Решение № 438 от 06.12.2024, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. К., 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320100506 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.

Ищците - Н. Г. П. и Р. Г. П. твърдят, че били съсобственици по наследство на недвижим имот, представляващ към настоящия момент поземлен имот с идентификатор *****, област П., община К., село К., местност М.Н., собственост: на временно стопанисване от Община К., вид територия: земеделска; категория на земята: пета; начин на трайно ползване: нива, площ на имота 492 кв.м.; стар номер на имота: 006301, съгласно заповед за одобрение на КККР №РД-18-616/04.09.2019г. на ИД на АГКК. Твърдят, че притежавали имота по наследство и давностно владение от покойния им баща Г.Р. П., ЕГН **********, бивш жител на с. К., починал на *****г.

Поземленият имот с идентификатор ***** бил част от дворното място с построената в него жилищна сграда, което към настоящият момент съставлява урегулиран поземлен имот УПИ XIV-***, квартал 34, площ от 963 кв.м. по ПУП на с. К., одобрен със Заповед №141/1988г. Преди одобряването на подробния устройствен план на селото от 1988г., поземлен имот *** и поземлен имот ***** съществували като един имот, който бил разделен на два имота със Заповед №141/1988г., като към настоящия момент нямало граници 1 между земеделската част на имота и урбанизираната му част. Северната част на урегулирания имот продължавал като земеделския имот. Никога не е имало трайна граница между тях. Към настоящия момент имотът продължавал да съществува като един, като северната граница на УПИ XIV-***, квартал 34 продължавала в поземлен имот с идентификатор *****. Двата имота - УПИ XIV-***, квартал 34 и поземлен имот с идентификатор ***** нямали реална граница помежду си. Целият имот бил ограден с една ограда и след 1988г. не бил разделян по никакъв начин. Оградата на имота съществувала и към настоящият момент. Наследодателят им получил имота от неговия баща Р. П.

Г., починал на *****г., който приживе е разделил имота, който притежава между двамата си сина Г.Р. П., починал на *****г. и П.Р. П., починал на 05.06.2021г. Наследодателят им и в последствие след неговата смърт - ищците са упражнявали необезпокоявани фактическа власт върху целия имот така, както са го получили от баща си, която фактическа власт продължавали и към настоящи момент.

Твърдят, че през 2023г., ищците решили да се снабдят с акт за собственост по обстоятелствена проверка, като за целта подали молба до СГКК-П. за снабдяване със скица на имота. Такава скица не им била издадена, тъй като имотът бил записан като собственост на Община К., по реда на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. По картата на възстановената собственост, имотът се намирал в землището на с. К., местността „М.Н.”. От Дирекция „МДТ” при Община К. също им било отказано издаването на данъчна оценка на процесния имот, тъй като бил общински. Този имот никога не е влизал в блокове на ТКЗС. Във времето на съществуване на ТКЗС-та, урегулиран поземлен имот УПИ XIV***, квартал 34, площ от 963 кв.м. и поземлен имот с идентификатор ***** са съществували като един имот и са се ползвали като един имот. Отразяване на поземлен имот с идентификатор ***** като земя по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по картата на възстановената собственост било незаконосъобразно, тъй като не били налице законни основания за записването на собствения им имот като такъв по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. От роднини им било известно обстоятелството, че техния дядо Р. П. Г. закупил имот през 1949г., като по-късно, около 1965-69та година бил разделен между синовете му и от тогава до настоящият момент членовете на семейството не са преустановявали владението и фактическата власт върху имота. Почти 60 години наследодателя на ищците и ищците са упражнявали непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота, 2 каквото било и фактическото положение към настоящия момент. Описаният имот никога не е бил държавна или общинска собственост. Никога не е влизал в блок на ТКЗС. Община К. никога не е била собственик на процесния имот, никога не го е владяла, не го е стопанисвала, а към настоящия момент с факта на отразяване на имота като земя по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по картата на възстановената собственост, въпреки, че не са налице предпоставките на закона. Обстоятелството, че процесния имот бил записан като земя по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и се води като такъв, стопанисван от Община К., както и отказът за издаване на скица на имота и данъчна оценка на същия, указва на ищците, че ответната община оспорва правото им на собственост върху процесния имот, поради което мотивират правен интерес от водене на настоящото дело.

МОЛЯТ съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община К., че ищците са собственици на описания в исковата молба недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *****, област П., община К., село К., местност М.Н., собственост: на временно стопанисване от Община К., вид територия: земеделска; категория на земята: пета; начин на трайно ползване: нива, площ на имота 492 кв.метра; стар номер на имота: 006301, съгласно заповед за одобрение на КККР №РД-18616/04.09.2019г. на ИД на АГКК. Претендират за направените по делото разноски.

Ответникът – Община К. отбелязва, че ищците не посочват нито в исковата молба, нито може да се обоснове категоричен извод от приложените писмени доказателства - кой е имотът собственост на ищците по обезсиления план на с. К.. Позовават се, че имот с идентификатор ***** е тяхна собственост без обаче да посочат и представят нито едно доказателство в тази насока. Не се представят доказателства и за това, че по обезсиления план на с.

