Решение № 274 от 23.11.2018, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 463/2018
- Вид
- Решение № 274
- Подписан
- 23.11.2018
- Състав
- РАДОСЛАВ КРЪСТЕВ СЛАВОВ, МАГДАЛЕНА КРЪСТЕВА НЕДЕВА, ДАРИНА СТОЯНОВА МАРКОВА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 - 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.144 · Закон за защита на потребителите
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.6, 7, 9, 10 и 11 · Закон за счетоводството
- чл.6, 7, 9, 10 и 11 · Закон за счетоводството
- чл.6, 7, 9, 10 и 11 · Закон за счетоводството
- чл.6, 7, 9, 10 и 11 · Закон за счетоводството
- чл.6, 7, 9, 10 и 11 · Закон за счетоводството
- чл.430, ал. 1 · Търговски закон
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 274/23.11.2018 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 03.10.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАГДАЛЕНА
НЕДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ДАРИНА МАРКОВА при секретаря Ели
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 463 по описа за 2018 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. С решение № 224/27.03.2018год. по т.д. № 1148/2016год. по описа на ВОС, съдът е отхвърлил предявения от „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Околовръстен път“ №260 срещу А. М Б., ЕГН съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр. дело №2515/2016г. по описа на ВРС и исковото производство на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Срещу решението е постъпила жалба от ищеца „Юробанк България” АД, чрез пълномощникът си адв.И.А. ***.
Счита решението за неправилно-същото е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост на същото, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени така, както са предявени.
Оспорва изводите на съда, чрез които е приел че длъжникът не е бил в просрочие. Излага, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост с н.покана с рег № 241/14.04.2016год. на н-с И.М, връчена на длъжника на 10.02.2016год. , дллъжникът е бил в просрочие, като просрочието е било в размер на 16 007,52лв. А сумата, която банката е осъдена да заплати на ответника по гр.д. № 23691/13год. е в размер на 11 868,90лв., която сума е по-малка с 4 320,62лв. от сумата, която той дължи на банката. За това, неправилно съдът е приел, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост по кредита, както и към подаване на заявлението по чл.417 ГПК, не е имало просрочени суми и банката е нямала основание да обявява кредита за предсрочно изискуем.
С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявения искове да бъдат уважен в претендираните размери.
От въззивника е постъпила частна жалба и срещу определение № 614/16.02.2018год., с което на ответника е присъдена сума в размер на 1 8641,11лв.-разноски в исковото производство и в заповедното произвнодствво, с искане да бъде отменено като неправилно, по изложени съображения.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
С писмени отговори на процесуален представител на въззиваемата страна, жалбата и частната се оспорват като неоснователни, по изложени съображения.
В съдебно заседание е постъпила молба от „Юробанк България“ АД с вх. № 5755/02.10.2018 г., с която поддържа подадената въззивна жалба и се оспорва писмения отговор. Моли да се уважи въззивната жалба като основателна, по съорбаженията изложени в нея. Моли, за присъждане на разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на о сн. Чл. 78, ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответната страна
Въззиваемата страна А.М.Б., чрез представляващата адв.
Е.Т., изразява становище за неоснователност на въззивната и частната жалби.
Счита, че е неоснователна въззивната жалба, тъй като за останалата част от кредита, той не е станал предсрочно изискуем, понеже не е доказано, че е имало неплатени вноски. Всъщност ответникът е доказал, че вноските са били взети предсрочно от банката. Поради което, моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и частната и въззивната жалба и да се потвърди решение №224/27.03.2018 г., като правилно законосъобразно, а относно частната жалба-определението е постановено в съответствие с направеното оттегляне на част от иска. Разноските са съобразени с Наредбата за минималното адвокатско възнаграждение, поради което счита, че частната жалба е неоснователна.
Претендира присъждане на разноските по делото.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на императивните изисквания на чл.260 – 261 ГПК. На посоченото основание, жалбата е процесуално допустима.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК и е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 вр. чл.414 ГПК, поради което е процесуално допустим.
След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваното решение:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „Юробанк България” АД срещу А. М Б. иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 от ТЗ, вр. Закона за кредитните институции да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи по издадената заповед за незабавно изпълнение №1208/09.03.2016г. по ч.гр. дело №2515/2016г. по описа на ВРС сумата 89 721.10 лева, представляваща непогасена главница по договор за банков кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 32317/21.12.2007г. за периода 30.05.2014г. до 01.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.03.2016г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК и в негова полза е издадена заповед за незабавно изпълнение за процесните суми.
Срещу подадената заповед за изпълнение е подадено възражение от страна на длъжника в срока по чл.414 от ГПК, поради което за ищецът се е породил правния интерес за предявяване на настоящия иск.
