Решение № 95 от 10.07.2020, Районен съд - Велинград

Р Е Ш Е Н И Е

№.....

10.07.2020 година, гр. Велинград

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД на двадесет и девети юни, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА

СЕКРЕТАР:

Донка Табакова като разгледа докладваното от съдия Пенчева а. н. дело № 77 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН

Образувано е по жалба на „Петрол“ АД срещу Наказателно постановление № 13-001804 от 08.01.2020г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик, с което на жалбоподателя, на осн. чл. 416, ал.5 КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е изпълнил задължително за изпълнение предписание по т. 34 от Протокол № ФАПР 1912001/02.05.2019г.,със срок на изпълнение 30.05.2019г., а именно да гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение за м. февруари 2019г. на П.Й.А. и не по-малко от минималната работна заплата за страната, съгл. чл. 245, ал. 1 от кодекса на труда-нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в акта за установяване на административното нарушение не се съдържа точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Липсва изложение фактическите и правни основания за издаване на акта. При формиране на решаващите си изводи административнонаказващият орган не е взел предвид и не е обсъдил направените против акта за установяване на нарушението възражения. Не са преценени всестранно и в пълнота представените от жалбоподателя доказателства и липсват изложени мотиви при обсъждането им. По същество, счита изводите за реализиран състав на нарушение за необосновани. Излага подробни съображения в тази насока.

Оспорва законосъобразността на акта, с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне и връчване на акта, като счита, че не са налице предпоставките за съставянето му по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, както и че същият не е надлежно връчен.

Евентуално счита, че са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай.

В депозирано писмено становище, преди съдебно заседание, чрез пълномощника адв.

Великова-САК поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок /препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 13.01.2020 г./по пощата/, а жалбата е подадена на 20.01.2020г., като от РС Пазарджик и е изпратена по подсъдност на РС Велинград, от лице, което има правен интерес поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По повод на постъпил сигнал в ДИТ – Пазарджик за неизплатени трудови възнаграждения на служители в Бензиностанция Петрол-5211, в гр. Велинград, стопанисвана от „Петрол“ АД, служители на ДИТ Пазарджик-главен инспектор Ф.А. и старши инспектор Г.М., извършили проверка на 10.04.2019г. в обекта на контрол. При проверката констатирали, че след извършена вътрешноведомствена ревизия в бензиностанцията и установени липси в размер на 11 415, 79 лв., от страна на работодателя били извършени удръжки от трудовите възнаграждения за месеците февруари и март на служителите И.Т.К., М. Р.Г., Н.Т.К., П.Й.А., С.И.К., Д.В.Х., А.И.К., В.Д. П.. В резултат на извършените удръжки и формираната нулева разлика, на служителите не били изплащани трудови възнаграждения за месеците февруари и март 2019г. От работодателя били изискани необходимите документи за извършване на проверка за правомерността на извършените удръжки от заплатите. След проучване и запознаване с представените от „Петрол“ АД документи, са издадени задължителни предписания по чл. 404, ал. 1 КТ, обективирани в Протокол ФАРП № 1912001/02.05.2019г., сред които с т. 34 работодателят е задължен да гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение за м. февруари 2019г. на П.Й.А. и не по-малко от минималната работна заплата за страната, съгласно чл. 245, ал. 1 КТ, със срок на изпълнение 30.05.2019г.

Не се представиха доказателства за датата на връчване на протокола с прадтписанията, но доколкото в жалбата не са излагат оплаквания в тази насока, съдът счита, че същият е надлежно връчен на жалбоподателя.

На 31.05.2019г. в „Инспекцията по труда“ е получено

Уведомление от „Петрол“ АД, в което е изложено становище, че считат предписанието по т. 34 от Протокола за изпълнено, предвид че размерът на дължимата сума на работника за трудово възнаграждение се формира на база извършените изчисления за отработените дни /основно трудово възнаграждение и допълнителни възнаграждения/ след направените от работодателя удръжки, включително и със съгласието на работника, а в случая работниците доброволно са се съгласили от заплатите им да се удържа сума за възстановяване на причинените на работодателя вреди, поради което за съответните месеци трудово възнаграждение не се дължи. В подкрепа на становището са представени декларации и заявления от служителите, че приемат вредата в изчисления при ревизията размер и се съгласяват възстановяването й да стане чрез удържане на суми от дължимото от работодателя трудово възнаграждение, до пълното възстановяване на сумата, както и заявления на част от служителите, че не желаят да им бъдат превеждани в изпълнение на предписанията на инспекцията по труда вече удържаните суми, с които е намален размерът на задължението им за установената на 12.03.2019г. липса. Представен е и погасителен план за удържане от трудовото възнаграждение на служители от ТО 5211 Велинград, от което е видно, че на всеки служител е определена сума, която следва да изплати в изпълнени на задължението му да възстанови вредите на работодателя, както и размера на месечната погасителна вноска.