К., имотът с идентификатор ***** е собственост на ищците.

Твърди, че съгласно обезсиления план на с. К. от 1951г., процесният имот с идентификатор ***** (стар номер 006301) е бил част от имот с номер 299, извън урбанизирана територия, т.е. никога не е бил в регулационните граници на населеното място, не е бил част от който и да е било имот вътре в тези граници. Регулационната граница на населеното място по сега 3 действащия УП на с. К. (Одобрен със Заповед № 141/1988г.) не разделя имота на ищците на два имота - УПИ XIV-***, кв. 34, площ 963 кв. м. по УП на с. К. и имот с идентификатор *****.

Посочва, че в тежест на ищците е да установят, че имотът е бил частна собственост, с оглед възможността да го своят като свой. В разпоредбата на чл. 86 (в редакцията от 1951г. и в редакцията от 1990г.) от ЗС е установена забрана да се придобива по давност вещ, която е социалистическа (т.е. държавна) собственост, а впоследствие след 1990 г. забраната се отнася за вещи държавна и общинска собственост. За периода от 1951г. до 1996г. е установена законова забрана за придобиване на каквото и да е държавно, респ. след 1990г. до 1996г. на всякакво държавно и общинско имущество. С изменението на разпоредбата на чл. 86 от ЗС (в сила от 01.06.2016г.) е отпаднала забраната за придобиване по давност на вещи, частна държавна и частна общинска собственост, като такава забрана е останала само за вещи, които са публична държавна или общинска собственост. Независимо от това, тъй като с влизане в сила на §1 от ЗД на ЗС от 01.06.2016г., в т.ч. и с последващите му изменения е установен мораториум относно течението на давностния срок за придобиване на имоти частна и общинска собственост, като е постановено, че същата спира да тече от 31.06.2006г. до 31.12.2022г.

(имайки предвид и решение на Конституционния съд от 2022г., с което се обявят за противоконституционни разпоредбите на §1, ал. 1 от 3Д на ЗС, обн., ДВ, бр. 46 от 2006г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г. и на §2 от заключителните разпоредби на ЗИ на ЗС, обн. ДВ, бр. 7 от 2018 г.) следвало, че в полза праводателите на ищците, така и по отношение на ищците в последствие, не е могла нито да започне да тече, нито е изтекла придобивна давност по отношение на процесния имот. Предвид това, праводателите на ищците, и в последствие ищците, не биха могли да придобият имотът, нито чрез кратката 5-годишна давност чрез добросъвестно владение, нито чрез дългата 10годишна давност. Следователно към момента на предявяване на иска и към настоящия момент не е изтекъл срокът по чл.79, ал.1 от ЗС за придобиване по давност на процесния имот, поради което ищецът не следва да се легитимира като собственик на същия. Още повече, че забраните за придобиването на имоти на основание давностно владение, каквато е тази по чл. 86 от ЗС, са установени в публичен интерес. Поради това нормите, предвиждащи тези забрани, имат характера на императивни материалноправни норми. От друга 4 страна, имот № 6.301 по КВС на с. К., е включен в Приложение № 1, към раздел II, т. 1 към Протоколно решение № 7/15.07.2010г. от заседание на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед №0371/19.07.2010г. на Директора на Областна дирекция „*****“ - гр. П. (необжалвано и влязло в сила), под № 14 като: имот № 6.301, с площ от 0.492 дка, НТП нива, начин на възстановяване: във възстановими стари реални граници. Съгласно чл. 186 от ППЗСПЗЗ, възстановими на терена стари реални граници на имота са тези, които е възможно да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС.

За установяването на границите могат да се използват и стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от техническите служби на общината.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ са тези земи, които са били включени в ТКЗК, ДЗС и други образувания, подлежали са на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали след възстановяване правата на собствениците, поради факта, че не са били заявени или по други причини. С оглед на изложеното твърди, че Община К. се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. Слатина, идентичен с имот № 338.133 по КВС на с. Слатина, по силата на посоченото Протоколно решение, в което са определени земите от остатъчния поземлен фонд - земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, след възстановяването на земеделските земи на бившите собственици и влизане в сила на Картата на възстановената собственост за землище с. Слатина. Община К. има съставен акт за частна общинска собственост за имота № 6249/01.11.2018г., въпреки че, за да заяви право на собственост върху имот, не е необходимо задължително да има съставен Акт за общинска собственост за същия, а е достатъчно да е осъществен посоченият в ЗОС ред за придобиване на имота. В случая придобиването е по силата на чл. 2, ал.1, т. 1 от ЗОС „Общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон“ във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно 5 решение № 2/23.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № 529/30.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „*****“ гр. П.. В тази връзка и съдебната практика е последователна, че актовете за държавна (общинска) собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи, право на собственост.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и присъди направените разноски за инстанцията, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Представеното удостоверение за наследници изх. № 128/28.12.2023г. на Община К. удостоверява, че Р. П. Г., починал на *****г. Същият е оставил за законни наследници – преживяла съпруга – Н. Е.Д. и двамата си синове – Г.Р.