Решение № 195 от 01.08.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Свиленград, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100076 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, съединени с искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за мораторна лихва.

Ищецът Н. Г. К. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника работодател, и е имал сключен трудов договор, по силата на който е заемал длъжността „Главен специалист“ в отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция по безопасност на храните гр. Хасково при БАБХ. Със Заповед № ОТОС-102/27.11.2024 г. на Изпълнителния директора на БАБХ, връчена му на 27.11.2024 г., трудовото му правоотношение с ответника било прекратено, считано от 27.11.2024 г., на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ, във вр. с чл.5, ал.1, т.2 и т.11 и ал.2, т.1 от Устройствения правилник на БАБХ, и утвърдени длъжностно разписание на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Хасково и Областна дирекция по безопасност на храните гр. Велико Търново. В заповедта било посочено, че трудовото правоотношение се прекратява поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Ищецът счита, че посочената заповед е незаконосъобразна.

Към датата на прекратяване на трудовия му договор на посоченото в заповедта основание, по трудово правоотношение с ответника с място на работа отдел „Растителна защита“ в ОДБХ – гр. Хасково при БАБХ от всички служители на длъжността „Главен специалист“ били уволнени общо трима служители, сред които и ищеца, а останалите служители са продължили работата си. Поради това счита, че реалното основание за прекратяване на трудовото правоотношение е съкращаване на щата, а с основанието за прекратяване на трудовото правоотношение се цели заобикаляне на закона, респективно заобикаляне на изискването за извършване на подбор сред служителите. По изложените съображения иска от съда да уважи исковите му претенции и да му присъди сторените разноски по делото.

Ответникът представя писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло така предявените искове. Счита, че Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е правилна и законосъобразна, издадена при спазване на изискванията на материалния закон. Твърди, че въз основа на доклад с изх. № 1

1610/26.11.2024 г., вх. № 24961/26.11.2024 г. в ЦУ на БАБХ от Директора на ОДБХ – Велико Търново, работодателят е приел, че е налице необходимост от кадрово обезпечаване за осъществяване на дейностите на ОДБХ – Велико Търново и със заповед № СОС198/26.11.2024 г. изпълнителният директор на БАБХ е определил три заети по трудово правоотношение щатни бройки „главен специалист“ от отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция по безопасност на храните гр. Хасково при БАБХ за заемането им от държавни служители на длъжност „инспектор“ в отдели „Растителна защита“, „Здравеопазване на животните“ и „Контрол на храните“ в ОДБХ – Велико Търново. В доклада били изложени обстойни мотиви и била обоснована нуждата от извършваната промяна. Твърди, че извършената трансформация на длъжността е отразена както в длъжностното щатно разписание на ОДБХ Хасково в сила от 27.11.2024 г., така и в поименното щатно разписание на ОДБХ – Велико Търново в сила от 27.11.2024 г.. Излага подробни съображения относно законосъобразността на заповедта и липсата на допуснати процесуални нарушения при издаване на заповедта. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

С определение от 26.03.2025 г. съдът е обявил за безспорно по делото, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника - работодател, и е имал сключен трудов договор № ОТН-98/13.06.2022 г., по силата на който е заемал длъжността „Главен специалист“ в отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция по безопасност на храните гр. Хасково при БАБХ.

Не се спори между страните по делото, а и от събраните в процеса писмени доказателства и се установява, че така съществувалото трудово правоотношение е прекратено едностранно от работодателя със Заповед № ОТОС-102/27.11.2024 г. на Изпълнителния директора на БАБХ, на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, считано от 27.11.2024 г., на която дата посочената заповед е връчена на работника, съобразно нормата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ.

Видно е от ангажираните от страна на ответника – работодател писмени доказателства и от приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза:

Съгласно Длъжностно разписание на ОДБХ Хасково, в сила преди 27.11.2024 г., утвърдено от Изпълнителния директор на БАБХ са били предвидени 15 щатни бройки за длъжността, заемана от ищеца – „Главен специалист" в отдел „Растителна защита, предвидени за заемане по трудово правоотношение. Съгласно Длъжностно разписание на ОДБХ Хасково, в сила след 27.11.2024 г.. числеността на длъжност „Главен специалист" в отдел „Растителна защита в ОДБХ Хасково е намалена от 15 бр. на 12 бр. Намалението е въз основа на Заповед СОС-198/26.11.2024 г. на Изпълнителния директор на БАБХ. Видно от длъжностното разписание на ОДБХ Велико Търново в сила от 25.11.2024 г., утвърдено от Изпълнителния директор на БАБХ и длъжностното разписание на ОДБХ Велико Търново в сила от 27.11.2024 г. утвърдено от Изпълнителния директор на БАБХ, числеността на длъжност „инспектор" в отдел „Растителна защита в ОДБХ Велико Търново е увеличена от 0 щатни бройки на 1 щатна бройка, числеността на длъжност „инспектор" в отдел „Здравеопазване на животните" в ОДБХ Велико Търново е увеличена от 0 щатни бройки на 1 щатна бройка, числеността на длъжност „инспектор" в отдел „Контрол на Храните" в ОДБХ Велико Търново е увеличена от 5 щатни бройки на 6 щатни бройки. Промяната е въз основа на Заповед СОС-198/26.11.2024 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, всичките предвидени за заемане по служебно правоотношение. Промяната е извършена въз основа на Заповед СОС-198/26.11.2024 г. на Изпълнителния директор на БАБХ.

