Решение № 6122 от 04.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6122 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Цветина Цолова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100502340 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 199 от 05.01.2023 г., постановено по гр.д. №45882/2022 г. на СРС, 88 състав, е отхвърлен предявеният от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И." АД, ЕИК ****, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД, ЕИК: ****, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 499, ал. 7 КЗ вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД за признаване на установено, че "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ДРУЖЕСТВО

Е."

АД дължи на

ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И." АД, сумата от 3683,36 лв., представляваща регресно вземане в размер на 1/2 от изплатеното застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 16.03.2016 г. на път А7 в посока Вюрисбург в Република Германия, между товарен автомобил с влекач МАН с рег. № **** ВМ, който влекач е застрахован по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с полица № BG/22/116000392577 при ищеца, с прикрепено към него ремарке с рег. № КН **** ЕЕ, застраховано по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с ответника и л. а. Ауди с рег. № ****, ведно със законната лихва от 09.04.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20023/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.

Срещу решението е постъпила въззинва жалба от ищеца, в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението.

1

Поддържа се, че доколкото събитието е настъпило на територията на Република Германия, застрахователят на влекача и на ремаркето следва да поделят щетите, доколкото двете застрахователни компании заедно формират двойна застрахователна полица, тъй като комбинацията от влекач и ремарке трябва да се разглеждат като една оперативна единица. Твърди се, че по отношение на деликтната отговорност следва да намери приложение немското право на основание чл. 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения /Рим II/, съгласно което причинените вреди на трети лица се понасят по равно между застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето. Предвид изложеното се моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД, ЕИК ****, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност на обжалваното решение. Поддържа, че в случая на основание Регламент № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения /Рим I / приложение следва да намери българското право /чл.479 КЗ/, доколкото спорът е между български застрахователи. Ето защо се подържа, че отговорността на ответника по процесния договор „гражданска отговорност“ не включва задължение за обезщетяване на вреди, нанесени при движение на ремаркето от теглещо превозно средство. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от иск по чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 499, ал. 7 КЗ вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД на 2

“ЗАСТРАХОВАТЕЛНА

КОМПАНИЯ

Л.И."

АД срещу

"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е." АД за признаване на установено, че

"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ДРУЖЕСТВО

Е."

АД дължи на

“ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И." АД, сумата от 3683,36 лв., представляваща регресно вземане в размер на 1/2 от изплатеното застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 16.03.2016 г. на път А7 в посока Вюрисбург в Република Германия, между товарен автомобил с влекач МАН с рег. № **** ВМ, който влекач е застрахован по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” с полица №

BG/22/116000392577 при ищеца, с прикрепено към него ремарке с рег. № КН **** ЕЕ, застраховано по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с ответника и л. а. Ауди с рег. № ****, ведно със законната лихва от 09.04.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20023/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на твърдяното ПТП ищецът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за влекач МАН с рег. № **** ВМ, а ответникът – за ремарке с рег. № КН **** ЕЕ. Не е спорно също така изплащането на застрахователно обезщетение от страна на ищеца в размер от 7366,72 лв. по претенция Зелена карта от Германското бюро чрез AVUS.

Основният спорен между страните, във връзка с който са всички наведени доводи във възивната жалба, е как при причинени вреди от композиция, състояща се от влекач и ремарке, когато влекачът и ремаркето са обект на застраховка „Гражданска отговорност“ при различни застрахователи, се разпределя отговорността за причинените вреди между тези застрахователи и съответно кое е приложимото право при решаване на този въпрос предвид наличието на международен елемент – причиняване на вредите в друга държава членка.

В решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 се приема, че при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008 (Регламент „Рим І“), но ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 (Регламент „Рим ІІ“ ) предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите, т. е. отговорност на собственика или държателя на ремаркето, наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на вредите на пострадалото лице.

3

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 ("Рим II") освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.

В тази връзка, с оглед настъпване на увреждането в Германия, съобразно чл. 59 от Застрахователния кодекс на ФРГ, когато влекач и ремарке от една композиция са застраховани при различни застрахователи, те са задължени да направят плащания в съотношение, пропорционално на дяловете, които трябва да платят на застрахованото лице съгласно съответния договор.

След като германско законодателство предвижда разделяне на отговорността между влекач и ремарке, приложение намира Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим І).

Съгласно чл. 7, ал. 2 от същия регламент, доколкото приложимото право не е било избрано от страните, договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахователя.

Предвид обичайното местопребиваване на влекача и ремаркето на територията на Република България, именно в съответствие с българското законодателство подлежи на определяне отговорността помежду им за причинените вреди.

Нормата на чл. 479, ал. 1 Кодекса на застраховането предвижда, че вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство.

При съобразяване на обстоятелството, че застрахователното обезщетение изцяло е изплатено от ищеца, при когото е застрахован влекачът, а също, че застрахователят на ремаркето – ответникът, не носи отговорност за причинени вреди – чл. 479, ал. 1 КЗ, ищецът не разполага с регресни права срещу другия делинквент или неговия застраховател за възстановяване на половината от изплатеното обезщетение. Ето защо и неоснователен се явява искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ за признаване за установена дължимост на половината от стойността на изплатеното обезщетение, като подлежаща на възстановяване в полза на суброгиралия се застраховател по „Гражданска отговорност“.

С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

По разноските:

4

С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски. На ответника по жалбата следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 199 от 05.01.2023 г., постановено по гр.д.

№45882/2022 г. на СРС, 88 състав

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И." АД, ЕИК ****, да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.“ АД, ЕИК ****, разноски в размер от 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5