Решение № 1969 от 20.05.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1969 гр. Варна, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. К. като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110102751 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от К. К. А., ЕГН **********, адрес: *** срещу К. Х. А. ЕГН **********, адрес: *** обл. Ш. и Й. К. А., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.59, ал.3, пр.2 ЗС, за признаване за установено, че е погасено по давност правото на ползване, запазеното в полза на ответниците с договор за покупко-продажба на недвижими имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба №67, том XXXVIII, д. №8684/2003 г. на Службата по вписвания - гр. Варна, върху недвижим имот, находящ се ***, с.о. „П.", местност „П.", представляващ поземлен имот с идентификатор №***, с площ 270 кв. метра, при съседи: ***, *** и ***, ведно с изградените подобрения в имота, поради неупражняването му в продължение на повече от 5 години.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: По силата на Нотариален акт за покупко-продажба от 31.07.2003 г., ответниците са се разпоредили в полза на ищеца с недвижим имот, находящ се ***, с.о. „П.", местност „П.", представляващ поземлен имот с идентификатор №***, с площ 270 кв. метра, при съседи:

***, *** и ***, ведно с изградените подобрения в имота, като са си запазили правото на пожизнено безвъзмездно ползване върху целия имот, предмет на продажбата. За съществуващите сгради в имота е съставен акт за незаконно строителство, но към момента на учредяване на правото на ползване, ищецът и ответниците обитавали имота. Ищецът напуснал имота през 2009 г.. През 2013г. ответницата Й. К. А. напуснала също имота. През 2018 г. ответниците прекратили с развод брака си. След като останал сам в имота, от 2014 г. ответникът К. Х. А. започнал да изнася обзавеждането, като демонтирал и външните PVC дограма и врати. Сградата е необитаема, полуразрушена, а земята е необработвана и пустееща. Съществува реална опасност покривът на сградата да се срути. Ответниците не посещават имота, не полагат грижи за него, не заплащат разноски по поддръжката на имота, като ответникът К. Х. А. не е заплащал и дължимите задължения за данъци и такси.

Ответниците не са проявявали и са загубили интерес към имота повече от 10 години. Не са упражнявали правото на ползване върху имота нито лично, нито чрез другиго. Счита, че учреденото в полза на ответниците ограниченото вещно право на ползване върху описания недвижим имот е погасено на основание чл.59, ал.3 ЗС. Ето защо моли за разрешаване на възникналия спор със сила на пресъдено нещо между страните и положително произнасяне по предявения иск.

В рамките на предоставената му възможност в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответниците не са депозирали писмен отговор.

1

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, ответникът Й. К. А. признава исковата молба.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 31.07.2003г. и Скица № 15-1150170-11.11.2024г, че ответниците К. А. и Й. А. са продали на ищцата недвижим имот, находящ се ***, с.о. „П.", местност „П.", представляващ поземлен имот с идентификатор №***, с площ 270 кв. метра, при съседи: ***, *** и ***. Продавачите са си запазили правото на пожизнено безвъзмездно ползване върху имота.

Представени са доказателства, че ответникът не е погасявал дължимите за имота данъци и такси.

За установяване, че в рамките на посочения период, ответниците не са реализирали правомощието за ползване на вещта, в полза на ищеца са допуснати гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля М. Г. /без родство/.

Св. излага, че знае къде се намира къщата. Към 2009г. - 2010г. била обитаема. 2012г.

- 2013г. вече била необитаема, без прозорци, без врати и мебели. Не било възможно да се живее в нея.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Искът по чл.59, ал.3, предл.2 ЗС цели да установи погасяването на правото на ползване поради неупражняването му в продължение на 5 години. Ищец е собственикът, а ответникът ползвател може да възрази, че е упражнявал правото си чрез трети лица, включително и чрез собственика. В този случай обаче ползвателят носи тежестта да докаже, че е допуснал в имота лицето, чрез което упражнява правото си на ползване. Допускането изисква активни действия, т.е. изразена воля от страна на ползвателя, който желае да упражнява правото си чрез трето лице. Не е налице допускане, когато собственикът или третото лице самоволно установят фактическа власт върху имота или са допуснати от другия ползвател, а ползвателят, чието право се упражнява, не възрази. В този случай не може да се приеме, че правото на ползване се упражнява чрез другиго, защото не може да се предполага изразяването на воля за това от ползвателя, който е бездействал.

