Определение № 1550 от 22.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1550 гр. София, 22.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002902841 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Бурел Органик“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. Д. В. от ВАК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 600/16.10.2024 г., постановено по в. т. д. № 670/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11 с-в, с което е потвърдено решение № 707/16.05.2021 г., постановено по т. д. № 2122/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-11 с-в, с което изцяло са уважени предявените от „Био Бенямин“ ООД срещу „Бурел Органик“ ЕООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД за причинени имуществени вреди поради неизпълнение на договорни задължения по два договора за търговска продажба на 20 кг. био джинджифил, обективирани във фактури № 11755/28.04.2021 г. и № 11959/7.06.2021 г., както следва: 1) 74626,88 лв. - претърпяна загуба и 2) 8737,17 лв. - пропусната полза, ведно със законната мораторна лихва върху главните парични притезания от подаване на исковата молба - 02.11.2021 г., до окончателното им заплащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – макар и от 1 събраните по делото доказателства да се установявало, че за вещите, предмет на двата договора за търговска продажба, да са съставени сертификати за съответствие с изискванията за биологичното производство, въззивният съд е приел, че продавачът-ответник отговаря за причинените на купувача-ищец имуществени вреди при влагане на закупените некачествени стоки в произведените от него шоколадови изделия. Счита, че при недопускане на нова съдебно-химическа експертиза и събиране на поисканите с въззивната жалба гласни доказателствени средства (разпит на двама свидетели) апелативният съд е възпрепятствал правната възможност както да се извърши изследване на проби от всички партиди и видове шоколадови изделия (такова изследване е било осъществено само от една партида и един вид шоколадови изделия), така и да се установят всички релевантни по делото факти.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т.

1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал.

2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1. „Носи ли вносителят на биологична продукция отговорност за наличието на пестициди в продукцията, след като разполага с официален сертификат за биологичен произход и за липса на пестицид от сертифициращ орган?“; 2. „Следва ли причинените от деликт пропуснати ползи да бъдат доказани по същия начин, както пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение?“ (твърди се противоречие както със задължителната практика - ТР № 3/13.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2021 г., ОСГТК, така и с казуалната практика на ВКС - решение № 163/15.04.2016 г. по гр. д. № 673/2015 г., IV г. о.; решение № 145/22.03.2017 г. по гр. д. № 872/2016 г., III г. о. на ВКС и Решение № 78/12.02.2018 г. по гр. д. № 1243/2017 г., II г. о.; при служебна проверка не се установява да са постановявани посочените решения по реда на чл. 290 ГПК; посочени са номера и година на постановяване на други три решения на ВКС, но без номер на делото); 3.

„Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе в рамките на правопораждащите фактически обстоятелства, заявени от ищеца?“ (твърди се противоречие с две решения на ВКС, като са посочени само номерът и годината на постановяване на тези решения на ВКС, без номер на делото); 4. „Задължен ли е съдът да 2 разгледа всички възражения и доводи, представени от страните?“ (твърди се противоречие с едно решение на ВКС, като е посочен само номерът и годината на постановяването му, без номер на делото); 5. „Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства за наличие на пестициди с оглед отменена химическа експертиза?“ (твърди се противоречие с решение № 237/2021 г. на ВКС по дело № 1564/2020 г. и решение № 182/2019 г. на ВКС по дело № 1348/2018 г.; при служебна проверка не се установява да са постановявани посочените решения; посочени са номера и година на постановяване на други три решения на ВКС, но без номер на делото); 6.

„Следва ли да се доказва умисъл в действията на търговец, който притежава неоспорен и доказан биосертификат, за обезщетение на търговец на биологична продукция?“ (твърди се противоречие с решение № 600/16.10.2024 г. по търг. д. № 670/2021 г.; при служебна проверка не се установява да е постановявано посоченото решение); 7. „Следва ли Регламент (ЕС) 2018/848 да бъде разглеждан като специална норма по отношение на чл.

