Решение № 128 от 17.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Благоевград, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора И. Ал. А. като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200600197 по описа за 2024 година С присъда № 81/07.12..2023 год., постановена по н.о.х.д. № 1966/2022 год. на Районен съд - Благоевград, подсъдимият С. Р. А. е признат за виновен в това, че на 02.04.2021 г., около 02.00 часа , в гр. Благоевград, на тавански етаж в жилищна сграда, находяща се на ул. „Д“ № 4 в гр. Благоевград, не изпълнил Заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие, издадена на 19.02.2021 г. въз основа на определение № 91525/ 19.02.2021 г. по гр.д. № 439/2021г. по описа на Районен съдБлагоевград, която му е била връчена на 26.02.2021 г. и съгласно която е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т. А. К. и А. С. Р. с адрес в гр. Благоевград, ул. „Д“ № 4, забранено му било да приближава Т. А. К. и А. С. Р. на посочения адрес, на който живеели, като на 02.04.2021 г., около 02,00 часа , посетил жилището им, находящо се в гр.

Благоевград на трети /тавански/ етаж в жилищна сграда на ул. „Д“ № 4, приближил Т. А. К. и А. С. Р. и упражнил домашно насилие спрямо Т. А. К., като я хванал с едната си ръка, запушил й устата, а с другата си ръка я дърпал и стискал - престъпление по чл.296, ал. 1 от НК, поради което и на основание 1 чл.78а от НК подсъдимият е освободен от наказателна от говорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

Със същата присъда С. А. е признат за виновен и в това, че на 02.04.2021 г. , около 02.00 часа , е влязъл в чуждо жилище, находящо се на трети /тавански/ етаж в жилищна сграда на ул. „Д“ № 4, в гр. Благоевград, обитавано от Т. А. К., А. С. Р., Б. Т. К. и Т А. К., като употребил за това сила /разбил входната врата на жилището на горепосочения адрес / и деянието е извършено нощем - престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 2/два/ месеца, чието ефективно изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189 от НПК А. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-Благоевград сумата от 90.60 лв. /деветдесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени съдебни разноски за съдебно-графическа експертиза, а по сметка на Районен съд – Благоевград сумата от 178.35 лв.

/сто седемдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направени съдебни разноски за участието на свидетели /пътни разходи/ по нохд №1966/2022г. по описа на БлРС.

Срещу присъдата в законния срок е депозиран протест от Районна прокуратура – Благоевград, с който се оспорва законосъобразността й по отношение приложението на чл.78а от НК за първото от разгледаните престъпления. Прокурорът е посочил, че разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК изключва освобождаването на едно лице от наказателна отговорност при „множество от престъпления“, каквото множество представляват престъпните деяния, извършени в идеална или реална съвкупност. Съдът е следвало да отчете посочената забрана и да осъди А. и по първото обвинение като му наложи наказание „лишаване от свобода“, след което съгласно чл.23 от НК да определи измежду двете по тежкото от тях. В този смисъл се иска изменяване на атакуваната присъда.

Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград поддържа протеста по изложените в него съображения и оспорва възраженията в жалбата на подсъдимия, посочвайки, че А. не живее в процесното жилище 2 повече от два месеца преди деянията му, разбил е входната врата на жилището, в каквато посока са свидетелските показания и е нахлул вътре, придружен от две други лица. Последното засилва степента на обществена опасност на извършеното и изключва приложението на чл.9, ал.2 от НК, още повече, че на място са присъствали две малолетни деца.

Въззивна жалба е депозирана и от името на подсъдимия А., с твърдения за незаконосъобразност и необоснованост по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.170, ал.2 от НК. Служебният защитник изначално оспорва извършване на посоченото престъпление, защото липсват убедителни доказателства за упражняването на сила при влизането, а и жилището не е чуждо по смисъла на закона, защото деецът е живял там с пострадалата Т. К.. Това изключва и умисъла му да го извърши посоченото престъпление. Отделно от това, при условията на алтернативност и при отчитане на всички смекчаващи по случая обстоятелства, се налага извод за приложението на чл.9, ал.2 от НК.

Жалбоподателят А. не се явява пред въззивната инстанция, а делото е разгледано в негово отсъствие на основание чл.269 от НПК.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира, че при вярно установена фактическа обстановка, неправилно е приложен материалния закон.

Първата съдебна истанция е изложила възприетите за безспорно установени факти, базирайки се на сравнителната еднопосочност на събраната доказателствена съвкупност. Обективно този извод е верен, но в мотивите към присъдата липсва изискуемият се доказателствен анализ на отделните доказателства и конкретното им значение за възприетата фактическа обстановка. Посочването само с едно изречение, че доказателствата са еднопосочни и непротиворечиви, не е достатъчно и демонстрира неразбиране на задължението на съда да обоснове значението им както поотделно, така и във връзка едно с друго за установените обстоятелства. С тези корекции въззивната съдебна истанция намира за безспорно установено, че жалбоподателят А. и свидетелката Т. К. живеели известно време в условията на фактическо съжителство за около пет години, когато към месец февруари на 2021 година се разделили. През 2019 година им 3 се родило дете – А. С. Р., което и след раздялата им продължило да живее със своята майка, заедно с по-голямото й дете Б. Т. К., роден през 2010 год. и баба й Т К., на адрес в гр. Благоевград, ул. „Д“ № 4 . След влошаване на отношенията между Т. К. и С. А., първата депозирала жалба в Районен съд – Благоевград и по образуваното по този повод гр.дело №439/2021 год. било постановено определение № 91525/19.02.2021 год., с което съдът издал Заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие в полза на св.Т. К. срещу жалбоподателя А.. С посочената заповед С.

