Решение № 4544 от 26.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4544 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. И. при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Въззивно гражданско дело № 20231100503743 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника „ЗД Б.И.“ АД, чрез юрк.

Г.И., срещу решение № 503 от 11.01.2023 г. по гр.д. № 17177/2022 г. на СРС, ГО, 33състав, в частта, с която предявеният от С. И. К. срещу „ЗД Б.И.“ АД частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен над сумата 5000 лв. до предявения размер от 10000 лв. (частичен от 15000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени вследствие на настъпило на 16.07.2021 г., в гр. София, бул. „Черни връх“, по вина на водача на лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег. № ****, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 02.02.2022 г. до окончателното й изплащане.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на решението в обжалваната част поради постановяването му в противоречие с чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че при определяне размера на дължимото обезщетение районният съд не е отчел обстоятелството, че ищцата е претърпяла твърде леки травматични увреждания, без настъпили усложнения, че липсват фрактури на кости, налагащи обездвижването й за определен период от време, както и че възстановяването от физическата травма е настъпило в кратък период от време. Излага се, че твърдените от ищцата психологични травми са силно преувеличени и че не е доказано смяната на работата 1 на ищцата в по-малко населено място да е в причинно-следствена връзка с претърпяното произшествие. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в посочената част и отхвърляне на иска над сумата 5000 лв. до предявените10000 лв.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ищцата С. И. К., чрез адв. М. Н.-Т., се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендира се присъждане, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, в полза на процесуалния представител на въззиваемата, на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част - допустимо.

Искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е доказан по основание. Със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по делото относно наличието на предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ, ангажиращи отговорността на ответното дружество – застраховател на делинквента спрямо увредения ищец, а именно: 1/. действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования делинквент за причинените от него на трети лица вреди, които са пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие; 2/. наличие на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования делинквент спрямо увреденото лице: а) извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите (управление на МПС в нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП и причиняване на ПТП); б) вредоносен резултат (причиняване на неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания и негативното отражение на инцидента на психиката на ищцата); в) причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; г) виновност на дееца. Това е така, защото първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата С. И. К., на основание чл. 432 КЗ, сумата 5000 лв., ведно със законната лихва от 02.02.2022 г. до окончателното й изплащане. В този смисъл, налице са предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя.

Спорен е въпросът за размера на дължимото на ищцата обезщетение за 2 неимуществени вреди.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД делинквентът дължи обезщетение за всички вреди, предвидими и непредвидими, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При определяне размера на претърпените от С. И. К. неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени от заключението на съдебномедицинската експертиза, от заключението на съдебнопсихологичната експертиза, от показанията на свидетелката А.Н. и от представените по делото писмени доказателства (л. 11- л. 25 от делото на СРС), а именно:

- брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания: същата е получила разкъсно-контузна рана на дясната челна област на главата – хирургически обработена, зашита; контузия и охлузвания на десния лакът, дясното коляно и двете раменни области;

- обстоятелството, че разкъсно-контузната рана на дясната челна област на главата е създала временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата и е причинила, заедно с останалите телесни увреждания, болки и страдания;

- обстоятелството, че установените физически увреждания не са довели до невъзможност ищцата да се обслужва сама, според заключението на съдебномедицинската експертиза;

- интензитета на претърпените болки от травмите и обстоятелството, че ищцата е следвало да приема обезболяващи, изписани с рецепта (л. 11 от делото на СРС);

- липсата на данни за настъпили усложнения и трайни негативни последици от телесните увреждания;

- обстоятелството, че според заключението на съдебнопсихологичната експертиза, вследствие на процесното ПТП, ищцата е претърпяла остра стресова реакция (свръхсилно емоционално напрежение), което състояние включва цялата гама от силни отрицателни преживявания – емоционален шок и ужас от мисълта за смъртта, страхове за живота и здравето, многократно неволево връщане и преживяване на травмиращото събитие, трудно заспиване, сънуване на кошмари, изблици на плач, обща напрегнатост, раздразнение, гняв, невъзможност да се концентрира пълноценно върху някаква дейност, дистанциране поради невъзможност от нормално контактуване, затваряне в себе си и нежелание за излизане и осъществяване на социални контакти;

- обстоятелството, че според заключението на съдебнопсихологичната експертиза, психологичното възстановяване на ищцата е с бавен напредък и към 3 момента на изготвяне на заключението (над година и три месеца след инцидента) същата не е успяла да преработи стреса адекватно, своевременно и напълно;

- обстоятелството, че силният стрес, който ищцата е изживявала вследствие на инцидента, е породил страх от пресичане на улици и страх от пътуване с автомобил;

- обстоятелството, че заради породените страхове ищцата се е отказала от намерението си да се запише на шофьорски курс;

- възрастта на ищцата към настъпване на инцидента;

- обществено-икономическите условия застрахователното събитие – юли 2021 г. в страната към настъпване на

Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата от 10000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.

Направеното с отговора на исковата молба възражение на ответника за съпричиняване на вредите от ищцата поради нарушение от нейна страна на правилата за движение по пътищата, предвидени в чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, е недоказано.

Поради съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищцата адв. М. Н.-Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 600 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразено с решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 503 от 11.01.2023 г. по гр.д. № 17177/2022 г. на СРС, ГО, 33 състав, в частта, с която предявеният от С. И. К. срещу „ЗД Б.И.“ АД частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, е уважен над сумата 5000 лв. до предявения размер от 10000 лв. (частичен от 15000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени вследствие на настъпило на 16.07.2021 г., в гр. София, бул. „Черни връх“, по вина на водача на лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег. № ****, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 02.02.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал.

4

2 ЗА, да заплати на адв. М. Б. Н.-Т., ЕГН **********, САК, личен № **********, сумата 600 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5