Съдебната практика приема, че срокът по чл.59, ал.3, предл.2 ЗС за погасяване на правото на ползване, е давностен - в този смисъл решение № 19 от 10.02.2000 г. по гр. д. № 1082/99 г. на ВКС, IV-то г.о. Оттук се извежда и съответната приложимост на чл.116 ЗЗД, вр. чл.84 ЗС за прекъсване на давността. Прилагането на чл.84 ЗС обаче е съответно, при отчитане особеностите на срока по чл.59, ал.3, предл.2 ЗС. И докато направеното от собственика признание на правото на ползвателя прекъсва погасителната давност по чл.59, ал.3, предл.2 ЗС на основание чл.116, б. „а“ ЗЗД - хипотеза, разгледана в цитираното решение на ВКС, то прилагането на другата разпоредба - чл.116, б.“б“ ЗЗД, трябва да бъде съответно - не може собственикът, предявявайки иск по чл.59, ал.3, предл.2 ЗС, да прекъсне с това свое действие погасителната давност, на която се позовава. Разпоредбата следва да се разбира в смисъл, че носителят на вещното право на ползване прекъсва погасителната давност по чл.59, ал.3, предл.2 ЗС, когато предяви иск за защита на своето право срещу голия собственик. В обратната хипотеза, когато искът е предявен от собственика срещу ползвателя, разпоредбата на чл.116, б. „б“ ЗЗД не намира приложение, съответно - съдът по реда на чл.235, ал.3 ГПК взема предвид и бездействието на ползвателя в хода на висящия процес /Решение №60143/24.11.2021 по дело №1217/2021 на ВКС, ГК, I г.о./.

Правото на ползване в хипотезата на чл. 59, ал. 3 ЗС се погасява не поради придобиването му по давност от собственика, а поради неупражняването му от ползвателя, каквито са данните по делото. Установи се, че ответниците не са ползвали имота повече от десет години преди предявяване на иска. От приложената справка на л.52 от делото се установява, че ответникът и към момента е с постоянен и настоящ адрес, който не съвпада с адреса на имота, върху който е учредено правото на ползване. До предявяването на иска 05.03.2025г., са изтекли предвидените в закона пет години.

В случая не е налице упражняване на правото на ползване на ответника чрез голия собственик К. А.. На следващо място - предявяването на иск от собственика срещу 2 ползвателя за установяване, че вещното право на ползване е погасено, не прекъсва на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД давността по чл.59, ал.3 ЗС. Продължаващото в хода на процеса неупражняване на това право от страна на ответника-ползвател също следва да бъде зачетено от съда.

В настоящия случай вещното право на ползване върху имота не се упражнява от ответниците от 2012-2013 г. и към момента петгодишният срок по чл.59, ал.3 ГПК вече е изтекъл и правото на ползване е погасено по давност.

Предявеният иск е основателен и подлежи на уважаване.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на ищеца се дължат разноски за производството, съобразно представените доказателства за извършването им, чиито размер възлиза на 39.36 евро заплатени държавни такси.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по иска на К. К. А., ЕГН **********, адрес: *** срещу К. Х. А. ЕГН **********, адрес: *** обл. Ш. и Й. К. А., ЕГН **********, адрес: *** , че вещното право на ползване, учредено в полза на ответниците К. Х. А. ЕГН ********** и Й.

К. А., ЕГН ********** с договор за покупко-продажба на недвижими имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба №67, том XXXVIII, д. №8684/2003 г. на Службата по вписвания - гр. Варна, върху недвижим имот, находящ се ***, с.о. „П.", местност „П.", представляващ поземлен имот с идентификатор №***, с площ 270 кв. метра, при съседи:

***, *** и ***, ведно с изградените подобрения в имота, е погасено поради неупражняването му в 5-годишния срок по чл.59, ал.3, прдл.2 ЗС.

ОСЪЖДА К. Х. А. ЕГН **********, адрес: *** обл. Ш. и Й. К. А., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на К. К. А., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 39.36 евро, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за държавна такса, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3