Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2516 от 17.07.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 7528/2026
Вид
Определение № 2516
Подписан
17.07.2026
Състав
Татяна Иванова Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23, ал.4 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2516 гр. Перник, 17.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20261720107528 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.130 от ГПК.

Делото е образувано въз основа искова молба от „ВХОД МЕНИДЖЪР“ ЕООД, ЕИК 203024670 чрез адв. Г., срещу ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се на адрес: гр. *****, с която по реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е предявил иск, с искане да бъде признато за установено че ответникът дължи на ищеца сумата от 711,81 евро, представляваща главница за неплатени суми на основание сключен Договор за услуга между страните и Финансов отчет, ведно със законната лихва считано от 23.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2610 от 25.03.2026 г. по ч. гр. д. № 3165/2026 г. на PC – Перник.

Съдът като взе предвид предявения иск, и след като се запозна с материалите, съдържащи се в проведеното заповедно производство по ч.гр.д.

№ 3165/2026 г. на ПРС, констатира следното:

Видно от електронното ч.гр.д. № 3165/2026 г. на ПРС, по повод подадено заявление от „ВХОД МЕНИДЖЪР“ ЕООД, в полза на ищеца е издадена заповед № 2610 за изпълнение парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.03.2026 г. срещу длъжника Е. С., находяща се на адрес: гр. *****, за сумите предмет на предявения иск.

В срока по чл.414, ал.1 от ГПК – на 30.04.2026 г., е постъпило 1 възражение по чл.414 от ГПК от ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ, депозирано чрез пълномощник - М.И.Т.. Нито към възражението, нито пък по заповедното производство е представено пълномощно, от което да е видно от къде произтичат пълномощията на М.И.Т., за да представлява Етажната собственост, като от нейно име подаде възражение срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение. Проверка от заповедния съд не е направена.

При горните обстоятелства с разпореждане от 08.06.2026 г., заповедният съд на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземанията си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Искът е подаден в указаният от заповедният съд едномесечен срок.

Съдът като взе предвид горното, намира следното:

Съгласно чл.23, ал.4 от ЗУЕС, председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон.

В случая от материалите съдържащи се в заповедното производство не може да се направи извод, дали подалото възражението лице – М.И.Т. е председател на управителния съвет и/или управител на същия и/или пълномощник по чл.32 от ГПК, за да може да се направи извод, че срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение е постъпило валидно подадено възражение, годното да сезира съда с волята на Етажната собственост. В тази връзка заповедният съд не е направил проверка.

Валидността на изразената воля е от съществено значение да се прецени дали издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение е влязла в законна сила, респ. дали въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист. Тази преценка е само и единствено в прерогативите на заповедният съд, тъй като преценката дали следва да бъде издаден изпълнителен лист, или да се дадат указания на заявителя – ищец да предяви иск е само и единствено в неговите прерогативи. Едва след като се прецени дали заповедният съд е сезиран с валидно извършена правна воля, тогава исковия съд може да направи преценката дали предявеният иск е допустим.

В случая, исковият съд не контролира законосъобразността на 2 постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В тази насока са и разясненията на т.10а на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в която е разяснено изрично, че съдът, разглеждащ иска по чл.422, вр. чл.415 от ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Настоящия съдебен състав намира, че не може да санира пропуска в заповедното производство да се провери валидността на обективираната правна воля от Етажната собственост срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение, поради което и не може да провери дали са били налице предпоставките за даване на указания за предявяване на иск. Тези обстоятелства могат да бъдат изследвани само и единствено то заповедния съд, като в случай, че последният установи липса на представителна власт у лицето подало възражението, то при тези обстоятелства издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение ще е влязла в законна сила, поради което и ще липсва правен интерес за заявителя от предявяване на иск, респ. от даване на указания за предявяване на иск.

В горния смисъл, и с цел изясняване дали постъпилото възражение от длъжника по чл.414 от ГПК е подадено от лице, което притежава представителна власт по смисъла на ЗУЕС или по чл.32, т.1 от ГПК, или не, респ. дали по заповедното производство следва да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, то искът се явява недопустим, поради което и настоящото дело следва да бъде прекратено.

Воден от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 07528/2026 г. на Пернишкия районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

3

След влизане в сила на настоящото определение, препис от същото да се изпрати на заповедния съд, по ч.гр.д. № 3165/2026 г. на PC – Перник.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4