Решение № 17 от 20.01.2022, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Севлиево, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20214230101323 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С. Д. Б., в качеството й на майка и законен представител на малолетното си дете Е.Д.П.а, с ** ** Р. Н.-Ц., против Д. СТ. П..

Предявени са искове по чл. 143 от СК по чл. 149 от СК.

В исковата молба се твърди, че през периода от м. август 2015 г. до м. юни 2020 г. ищцата и ответникът живеели на семейни начала, като при тях живеела и малолетната дъщеря на ищцата от предходна връзка. По време на съвместното съжителство на страните се родила малолетната им дъщеря Е.Д.П.а. С ипотечен кредит те си закупили собствено жилище, но след преместването им в него постепенно отношенията им се обтегнали. Майката напуснала общото жилище и се преместила да живее в гр. **, където живее и понастоящем с двете деца.

Според последната й информация ответникът работи в ** в гр. Севлиево, като получава месечна заплата около 2000 лв. Същият не дава средства за издръжка на малолетната си дъщеря Е.. Поради това ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща издръжка на малолетната си дъщеря Е.Д.П.а в размер на 400 лв. месечно, по банкова сметка, предоставена от майката, като я заплаща на фиксирана от съда дата, но не по-късно от средата на текущия месец, както и издръжка за минало време - една година назад. Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с ** си ** Р. Н.-Ц., която поддържа 1 предявените искове и излага съображения за уважаването им.

В законния срок ответникът, чрез ** си ** Т.Г., е представил отговор на исковата молба, в който изразява становище за частична основателност на предявените искове.

Заявява, че не отговаря на истината твърдението на ищцата, че нетното му месечно трудово възнаграждение е в размер на 2000 лв. То е около 1200 лв.

Поведението на ищцата го поставя в състояние на процесуална изненада, тъй като с нея имали договорка относно тази издръжка. Както е отбелязано в исковата молба, по време на съжителството си с ищцата, двамата с нея, в качеството си на съдлъжници, сключили два договора за кредит - ипотечен и потребителски. Общата месечна вноска и по двата е 452 лв. След раздялата разговаряли няколко пъти, като ищцата заявила, че от банката са се свързали с нея относно изплащането на месечните вноски по тези кредити и че тя не желае повече да ги изплаща. Упрекнала ответника, че така ще я лиши от парични средства, с които тя да гледа общото им дете. Поради което страните постигнали договорка ответникът да продължи да изплаща изцяло вноските по двата кредита, включително и нейната част. Затова той счита поведението й за недобросъвестно, в разрез с изискването на чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуалните права. И тъй като след като с поведението си ответникът не е станал причина за предявяване на настоящите искови претенции, то счита, че независимо от изхода на делото, разноските по воденето му следва да се възложат на ищцата.

Ответникът счита, че претендираният размер на издръжката е изключително завишен и не отговаря нито на нуждите на търсещия я, нито на възможностите на даващия я. В тази връзка и съобразявайки гореизложените обстоятелства (подкрепени със съответните писмени доказателства) относно ежемесечно заплащаните от него вноски по двата кредита, следва да се приеме, че възможностите му за заплащане на издръжка не са толкова големи. В този смисъл е и съдебната практика, която приема, че при определяне размера на издръжката и възможностите на лицето, от което се търси да я изплаша, релевантно обстоятелство е изплащането от това лице на ипотечен заем. Като справедлив размер на издръжката, която ответникът следва да заплаща, счита сумата от 180 лв.

Трайна е практиката на съдилищата, че издръжката се дължи от двамата родители, а не само от единия, като същата първо се определя като сума, след което се разпределя между двамата родители в зависимост от възможностите им за изплащането й, обстоятелството кой родител полага фактическите грижи за отглеждането на детето и други. В тази връзка ищцата не е предоставила доказателства за собствените й доходи и притежаваното от нея имущество (от което може да реализира такива), с което обективно се затруднява хода на производството и дейността на съда по разпределянето на издръжката между родителите. Затова ответникът моли съда да 2 отхвърли като частично неоснователни предявените искови претенции за издръжка за минал и настоящ период, за сумата над 180лв месечно. Моли да му бъдат присъдени и сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ** Г. поддържа представеното с отговора на исковата молба становище.

Съдът, след като прецени по събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а се установява и от представеното удостоверение за раждане на детето Е.Д.П.а, изд. от Община Севлиево, че страните са негови родители, а то е малолетно – родено на ** г. Не се спори, че родителите не живеят заедно, като майката и детето понастоящем живеят на следния адрес: гр. **, **.

Установява се, че ищцата има още едно малолетно дете – Д.Е.И., видно от представеното удостоверение за раждане, изд. от **.

Представена е служебна бележка, изд. от Детска градина „**“ гр. **, съгласно която Е. П.а е записана в детското заведение от 15.09.2020 г. и посещава същото редовно. Представени са приходни квитанции за заплащане на такса за детска градина за детето Е., както следва: за м. юни 2020 г. – 39,10 лв., за м. септември 2020 г. – 45,04 лв., за м. октомври 2020 г. - 45,04 лв., за м. февруари 2021 г. - 38,25 лв., за м. март 2021 г. – 18,46 лв., за м. април 2021 г. – 21,44 лв., за м. май 2021 г. – 45,15 лв., за м. юни 2021 г. – 30,68 лв., за м. август 2021 г. – 34,77 лв., за м. септември 2021 г. – 45,11 лв., за м. октомври 2021 г. – 34,29 лв., за м. ноември 2021 г. – 43,02 лв.

