Решение № 450 от 30.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Пазарджик, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220201119 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. П. К., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. К. Р. от АК- Пловдив, против Наказателно постановление № 25-1006-001371 от 21.07.2025 г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП” при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.

В жалбата обобщено се твърди, че НП е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и се твърди, че нарушението не е извършено от жалбоподателя, поради което се иска отмяна на санкционния акт и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага становище за отмяна на НП по съображенията изложени в жалбата и основно поради недоказаност на извършеното нарушение. Пледира съдът да отмени НП и присъди в полза на жалбоподателя, сторените от него разноски за заплатено адвокатско 1 възнаграждение.

Въззиваемата страна- АНО, редовно призована не се явява и не се представлява от процесуален представител. По делото не е представено писмено становище по същество.

Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази изложеното в нея и становището на пълномощника на жалбоподателя, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това, че на 29.06.2025 г. в 12:30 часа, в гр. Пазарджик, по бул. „Стефан Стамболов“ в посока от кръстовището образувано с ул. „Болнична“ към кръстовището образувано с ул.

„Пловдивска“, управлявайки лек автомобил „***“ с рег. № ***, лична собственост, е навлязъл и преминал направо през кръстовището образувано с ул. „Димчо Дебелянов“ на червен забраняващ сигнал при нормално работеща трисекционна светофарна уредба.

Всичко това било възприето от автопатрул на Сектор „ПП“ при ОДМВРПазарджик, в чиито състав бил актосъставителят св. Е. Т. и свидетеля на установяване на нарушението- св. А. С.- и двамата на длъжност мл. автоконтрольор. За така констатираното св. Т. съставил срещу жалбоподателя АУАН в негово присъствие за извършеното нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, след което му го предявил и връчил срещу подпис. При предявяване на акта жалбоподателят заявил, че нямал възражения.

Въз основа на АУАН на 21.07.2025 г. било издадено атакуваното НП.

Последното било връчено лично на жалбоподателя на осн. чл.186а ал.3 от ЗДвП посредством връчване на отпечатан дигитален образ от АИС на издаденото НП без подпис на длъжностното лице, което го е издало, с отбелязана дата и час на връчване- 22.07.2025 г. в 15:50 часа, връчено от контролен орган в Сектор ПП- ОДМВР- Пловдив, с подписи на контролния орган и наказаното лице, видно от разписка към НП.

Жалбата против НП е подадена от санкционираното лице чрез надлежно упълномощен адвокат до съда чрез АНО на 05.08.2025 г., видно от отбелязаното в печата върху същата (л.3), поради което е процесуално 2

ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията свидетелите Е.

Т. и А. С., които са абсолютно непротиворечиви.

При така установената фактология от правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства и показанията на свидетелите Т. и С., които по съществото си са достоверни, ясни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Вярно е, че св. Т. не можа да си спомни конкретния случай, но за да бъде съставен акта бе категоричен, че той и колегата му са констатирали преминаването на жалбоподателя на червен светлинен сигнал на светофара. Св. С. обаче си спомни конкретния случай с жалбоподателя, като посочи, че той и св. Т. са се движили по бул. „Ст.

Стамболов“ с управляван от Т. служебен автомобил, когато видели, че движещия се пред тях л.а. „***“ преминал на кръстовището на забранителен червен сигнал на светофара. Затова го последвали и отбили при „Тойота сервиз“, за да му извършат проверка. Св. С. също така си спомни, че водачът на автомобила не е възразил на направените с акта констатации, като заявил , че може би се е заблудил, тъй като идвал от детски рожден ден, като свидетелят видял че на задната седалка пътували две деца. Посочи също, че водачът бил сам с децата в автомобила и че нямал спомен в автомобила да е имало друг възрастен.

Съдът даде вяра на показанията на тези свидетели, макар същите да се намират в служебни отношения с АНО, т.к. по делото липсват каквито и да е доказателства, че те са заинтересовани от изхода на делото от една страна, а от друга нямат какъвто и да било личен мотив да уличават жалбоподателя в нарушение, което да не е извършил.

От всички доказателства по делото се установява безспорно, че на бул.

„Стефан Стамболов“ на кръстовището с ул. „Димчо Дебелянов“ в гр.

Пазарджик движението е урегулирано със светофарна трисекционна уредба.

