Решение № 1005 от 24.06.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 1005

Ловеч, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - V състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА РАДЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА РАДЕВА административно дело № 20267130700161 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП.

Производството е образувано по Жалба вх. № 1145/06.04.2026г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, подадена от И. С. Ф., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Горно Павликени, обл. Ловеч, [улица], чрез адв. М. И. от АК гр. Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, бул. „България“ № 1, ет. 2, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1957515 от 23.03.2026г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, издадена от М. Л. – младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч. С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка на жалбоподателя по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С подадената жалба се иска отмяна на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1957515 от 23.03.2026г. като незаконосъобразна. Изложени са доводи в тази насока, като жалбоподателят е акцентирал на обстоятелството, че след като му е издаден талон за медицинско изследване, той се е явил в определения срок и е дал кръв за химическо изследване, но въпреки това е издадена оспорената ЗППАМ.

В съдебното заседание жалбоподателят И. С. Ф., редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. М. И..

Ответникът по жалбата – М. Л. – младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч, редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото са събрани писмени доказателства, представено е и заверено копие от административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл.146 от АПК и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 23.03.2026 г., около 14:01 часа, в гр. Ловеч, на [улица], пред дом № 20, с посока на движение към [улица], И. С. Ф. е установен да управлява лек автомобил „Опел Комбо“ с рег. № [рег. номер], собственост на И. И. С. от гр. Ловеч. Извършена е била проверка на същия с техническо средство Д. Д. 5000 с фабричен № ARSD-0006, като проба № 151 в 14:18 часа е отчела положителен резултат за употреба на наркотично вещество – канабис. С. И. С. Ф. е бил съставен АУАН серия GA № 4282817 от 23.03.2026г. от М. А. Л. – мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч, в присъствие на свидетеля П. Б. Г., посочен като очевидец, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП, като в акта е посочено, че на Ф. е бил издаден талон за медицинско изследване с № 0156438 и 8 броя стикери за сигурност и валидност на пробата с номер [рег. номер].

На същият ден – 23.03.2026 г. е била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1957515 от 23.03.2026г. от М. Л. – младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч, с която на И. С. Ф. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на И. С. Ф., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е иззето СУМПС [номер]. Посочената заповед е била връчена на И. С. Ф. на 23.03.2026 година.

От приложената като доказателство по делото Докладна записка рег. № 906Р-2949/24.03.2026г., изготвена от ответника в настоящото производство – М. Л., се установява, че след издадения талон за медицинско изследване с № 0156438, И. С. Ф. се е явил в МБАЛ гр. Ловеч, където е дал кръвна проба за лабораторно изследване. До приключване на съдебното дирене не е бил представен резултат от химическо изследване.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, подадена е в законоустановения срок, пред местно и родово компетентният да я разгледа административен съд и от формална страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл.151 от АПК. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Тъй като принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт, то в случая е оспорен такъв по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебният и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, както и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки /ПАМ/ се уреждат в съответния закон. Производството по прилагане на ПАМ е производство по издаване на индивидуален административен акт, като специалните правила, регламентирани в ЗДвП намират приоритетно приложение спрямо общите по АПК. Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 295з-293/30.01.2025г. /л. 19-20/, ВПД Директорът на ОДМВР гр. Ловеч, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в т. 1.11. е оправомощил младши инспекторите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП за нарушения по ЗДвП на територията, обслужвана от ОДМВР гр. Ловеч. Предвид това съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата. Издателят на обжалваната ЗППАМ – М. А. Л. заема длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч. С оглед на това, не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

На следващо място, не се констатира и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като следва да се посочи, че само съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят като последица до унищожаемост на административния акт, а в настоящия случай съдът не констатира такива.

Съдът намира, че обжалваната заповед отговаря на всички изисквания за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което не е налице и отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Обжалваната заповед има всички белези на индивидуален административен акт. Ясно са посочени органът, който го издава и адресатът на акта, както и фактическите и правните основания за издаването му. Съдът счита, че обжалваната заповед е мотивирана в достатъчна степен, за да може да се установи волята на органа.

Разгледана по същество съдът установи, че оспорената ЗПАМ е издадена при неправилно приложение и в противоречие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „б“, пр. 2-ро от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Тази принудителна административна мярка се прилага на водач, който управлява МПС след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, установено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест; който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест; или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

В конкретният случай от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, а и страните не спорят, че на 23.03.2026г., около 14:01 часа, в гр. Ловеч, на [улица], пред дом № 20, с посока на движение към [улица], И. С. Ф. е установен да управлява лек автомобил „Опел Комбо“ с рег. № [рег. номер], собственост на И. И. С. от гр. Ловеч. Извършена е било проверка на същия с техническо средство Д. Д. 5000 с фабричен № ARSD-0006, като проба № 151 в 14:18 часа е отчела положителен резултат за употреба на наркотично вещество – канабис. Установи се също така, че съгласно посоченото в талон за медицинско изследване № 0156438 време, И. С. Ф. се е явил в МБАЛ гр. Ловеч и е дал кръвна проба за лабораторно изследване, което се установява от изготвена от ответника докладна записка. Към момента на издаване на оспорената ЗППАМ, както и до момента на приключване на съдебното дирене по настоящето дело не е налице резултат от извършено химико-токсикологично лабораторно изследване. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1957515 от 23.03.2026г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, издадена от М. Л. – младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч е издадена въз основа на показанията на техническото средство „Дреген Дръгтест 5000“ с фабричен № ARSD-0006, като взетата в 14:18 часа проба № 151 е отчела положителен резултат за употреба на Канабис-25.

Съгласно разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест - т. 1; лицето не приема показанията на техническото средство или теста - т. 2; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест - т. 3.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая, безспорното е, че жалбоподателят И. С. Ф. е дал кръвна проба за изследване по реда, определен с наредбата по чл. 174, ал. 4 от ЗДвП и към датата на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ не е бил налице резултат от това изследване. В тази връзка, нормата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. сочи, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В конкретният случай не е налице нито една от посочените хипотези, за да бъде приет за меродавен резултата от направения тест с техническо средство, поради което позоваването на административния орган на резултата от него е без основание. Жалбоподателят И. С. Ф. е получил талона за медицинско изследване, явил се е в определения срок и на посоченото място в талона и е дал проба за лабораторно изследване, както и не е отказал да му бъде направен теста.