След запознаване със становището и приложените към него документи,служителите на ДИТ приели, че дадените с Протокол ФАРП № 1912001/02.05.2019г. задължителни предписания към работодателя не се изпълнени и до дружеството жалбоподател е изпратена покана да се яви на 29.08.2019г., в 10,00 часа в сградата на ДИТ Пазарджик за съставяне на АУАН, с предупреждение, че при неявяване ще се приложи чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Поканата е връчена по пощата с препоръчана пратка и е получена от жалбоподателя на 20.08.2019г.

В указания срок не се е явил законен или упълномощен представител на „Петрол“ АД.

На следващия ден-30.08.2019г. главен инспектор Ф.А., в присъствието на свидетеля Г.М. е съставил АУАН № 13-001804, за това, че „Петрол“ АД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 ДР на КТ, не е изпълнил дадено задължително за изпълнени предписание по т. 34 от Протокол № ФАРП 1912001/02.05.2019г., а именно: „Работодателят да гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение за м. февруари на П.Й.А., но не по-малко от минималната работна заплата за страната, съгласно чл. 245, ал. 1 КТ.

За дата на извършване на нарушението актосъставителят е приел 31.05.2019г., когато е изтекъл срокът за изпълнение на даденото задължителното предписание. Същата дата е възприета и за дата на установяване на нарушението, когато е получено Уведомление вх. № 19068418/31.05.2019г. от „Петрол“ АД. В акта са изложени мотиви, че съобразно съдържанието на приложеното Уведомление не следва да се счита, че работодателят е гарантирал изплащането на дължимото на Петър Аврамов, работник в бензиностанция, обект на Петрол АД- 5211, гр. Велинград, трудово възнаграждение. Прието е, че деянието съставлява нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

По делото не са представени доказателства за датата и начина на връчване на АУАН №

13-001804 от 30.08.2019г.

На 16.09.2019г. в ДИТ Пазарджик е постъпило възражение от жалбоподателя срещу съставяне на акта, с доводи, идентични като изложените в жалбата.

Въз основа на АУАН № 13-001776 от 30.09.2019г. е издадено обжалваното наказателно постановление.

Съдът установи фактическата обстановка въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, които кредитира. Разпитани в съдебно заседание служителите на ТД Инспекция по труда Пазарджик- актосъставителят главен инспектор Ф.А. и старши инспектор Г.М. установяват по безспорен и непротиворечив начин обективните признаци от състава на нарушението-време и място на извършването и установяването му, обстоятелствата, при които е извършено и органите които са го установили. Показаният на свидетелите се подкрепят от представените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правни страна:

Съставеният акт за установяване на нарушението и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган, съобразно, чл. 21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г., в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Описанието на фактическата обстановка и правната квалификация на нарушението се посочени в тях по идентичен начин.

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на производството по установяване на нарушението и в това по налагане на санкцията да са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи самостоятелни основания за цялостната отмяна на наказателното постановление – при съставяне на АУАН, предявяване и връчване на същия и при издаване на наказателното постановление са спазени разпоредбите на ЗАНН.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, без да са налице основания за това и не е му е надлежно връчен.

Законосъобразността на административнонаказателното производство изисква

АУАН, с който производството започва, да се съставя в присъствието на нарушителя. По този начин се гарантира правото му на участие в производството по ангажиране на неговата отговорност и свързаната с това възможност да прави възражения и сочи доказателства, като израз на правото му на защита. Само по изключение, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие. В случая от представените от административнонаказващия орган доказателства, се установява, че покана за съставяне на АУАН е връчена на жалбоподателя, като в нея е посочена датата мястото и часа на явяването му. Установи се и че поканата е била своевременно получена, като разписката за нейното връчване носи подписа на лице, чието качество на длъжностно лице, натоварено да приема книжа, не се оспорва от жалбоподателя.На посочената в поканата дата и час представител на жалбоподателя не се е явил, поради което са налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН за съставяне на АУАН в негово отсъствие. Макар че АУАН е съставен в деня, следващ посочения в поканата ден, не следва да се счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение. За датата на съставяне на акта, нарушителят е надлежно уведомен, а съставянето му следващия ден не налага връчване на нова покана, за да се счита, че е законосъобразно е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, предвид че актосъставителят е предприел действия за съставянето му незабавно след изтичане на срока за явяване.

Съставянето на АУАН на следващия ден не препятства правото на участие на жалбоподателя в производството по установяване на нарушението. Действително, след като в поканата е посочен часът, в който нарушителя да се яви, актосъставителят е следвало при неявяването му, в посочения час да пристъпи към съставяне на АУАН в същия ден, но в настоящата хипотеза с изчакване на нарушителя да се яви до края на работното време на контролните органи, правото му на участие в производството е гарантирано в допълнителна степен. Следователно жалбоподателят е бил надлежно поканен за съставянето на АУАН и въпреки адресираната до него покана, не е изпратил свой представител. Това от една страна се установява от приложените писмени доказателства и свидетелските показания на контролните органи, а от друга не се и оспорва от жалбоподателя. С оглед изложеното, със съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което се явява съществено, тъй като не е лишило наказаното лице от правото му, при съставяне на акта да направи възражения и да сочи доказателства в своя защита. Същият е бил съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН при наличието на законовите предпоставки за това.