Видно от Заповед СОС-198/26.11.2024 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, с последната е изменено длъжностно разписание на БАБХ, считано от 27.11.2024 г., чрез трансформиране на три заети щатни бройки „Главен специалист“ от отдел „Растителна защита при ОДБХ Хасково за заемане по служебно правоотношение на длъжност „Инспектор“, съответно в отдели „Растителна защита“, „Здравеопазване на животните“ и „Контрол на храните“ в ОДБХ – Велико Търново, което е обосновало уволнението на ищеца 2 на посоченото основание – чл.325, ал.1, т.12 от ГПК.

При наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на процесната заповед за уволнение, ответникът, чиято бе доказателствената тежест за установяване законосъобразност на уволнението, не ангажира доказателства за идентичност на основните, характеризиращи двете длъжности трудови функции.

Съдебната практика е непротиворечива и последователна в становището си, че уволнителното основание по чл.325, ал.1, т.12 от КТ е налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. Само промяна в наименованието на длъжността, в случая от „Главен специалист“ в „инспектор“, без промяна на основните трудови, би било основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.12 от КТ - в този смисъл е Решение № 182 от 13.06.2014 г. по гр. д. № 479/2014 г. на ВКС, IV г. о. А според Решение № 137 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 7170/2014 г. на ВКС, IV г. о., за преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение, без значение от наименованието им, е естеството на възложената работа, същностите, определящите я трудови функции. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата няма същностна разлика. Налице е реално съкращаване при наличието на трансформация, при която трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности, със съществено различаващи се трудови функции.

Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 80 от 3.04.15 г. по гр.д. № 4358/14 г. на ІV г.о.; решение № 88 от 22.04.18 г. по гр.д. № 4574/15 г.на ІV г.о.; решение № 118 от 23.03.15 г. по гр.д. № 281/14 г. на ІV г.о. и др., в хипотезата на чл. 325 ал. 1 т. 12 КТ единствената предпоставка за законно упражняване правото на уволнение на работодателя е длъжността да е определена за заемане по служебно правоотношение. При уволнение на посоченото основание е без правно значение дали наименованието на длъжността е променено или е трансформирана в друга, както и дали уволненият служител отговаря на изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение. При определяне на длъжността за заемане от държавен служител обаче тя не се съкращава. Независимо дали при трансформацията на длъжността (при определянето и за заемане по служебно правоотношение) са запазени всички основни трудови функции; дали част от тях са премахнати или са прибавени нови, длъжността не е съкратена, а е променен реда, по който ще се регулират отношенията при предоставянето на работната сила. Задължението за подбор възниква за работодателя в хипотезите на чл. 329, ал. 1 КТ, които не могат да бъдат прилагани разширително, т.е. при закрИ.е на част от предприятието, при съкращаване на щата или намаляване обема на работата, поради което, когато работодателят трансформира една или повече от длъжности с идентични функции за заемане по служебно правоотношение, запазвайки щатни бройки за същата длъжност по трудово правоотношение, той няма задължение за извършване на подбор между заемащите длъжността. По аргумент от противното в обратния случай – когато длъжностите не са с идентични функции, то за работодателя възниква задължението за подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ. 4. (В този смисъл е и константната практика на ОС- Хасково, застъпена в Решение № 23 от 31.01.2024 г., постановено по ВГД 785 от 2023 г., Решение №123 от 26.03.2024 г., постановено по ВГД 161 от 2024 г. и други).

В конкретния случай, от представените длъжностни характеристика за длъжността „Главен специалист“ (л.35-38) в ОДБХ Хасково и за длъжността „инспектор“ в ОДБХ Велико Търново (л.104 до л.117 включително), последните утвърдени от 27.11.2024 г. е видно, че двете длъжности са с коренно различни основни трудови функции. Същностната трудова функция за длъжността „специалист“в ОДБХ Хасково е осъществяването на товароразтоварна дейност на ГИП Капитан Андреево: подреждане на товари, ръчно и механично товарене и разтоварване, и складиране на товарите. Същностната трудова функция за длъжността „инспектор" в отдел „Растителна защита в ОДБХ Велико Търново е осигуряване на ефикасни действия за предотвратяването на въвеждането и разпространението на карантинни вредители по растенията и растителни продукти при трансграничното им 3 транспртиране, за длъжност „инспектор" в отдел „Здравеопазване на животните" в ОДБХ Велико Търново същнстната трудова функция е да контролира осъществяването на ветеринарномедицинската дейност в областта на здравеопазването на животните, издадените ветеринарномедициснки документи, да издава ветеринарномедицински документи при търговия или пускане на пазара на живи животни и зародишни продукти на територията на област Велико Търново, а за длъжността „инспектор" в отдел „Контрол на Храните" в ОДБХ Велико Търново – да не допуска пряк или косвен риск за здравето на хората при добива, преработката, обработката и реализацията на суровини и храни. Видно от представените длъжностни характеристики коренно различни са и преките задължения на двете длъжности.