Решение № 2253 от 01.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2253 гр. П., 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20225330204591 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №22-1030-004559/06.07.2022 г., издадено от **** към ОДМВР П., с-р Пътна полиция с което на А. Г. Ч. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от нея нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП.

Жалбоподателката, чрез процесуалния представител адв. П. обжалва процесното наказателно постановление. Намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице да разбере защо е било санкционирано.

От друга страна липсвало и извършено нарушение, доколкото А. Ч. не била паркирала управлявания от нея лек автомобил на спирка, а спряла да остави свой приятел. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати представил. Депозира становище по съществото на делото с което оспорва подадената жалба, поради което поиска 1 потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателката е била санкционирана за това, че на 28.05.2022 г. в 12:04 часа в гр. П. на бул. ,,Х.Б.‘‘ до № **, управлява лек автомобил Пежо с рег. № *****, чужда собственост, като извършва следното нарушение – паркира на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници – деяние по чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП.

В хода на съдебното следствие не беше разпитан актосъставителят А.

В., доколкото **** на жалбоподателката – адв. П. заяви, че не държи на неговия разпит.

По инициатива на жалбоподателката беше разпитан свидетелят Н.Х., който заяви, че на процесния ден А. Ч. спряла на автобусната спирка за да го остави, в който момент спряла полицейска кола и служители от нея поискали документите на последната.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, включително и от наличните по делото докладни.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От двата броя Докладни записки се установява, че полицейските служители Х.С. и А. В. по време на дежурството си са установили лек автомобил Пежо, който е бил спрял в района на спирката на Сточна гара.

Пристъпили били към проверка, като установили водачката на лекия 2 автомобил – А. Ч..

Въз основа на така събраните по делото доказателства се достигна до следните правни изводи:

Жалбоподателката А. Ч. е била санкционирана за извършено от нея нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП, което е в насока, че е забранено паркирането на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

Изпълнителното деяние се изразява в това даден водач на МПС да паркира на спирка от редовните линии за обществения транспорт на пътници.

За да се прецени дали има извършено деяние или не е необходимо да се направи разлика между престой и паркиране.

Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДвП е в насока, че пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Съществен елемент от това се явява обстоятелството да е налице и водачът на съответното МПС и това да е необходимо за качването или слизането на пътници. Актосъставителят и свидетелят по акта не са в състояние да установяват защо жалбоподателката е била спряла и дали това е било, поради необходимостта от слизането на свидетеля Н.Х..

За да е налице паркиране, съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗДвП е необходимо пътното превозно средство да бъде спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

И двете налични по делото докладни записки са в насока, че водачката А. Ч. се е намирала в лекия автомобил ,,Пежо‘‘, тоест не е било налице паркиране, а престой, доколкото жалбоподателката е присъствала в него.

Ето защо, Съдът намира, че няма извършено нарушение от жалбоподателката Ч., доколкото същата не е била паркирала лекия автомобил ,,Пежо‘‘ на автобусната спирка, а същият се е намирал в престой, което е разрешено за слизането и качването на пътници.

По разноските:

С оглед изхода на делото в тежест на въззиваемата страна, следва да се 3 възложат извършените разноски за адвокат от жалбоподателката. По делото са налице доказателства за извършени такива в размер на 250 лева.

Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-1030-004559/06.07.2022 г., издадено от **** към ОДМВР П., с-р Пътна полиция с което на А. Г. Ч. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от нея нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. П. да заплати на А. Г. Ч. с ЕГН:

********** сумата в размер от 250 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 4