Установи се също, че на посочената в НП дата, свидетелите Т. и С. са били на 3 работа като като дежурен автопатрул и са извършвали обход по бул. „Стефан Стамболов“ движейки се в посока към ул. „Пловдивска“, като са се движили след управлявания от жалбоподателя л.а. „***“. Няма спор, че по същата пътна лента и в посочената посока се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя. Св. С. бе категоричен в показанията си, че при приближаването на кръстовището светофарът, който урегулирал движението в тяхната посока светел с червена секция за МПС, които се движели по булеварда напред (забранителен сигнал), като жалбоподателят вместо да спре управлявания от него автомобил и да изчака да светне зелената секция на светофара (позволителен сигнал), която да позволи да продължи движението си, той преминал направо и напред през пешеходната пътека, докато все още светофарът за него светел в червена светлина. Всичко това било видяно от свидетелите С. и Т. (макар последният да не си спомня конкретно, но пък бе категоричен, че няма да състави АУАН, ако това нарушение не е извършено от водача). Св. С. бе категоричен и в това, че именно заради преминаването на червен сигнал на светофара, жалбоподателят бил последван от полицейския автомобил, след което бил отбит и спрян за проверка. Също така бе категоричен, че водачът не е възразил, че е преминал на жълт сигнал или че не светофарът не светел в червено, когато е преминал през кръстовището.

Спорният момент се изразява в твърдението на жалбоподателя чрез показанията на неговата съпруга- св. Ц. К.а, че жалбоподателят навлязъл в кръстовището на зелен светилен сигнал на светофара и след проверката жалбоподателят споделели на съпругата си, че полицаите му били казали, че минал „на червено“, но след като той възразил, че минал „на зелено“, единият полицай му казал че бил минал „Малко на дълго жълто“. Съдът не кредитира показанията на св. К.а, тъй като от една страна те противоречат на показанията на свидетелите С. и Т., според които автомобилът на жалбоподателя е преминал през кръстовището на червен сигнал на светофара.

Освен това св. С. категорично заяви, че въобще не е имало възражения то страна на водача и разговор за преминаване на жълт сигнал на светофара. От друга страна тези показания противоречат и на първоначалното поведение на жалбоподателя, който при предявяване на АУАН не е възразил срещу направените в него констатации. Вярно е, че той не е длъжен да се брани веднага след като му е повдигнато административното обвинение, но когато е имал тази възможност и изрично е заявил (което е отразено и в акта), че няма 4 възражения, то това е първата индиция, че той е осъществил вмененото му нарушение, като последващите му твърдения, включително и чрез св. К.а, следва да бъдат подложени на преценка за достоверност. Не без значение е и обстоятелството, че св. К.а е съпруга на жалбоподателя и при това положение тя е пряко заинтересована от изхода на делото, поради което и свидетелства в негова полза.

При това положение съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателят е преминал през кръстовището, урегулирано със светофарна уредба на забранен червен сигнал на светофара за неговата посока на движение. Не би могло да се приеме за недоказано нарушение само заради това, че наказващият орган не е запазил е представил като доказателство по делото запис от видеорегистратора на полицейския автомобил, заснел извършването на нарушението от жалбоподателя и бодикамерата на полицейските служители.

С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна стана състава на административното нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. Безспорно се установиха всички елементи на административното нарушение. Преминаване на забранен светлинен сигнал на светофара при нормално работеща светофарна уредба, представлява нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, който вменява задължение на участниците в движението, какъвто е водачът на МПС да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали.

Съдът намира за неоснователни направените във въззивната жалба възражения за допуснати СПН.

Вярно е, че чл.6 т.1 от ЗДвП е бланкетна разпоредба- несъобразяване поведението със светлинните сигнали, но в случая в словесното описание на нарушението са изложени всички обстоятелства във връзка с извършеното нарушение, а именно навлизането и преминаването направо през кръстовището на бул. „Ст. Стамболов“ и ул. „Димчо Дебелянов“ на червен забраняващ сигнал при работеща нормално трисекционна светофарна уредба.

В случая не е необходимо да бъде правена привръзка с разпоредбата на чл.7 т.1 б. „б“ от Наредба №17/2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството- а именно немигаща светлина с червен цвят, означаваща 5

„преминаването забранено“. Жалбоподателят е правоспособен водач и като такъв би следвало да познава разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, основно регулиращи движението по пътищата, в които ясно е разписано кой сигнал от светофарната уредба позволява и кой забранява преминаването на МПС през кръстовище, урегулирано със светофар, за да се твърди необходимостта от привързването на разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП с цитираната правна норма от Наредбата. Освен това приложената санкционна разпоредба на чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП разписва ясно и състава на самото нарушение, а именно водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

Затова и цитираната Наредба е отменена с изрична Наредба за отменянето й от 25.04.2025 г., което обаче не води автоматично до липсата на регулация на движението със светлинни сигнали, така както се твърди в жалбата, защото това урегулиране е именно с основните посочени по-горе нормативни актове.

Неприемливо е и възражението, че в АУАН и НП било посочено, че управляваното МПС било лична собственост, като не били посочени доказателства за това обстоятелство и този факт бил недоказан. На първо място, нито актосъставителя, нито АНО са длъжни да сочат доказателства по отношение на това обстоятелство, тъй като същото не е елемент от състава на нарушението. На второ място обстоятелството, че управляваният автомобил е собственост на водача се установява от справката от ЦБ КАТ (л.11).

Възражението за отнемането на контролни точки, съдът счита че не следва да обсъжда, тъй като тази санкция не е обект на съдебен контрол и същата има административна регулация.