81 ЗЗД? Обвързан ли е съдът с правната квалификация на спора, посочена в исковата молба, а именно чл. 79 ЗЗД, и следва ли да изследва възраженията на ответника, че делото следва да се разглежда по нормите на биологичното законодателство, тъй като претендираните вреди произтичат именно от биологичен продукт?“ (твърди се противоречие с решение по дело № 112/2020 г. на ВКС – не е посочен нито номер и дата на постановяване на това решение, нито съдебният състав и отделението на ВКС; при служебна проверка се установи, че е постановено решение № 259/01.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 112/2020 г., ІV гр. о., но правният въпрос, по който е допуснато въззивното решение до касационно обжалване, е различен от поставения от касатора в настоящото исково производство и касае закрилата при уволнение на работник или служител по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ; с решение № 381/2019 по гр. д. № 264/2019 г. и решение по т. д. № 558/2021 г. - при служебна проверка не се установява тези решения да са постановявани) и 8. „Следвало ли е въззивният съд да формулира и събере доказателства, когато има пропуски в изясняването на правния спор?“ (твърди се противоречие с ТР № 6/2017 г. и с едно решение по чл. 290 ГПК, на което е посочен само номерът и годината на постановяването, без номер на делото). Счита, че поставените правни въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок 3 писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационната жалба и касационната частна жалба, и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, като по този начин ги и възприел като свои, е счел, че между страните не са спорни следните правнорелевантни обстоятелства: 1) ищецът е производител на хранителни продукти - шоколадови, сладкарски и други изделия, в която дейност използва сертифицирани продукти от биологично земеделие, а ответникът е търговец, извършващ внос и дистрибуция на здравословни и натурални продукти; 2) по два договора за продажба ищецът е закупил от ответника био джинджифил на прах с тегло общо 20 кг., за което са издадени фактура № 11755/28.04.2021 г. на стойност 168 лв. с ДДС и фактура № 11959/7.06.2021 г. на стойност 168 лв. с ДДС, които ищецът изцяло е заплатил;

3) при доставките ответникът е представил сертификат за съответствие на доставената стока с Регламент /ЕС/ 834/07 и Регламент /ЕС/ 889/08, както и отделни сертификати за анализ за конкретната партида на суровината, според които тя е с произход Индия, със срок на годност до м. 09.2022 г. и са извършени замервания на определени показатели; 4) процесната стока преди това е била придобита от ответника чрез покупка от испанско дружество, придружена със същите сертификати; 5) на 09.08.2021 г. ответникът е уведомил ищеца с електронно писмо за наличието на пестицида етилен оксид в количества над допустимите в закупения био джинджифил (22,7 ± 8,6 мг/кг при допустими 0,1 мг./кг.), открит при извършен лабораторен анализ от доставчика в Испания, и за предприемане на стъпки по изтеглянето на продукта от пазара; 6) при последващи тестове на отделни артикули от 4 шоколад, в производството на който бил вложен закупеният джинджифил, извършени по поръчка на ищеца от специализирана лаборатория на „Юрофинс ХОС Тестинг България“ ЕООД, е установено наличие на етилен оксид в количество 0,2 мг./кг., което то е над допустимите 0,1 мг./кг.; 7) ищецът е уведомил контролните органи и свои клиенти, за да извърши изтегляне от търговската мрежа на всички продукти, произведени с тази съставка, съответно унищожаване на продукти и задържане на всички налични количества в склад; 8) в констативен протокол от 12.10.2021 г. БАБХ е извършил проследяване на производството на продукти, в които била вложена тази суровина, като са установени общо 33652 бр. произведени шоколадови изделия по отделни партиди, от които към момента на проверката от БАБХ са съществували налични в склад общо 9620 бр. произведени шоколади и 8,59 кг. заготовки за производство на шоколад и 9) на клиенти на ищеца са продадени общо 25796 бр. шоколадови изделия, конкретно описани в приетото заключение на ССЕ, голяма част от които са били върнати, срещу което ищецът е възстановил получените суми по продажбите и заплатил разходи по изтегляне и унищожаване.

Апелативният съд е приел, че спорът пред него се съсредоточава по следните въпроси: 1) следва ли да бъде ангажирана отговорността на ответника – продавач, или съществуват обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина, а евентуално - дали са налице основания по чл. 83 ЗЗД за освобождаване или намаляване на отговорността на продавача и 2) какъв е обхватът и размерът на причинените вреди. Изяснил е, че с чл. 14, § 1 от Регламент /ЕО/ № 178/2002 за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните е установен принципът, че на пазара не следва да се пускат храни, които не са безопасни, а според § 2 за такива се считат: а) вредните за здравето, и б) негодните за консумация от човека. Този принцип е закрепен и в чл. 4 от Закон за храните, като според ал. 1 от този член храната трябва да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве, а според ал. 2 храната трябва да отговаря на изискванията за производство, преработка и/или дистрибуция, предвидени в закона, подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане 5 и правото на ЕС в областта на храните. От друга страна, в чл. 17, § 1 от регламента е установен принципът, че „на всички етапи на производство, преработка и разпространение в рамките на контролираните от тях предприятия, стопанските субекти в хранителната и фуражна промишленост гарантират, че съответните храни и фуражи отговарят на изискванията на законодателството в областта на храните, които се отнасят за тяхната дейност и проверяват дали тези изисквания са спазени“, а според дефиницията, уредена в чл. 3, т. 2 от регламента, „стопански субект в хранителната и фуражна промишленост“ означава физическо или юридическо лице, което отговаря за гарантиране на спазването на изискванията на законодателството в областта на храните в рамките на контролираното от него предприятие за производство на храни. В чл. 3, т. 2 е разяснено, че „предприятие за производство на храни“ означава всяко предприятие с или без стопанска цел, обществено или частно, което извършва някоя от дейностите, свързани с който и да било етап на производство, преработка и разпространение на храни.