Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1681 от 10.12.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2523/2020
Вид
Решение № 1681
Подписан
10.12.2020
Състав
Ивелина Диянова Чавдарова, Цвета Павлова, Диана Димитрова Митева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1681 гр. Варна , 08.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Ивелина Д. Чавдарова

Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20203100502523 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 3913/10.08.2020г., депозирана от С. Х. М., ЕГН **********, с адрес: *******, чрез пълномощника си адв. Мартин Дюлгеров, срещу Решение № 177/23.07.20г., постановено по гр.д. № 524/2018г. по описа на Районен съд Провадия, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале – 94“, ЕИК 813147321, със седалище и адрес на управление: обл. Варна, общ. Дългопол, с.Лопушна, обективно съединени конститутивни искове по чл. 58, ал.1 от ЗК за отмяна на взетите решения на проведеното на 28.04.2018г. общо събрание /ОС/ на Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале – 94", а именно: решението, с което не се освобождават от отговорност управителният съвет /УС/ и контролният съвет /КС/; решението за освобождаване на С. Х. М. от длъжността „председател на кооперацията“; решението за избиране на Х.Б.К. за председател на кооперацията; решението УС да се състои от седем души, а КС от трима души; решението от предложените осем кандидати за членове на УС, първите шест, които са получили наймного гласове, да се считат за избрани за членове, а другите двама да се считат за избрани за подгласници; решението от предложените кандидати за членове на КС първите трима, получили най-много гласове да се считат за избрани за членове, а другите двама да се считат за избрани за подгласници; решението за избор на следните лица за членове на УС на кооперацията: Е.А.Ч., Н.М.Ю., З.Е.З., Ф.Е.А., И.К.Х., М.М.М.; решението за избор на следните лица за подгласници на членовете на управителния съвет: А.Х.Т. и Е.Е.А.; решението за избор на следните лица за членове на КС: И.М.Х., Ю.М.Ш., С.А.Н.; решението за избор на следните лица за подгласници на членовете на КС: О.А.О., Ш.И.Ш..

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на 1 обжалваното решение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за доказаност на факта, че гласуването, с което е избран председателят на кооперацията, е било тайно. В тази връзка се твърди, че в нарушение на чл.164, ал.1, т.З от ГПК съдът е допуснал разпит на свидетели за установяване на начина, по който е извършено гласуването за председател на кооперацията на процесното общо събрание, доколкото съгласно чл.18, ал.5 от ЗК това се удостоверява с писмен акт – протокола от заседанието на общото събрание, както и че показанията на свидетелите Ч. и Ю.в, касаещи това обстоятелство, са пресъздадени неправилно от първоинстанционния съд, което от своя страна е довело до погрешен извод за проведен таен вот за избор на председател на кооперацията. Сочи се още, че в нарушение на чл.172 от ГПК районният съд не е взел предвид заинтересоваността на свидетелите, доведени от ответната страна, от изхода на делото поради обвързаността им с кооперацията.

Излагат се подробни аргументи в подкрепа на становището на въззивника, че вотът за председател на кооперацията всъщност не е бил таен. На следващо място се твърди, че е необоснован изводът на районния съд досежно това, че е била спазена процедурата по свикване на ОС, предвидена в чл.16, ал.1 от ЗК и чл.26, ал.2, т.1 от Устава на кооперацията, а именно – че покана за свикване на събранието е поставена на видни места в с. Лопушна най - малко 14 дни преди датата на събранието, като този съществен порок при свикване на събранието води до порочност и на всички взети от него решения. Като допълнителен аргумент за незаконността на избора на председател на кооперацията се излага, че е порочен изборът на всички членове на УС и КС /а незаконният избор на членовете на колективен орган опорочава и избора на неговия председател/, доколкото, видно от протокола от ОС, за решенията, касаещи броя на членовете на двата съвета, не е проведено гласуване. В тази връзка се оспорва изводът на РС - Провадия, че не е било необходимо да се взема решение за това от колко лица да се състоят двата съвета, защото техният общ числен състав не се променя, като се твърди, че и в двата съвета е променен броят на подгласниците. Твърди се също така, че доколкото според протокола от ОС при гласуването за членове на УС са участвали 36 души, а при отчитане на резултатите са установени 6 броя невалидни бюлетини, то никой от кандидатите не би могъл да получи повече от 30 гласа, но в протокола е отразено, че трима от членовете са избрани с гласове, надвишаващи този брой, с оглед на което техният избор е незаконен, което от своя страна опорочава и този на председателя на УС. По отношение на решението, с което ОС не освобождава от отговорност УС и КС, се твърди, че видно от самия протокол, по него също не е проведено гласуване, следователно и доколкото единственият предвиден от ЗК начин за вземане на решения от ОС е чрез гласуване, това решение също е незаконно. Направено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и на атакуваните решения на ОС на ответното дружество, взети на 28.04.18г. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна, чрез пълномощниците си адв. Г.Г. от АК Варна и адв. Г.Н. от АК - Варна, е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Излага, че атакуваните решения на ОС на кооперацията са приети от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, при спазване на установената в ЗК и Устава на кооперацията процедура. Сочи, че в исковата молба се съдържа твърдение единствено за непоставянето на покана за свикване на събранието на видни места с. Лопушна, а възражението, касаещо съдържанието и срока на оповестяване, се прави за първи път във въззивната жалба. Намира обжалваното решение за правилно, постановено след извършен цялостен и задълбочен анализ на всички събрани в рамките на процеса доказателства, в съответствие с релевантните материални и процесуални норми, поради което моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. Мартин Дюлгеров, който поддържа въззивната жалба, моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и на атакуваните решения на ОС на ответното дружество, 2 взети на 28.04.18г., както и за присъждане на разноски за двете инстанции, за които представя списък.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозирала е молба, с която оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на атакуваното решение.

Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо. Искът за отмяна на решенията на ОС на кооперацията по чл. 58, ал. 1 от ЗК може да бъде предявен в установения в чл. 58, ал. 3 от ЗК преклузивен двуседмичен срок, който за член-кооператор, присъствал на ОС, тече от деня на решението. Подаването на исковата молба на 02.05.2018г., т.е. в двуседмичен срок от датата на провеждане на събранието – 28.04.2018г., от лице имащо качеството членкооператор, присъствало на събранието, обуславя процесуална допустимост на производството.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.

По отношение на възражението на жалбоподателя за недоказаност на факта, че гласуването, с което е избран председателят на кооперацията, е било тайно и соченото в тази връзка процесуално нарушение на чл.164, ал.1, т.З от ГПК, настоящият състав намира, че в случая е налице изискуемият от закона в чл.18, ал.5 от ЗК писмен документ. Представен по делото като писмено доказателство е протокол от проведеното на 28.04.2018г. общо събрание на Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале – 94", като обстоятелството, че вотът е бил таен се удостоверява именно с този протокол и отразеното в него, че гласуването за председател на кооперацията е било проведено чрез бюлетини, а не със събраните гласни доказателствени средства. От друга страна и доколкото процесният протокол е частен свидетелстващ документ, лишен от обвързваща съда материална доказателствена сила, не съществува законова забрана за ответната кооперация да подкрепя със свидетели изразеното в изходящия от нея частен документ.

Във връзка с твърдяната от въззивника заинтересованост на свидетелите, доведени от 3 ответната страна, от изхода на делото поради обвързаността им с кооперацията, настоящият състав намира, че няма основание показанията им да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Съгласно практиката на ВКС по приложение на чл. 172 ГПК, обективирана в Решение № 159 от 22.02.2016г. по т. д. № 1871/2014г. на II т. о. и др., съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Показанията на свидетелите Емин Ч. и Ферхан Ю.в са логични, последователни, дадени от лица, присъствали на процесното общо събрание, кореспондиращи както помежду си, така и с останалия доказателствен материал, включително протокола от проведеното общо събрание и показанията на свидетелите И. Х. и Хюсеин Хюсеин, които също заявяват, че гласуването е било с бюлетини.

Възражението на въззивника, че покана за свикване на събранието не е била поставена на видни места в с. Лопушна най - малко 14 дни преди датата на процесното общо събрание, се явява преклудирано, доколкото се прави за пръв път с въззивната жалба, като в исковата молба се съдържа твърдение единствено за непоставянето на такава покана на видни места в селото, без възражения по повод съдържанието и срока на оповестяване. Пропускането на срока по чл. 58, ал. 3 от ЗК преклудира възможността за член-кооператора да сочи други нарушения, допуснати при свикването и провеждането на ОС на кооперацията, които да служат като основание за отмяна на взетите решения.

Не могат да бъдат споделени и доводите на въззивника, че е порочен изборът на всички членове на УС и КС, доколкото, видно от протокола от ОС, за решенията, касаещи броя на членовете на двата съвета, не е проведено гласуване. Съгласно чл. 15, ал. 4, т. 2 от ЗК определянето на броя и персоналния състав на членовете на управителния съвет и контролния съвет е от правомощията на ОС на кооперацията , като се осъществява с тайно гласуване. В случая обаче, доколкото взетите от ОС решения не водят до промяна в съществуващото до този момент правно положение, изрично гласуване за броя на членовете на двата съвета не е било необходимо. Видно от вписаните в ТР и регистър на ЮЛНЦ обстоятелства, от пререгистрацията на кооперацията през 2008г. до настоящия момент численият състав на УС винаги се е състоял от седем членове, а на КС – от трима членове. В този смисъл е и последното взето по този въпрос решение на ОС от 19.04.2014г., когато е избран председател на кооперацията, за членове на УС са избрани шестима кооператори и един подгласник, а за членове на КС са избрани трима кооператори и един подгласник.