и 0.41 лева – за плюс 250 MB на максимална скорост.

Фактура № 0456169890/07.10.2022 г. е налична към гр.д. № 36454/2024 г. на СРС, но без приложението към нея /поради което и съдът не може да установи никакви начисления по услуги/.

Съгласно дебитно известие № 0653876755/31.05.2023 г. към фактура № 0454504657/03.09.2022 г. на ищеца е начислена още сумата от 7.75 лева без ДДС или 9.30 лева с ДДС.

От дебитно известие № 0653876756/31.05.2023 г. към фактура № 0456169890/07.10.2022 г. се установява, че на ищеца е начислена още сумата от 7.43 лева без ДДС или 8.92 лева с ДДС.

Съгласно изявление на ответника на стр. първа от исковата молба /л. 22 от делото/ - „признаваме и не оспорване, наличие на заплатена сума от ИЩЕЦА в размер на 9.30 лева с ДДС – по дебитно известие № 0653876755/31.05.2023 г. / по гр.д. № 32737/2024 г. на СРС/.