Представени са 2 бр. квитанции за платена такса за танцова школа по народни танци, видно от които за посещаването на същата от детето Е. ищцата е заплатила сумата 12 лв. за м. октомври и 24 лв. за м. ноември 2021 г.

Видно от представеното удостоверение от **, същият е избран за личен лекар на детето.

Ищцата е представила удостоверение за доходите си, изд. от „** гр. **, от което е видно, че за периода м. декември 2020 г. – м. ноември 2021 г. тя е получила брутен доход от трудово възнаграждение в размер на 5911,83 лв. и 443,50 лв. обезщетения за временна нетрудоспособност и майчинство. Представено е и банково извлечение за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., в което са отразени получените от работодателя плащания, като последното невключено в справката нетно възнаграждение е в размер на 206,32 лв. и е изплатено на 30.12.2021 г.

От представената от ищцата справка от електронния регистър на Агенция по вписванията за Д. СТ. П. за периода 01.01.2002 г. – 23.12.2021 г. се установява, че през 2017 г. е вписан договор за ипотека върху недвижим имот на адрес г**, в полза на 3

„ЦКБ“ АД, като е отбелязано, че страните по делото са ипотекарни длъжници/кредитополучатели/. Представен от ответника е и договор за ипотечен банков кредит „Дом за теб“, сключен между Д.П. и С.Б., в качеството им на кредитополучатели, и „ЦКБ“ АД – кредитодател, по силата на който банката отпуска на страните по делото 55 000 лв. за закупуване на горепосочения недвижим имот, а същите солидарно се задължават да върнат заемната сума на вноски в срок до 05.04.2037 г.

Представен е и договор за потребителски кредит от 19.08.2018 г., сключен между С.Б. и Д.П., като солидарни длъжници, и „ЦКБ“ АД, по силата на който банката предоставя на страните кредит в размер на 20 700 лв., а те се задължават да върнат същия в срок до 05.09.2028 г.

Ответникът е представил трудов договор №31/10.02.2020 г. и допълнително споразумение от 29.09.2020 г., видно от които същият работи в ** на длъжност „производител, гипсови смеси /заготовчик/“, с основно месечно възнаграждение от 1070 лв. и 2% или 21,40 лв. – ДТВ за тр. стаж и проф. опит.

От ответника са представени и фишове за работни заплати за периода м. юни 2021 г. – м. ноември 2021 г., от които се установява, че същият е получил следното брутно възнаграждение /по месеци/: за м. юни 2021 г. – 1898,26 лв., за м. юли 2021 г. – 2176,39 лв., за м. август 2021 г. – 2217,33 лв., за м. септември 2021 г. – 1441,83 лв., за м. октомври 2021 г. – 2043,32 лв., за м. ноември 2021 г. – 2711,75 лв. Представените фишове съдът приема за достоверни, тъй като съставляват електронни документи, които не е необходимо да носят подпис на издалото ги лице, а чрез тях ответникът удостоверява получаването на доходи, които се доближават до посочените в исковата молба и надвишават тези, посочени в отговора.

В представения от ДСП ** социален доклад се посочва, че родителите са съжителствали заедно в гр. Севлиево до м. юни 2020 г. След влошаване на отношенията им ищцата се установила да живее в гр. **, където живее заедно с детето Е. и новия си съжител. Другото й дете, Диана, се отглежда от неговия **. Ищцата работи в шивашка фирма в гр. **. Притежава високо чувство на отговорност по въпроси, касаещи отглеждането и възпитанието на детето. Полага ежедневни и адекватни грижи за отглеждането му и задоволяване на нуждите, свързани с развитието му.

Като свидетели по делото бяха разпитани Д.С.Б., от страна на ищцата и С.

Димитров П., от страна на ответника.

Свидетелят Д.Б. е **. Пред съда той обясни, че тя се разделила с ответника и заживяла в гр. ** през м. юни 2020 г. На свидетеля не е известно оттогава **та да се е срещал с детето, да е имал лични контакти с него или с майката.

Свидетелят С. П. е ** на ответника. Той също потвърди, че раздялата между 4 родителите датира от м.юни – юли 2020 г. Свидетелят лично присъствал, когато ищцата взела децата и багажа, и напуснала жилището в гр. Севлиево, в което живеели със сина му. Синът му и той дори не знаели къде са заживяли. Ищцата не му вдигала телефона. След раздялата контактували по телефона, когато тя решала, като свидетелят присъствал на някои от разговорите. Ищцата не съобщавала адреса си на ответника.

Последният я питал къде е и как да й изпрати пари за издръжка, но тя искала те да й се дават „на ръка“, а не по банков път, с което ответникът не бил съгласен. Той искал да вземе детето за известно време в гр. Севлиево, но майката не се съгласила. Свидетелят заяви, че страните имат общ кредит, който изплаща изцяло синът му. Чул, че в разговора им ищцата заявила на сина му, че иска да й изплаща издръжка, но не може да посочи претендираната сума.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този см. т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС/. Същевременно в разпоредбата на чл. 149 СК е установена възможността правоимащите лица да претендират издръжка при първоначалното й определяне и за минал период, но за не повече от една година от датата на завеждане на иска.

В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин, че детето Е.Д.П.а не е навършило пълнолетие и че се явява по рождение низходящ от първа степен на ответника. От изявленията на страните и събраните по делото свидетелски показания се установява, че родителите са преустановили съвместното си съжителство, като понастоящем детето живее с майка си в гр. **, а ответникът живее в гр. Севлиево. При това положение предявеният иск се явява основателен, тъй като по отношение на ответника съществува налице задължение да заплаща издръжка на дъщеря си Е.. Основният спорен въпрос по делото е нейният размер.