А. се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св. Т. А. К. и детето А. С. Р., да приближава същите, включително и обитаваното от тях жилище, находящо се на ул. „Д“ № 4 в гр. Благоевград.

Заповедта за незабавна защита била връчена лично на подсъдимото лице на 26.02.2021 г. от св. В Т, която изрично му разяснила естеството на издадената заповед, нейния предмет и обхват, както и последиците от неизпълнението ѝ.

Въпреки разбирането на А. за значението на посочената заповед, той решил да не се съобрази с нея. На 01.04.2021 год. той споделил на братовчед си Е Р в Д, където се намирали, че иска да отиде до Благоевград да види детето си. В тази връзка поискал от него да го закара до другото населено място, за което Р се съгласил, но поискал с тях да отиде и непълнолетният С Г . В изпълнение на намисленото тримата наели лек автомобил и с него отишли до Благоевград на адреса на свидетелката К.. Там паркирали и към 02.00 часа през нощта на 02.04.2021 год. влезли в жилищната сграда, чиято входна обща врата била отключена, качвайки се на третия етаж, където живеела пострадалата. Вратата на жилището била заключена, поради което подсъдимият я блъснал и разбил. Влизайки в жилището А. се насочил към Т.

К., която държала в ръцете си детето си А. Р., а по-голямото и дете било до нея. От стайта си излязла и бабата на пострадалата, която подсъдимият блъснал на земята. След това се насочил към Т. К., хванал я с едната ръка и й запушил устата, а с другата си ръка я дърпал и стискал, докато тя настоявала да си тръгне, за да не плаши децата. По същото време св. А К., роднина на пострадалата, който живеел на по-долен етаж от същата жилищна сграда, чул шума от инцидента на третия етаж и се кали да види какво става. Свидетелят се скарал на подсъдимия и придружаващите го две лица, от което те се стреснали и напуснали жилището на К., оставяйки автомобила си на мястото, където го паркирали. Пострадалата незабавно подала сигнал на тел.112 за 4 опит да бъде отвлечено детето й, като на място пристигнали полицаите Е М и М Г. Пред тях жената споделила за случилото се и посочила С. А. като лицето, което нахлуло посред нощ в жилището й, разбивайки входната му врата и упражненото срещу нея насилие. Двамата полицаи изчакали до паркирания пред жилищната сграда автомобил и арестували пристигналите да го вземат свидетели Е Р и С Г.

Материалите по преписката се предали на прокурор от Районна прокуратура – Благоевград, който с постановление образувал досъдебно производство за извършено престъпление по чл.170, ал.2 от НК. След като от разследващите се установило, че срещу С. А. е имало издадена заповез за незабавна защита, която му била надлежно връчена, му повдигнали обвинения за извършването на две престъпления – по чл.170, ал.2 и по чл.296, ал.1 от НК.

От извършената в хода на досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза се установява, че именно подсъдимият А. е положил подпис върху разписката, с която му е била връчена заповедта за незабавна защита по гр.д.

№439/2021 год на БлРС, в който смисъл е заключението на вещото лице И /виж л.119-123 от т.I от ДП/.

В подкрепа на изложеното по-горе на първо място са показанията на пострадалата Т. К.. Тя подробно е обяснила за взаимоотношенията и с подсъдимия, фактическата им раздяла и постановената по нейно искане заповед за незабавна защита. Свидетелката е категорична и за обстоятелството, че А. проникнал в жилището, където живеела с двете си деца и баба си, разбивайки входната му врата, която от действията му паднала. За проникването със сила в жилището й може да се съди по заявеното от двамата полицейски служители М и Г, пред които К. споделила непосредствено след инцидента, че в дома й е проникнато със сила. Св. М си спомня, че пострадалата даже им показвала уврежданията по вратата.

Свидетелят С Г, непосредствен очевидец на случилото се, също е категоричен, че „се е получило нещо като разбиване на вратата“. Заявеното от посочените свидетели е еднопосочно и с оглед липсата на данни за изкривяване на възприетото от тях, следва да бъде кредитирано. Данни в противна насока никой не изтъква, а премълчаването на посоченото обстоятелство от св. Е Р може да се обясни с близката му родствена връзка с 5 подсъдимия, а и с укоримостта на собственото му поведение в създалата се ситуация. Близкият родственик на пострадалата А К. също не споменава за разбита входна врата, но видно от разказа му е, че същият е бил впечатлен от нахлуването на С. А. с приятелите в жилището на племенницата му, както и на бързото решаване на възникналия конфликт. Липсва каквато и да било логика пострадалата да е заявила за разбита врата на жилището й, подкрепено от възприятията на пристигналите непосредствено след случилото се полицаи, а такъв факт на практика да се счита за недоказан. Затова и възраженията на защитника на А. в тази връзка са напълно неоснователни.

Освен изтъкнатото по-горе, за достоверността на кредитираните показания, особено на Т. К., може да се съди и по събраните писмени доказателства. Те подкрепят твърденията и за фактическа раздяла с подсъдимия, както и издаването на заповед за незабавна защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. Безспорен факт е и знанието на това обстоятелство от А., на който заповедта е била надлежно връчена в по-ранен момент, като освено това му се разяснили и задълженията по нея от св. В Т.