Излага се, че е сключен договор за банков кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL
32317/21.12.2007г., по силата на който ищецът предоставил на кредитополучателя А.
М Б. кредит в размер на 97792.00лв. както следва: 48000.00лв. за покупката на недвижимия имот и 49792.00лв. за други разплащания с краен срок на издължаване 396 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка – 30.01.2008г. В договора е уговорено, че се дължи годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период, който към момента на сключване на договора е 7.5%. Кредитът е бил изцяло усвоен на 30.01.2008г.
Излага се, че кредитополучателят спрял плащанията си и са неплатени дължимите 22 вноски за главница считано от 30.05.2014г. и 22 вноски за договорна лихва, считано от 30.05.2014г.
Поради забавата за изпълнение на задълженията за заплащане, на основание чл.18, ал.2 от договора, банката е упражнява правото си да обяви за кредита за предсрочно изискуем, което изявление е обективирано в нотариална покана, връчена на длъжника на 10.02.2016г.
Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем ответникът дължи главница от 94520.38лв., договорна лихва от 17553.03лв. и 1020.14лв., банкови такси.
С молба 12.02.2018г. ищецът е направил частично оттегляне общо за сумата от 23 372,35лв., включваща част от иска за главница-в размер на 4 779,18лв., и изцяло за договорните лихви-17 553,03лв. и банковите такси в размер на 1 020,14лв..За това се иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 89 721.10 лева, представляваща непогасена главница.
Чрез писмен отговор ответника А. М Б. в срока по чл.367 от ГПК оспорва предявените искове по основание и размер.
Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за банков кредит за покупка и довършване на недвижим имот №HL 32317/21.12.2007г., по силата на който е усвоен такъв в размер на 97792.00лв. при годишна лихва 7.5%. при месечна погасителна вноска от 667.84лв., съгласно погасителен план за срок от 396 месеца.
Твърди се, че в рамките на три месеца от сключването на договора за кредит банката е завишила размера на месечните погасителни вноски с над 33% и е започнала за удържа по – високи такива. От началото на кредита до 24.10.2014г. жалбоподателят е заплатил 67875.71лв., а съобразно първоначалният погасителен план е следвало да внесе сумата от 48111.61лв.
Във връзка с надвзетите суми от страна на жалбоподателя са предявени искове с правно основание чл.146, ал.1, вр.чл.143 и чл.144 от Закона за защита на потребителите и чл.55, ал.1 от ЗЗД, предмет на гр. дело №23691/2013г. по описа на СРС срещу заявителя „Юробанк България“ АД. С решение №I И8-97/22.10.2014г., постановено по гр. дело
№23691/2013г. по описа на СРС, частично потвърдено с решение №2475/5484/2015г., по в.гр.дело №5484/2015г. по описа на СГС са прогласени за нищожни клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.12 от договор за кредит от 21.12.2007г. и е осъден ответникът да върне сумата от 11868.90лв., главница и заплати сумата от 1322.83лв. лихви за забава. Съдебните актове са влезли в законна сила.
За това жалбоподателят не е бил в просрочие относнотвърдяните от банката вноски, тъй като е надплатил, като към надвзетата сума следва да бъдат прибавени и лихвите за забава. Банката дължи на ответника сумата от 14692.48лв., колкото следва да бъдат 22-те непогасени вноски. С оглед, на което не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
На следващо място се оспорва обстоятелството, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като волеизявлението на банката за обявяването й не е достигнало до длъжника, който не е получавал нотариалната покана.
Изразява се и становище, че извлечението от счетоводни книги представено от заявителя/банка не е редовно от външна страна и не е изготвено, съгласно разпоредбите на чл.6, 7, 9, 10 и 11 от Закона за счетоводството. Не ясно кога и как е настъпил падежа на цялото вземане, както и настъпването на предсрочната изискуемост.
За това, моли да отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски в исковото и заповедното.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, а това се установява и от представените с исковата молба доказателства, че страните са били обвързани с валидно облигационно правоотношение-чрез сключен между „Юробанк и Еф Джи България” АД и А. М Б. договор за банков кредит за покупка на недвижим имот №HL32317/21.12.2007г., по силата, на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 97792.00лв., от които 48000.00лв. за покупката на апартамент и 49792лева за други разплащания с краен срок на погасяване 396 месеца считано от 30.01.2008г., датата на откриване на сметката, платим първоначално на равни месечни вноски от по 667.84лв. с падеж на вноската 30-то число на месеца. Установява се, че кредитът е усвоен по кредитната сметка на 30.01.2008г.
Относно наличието на предпоставките за настъпила предсрочна изискуемост на целият остатък от главницата, на които ищецът сее е позовал в заповедното производство:
В договора за кредит страните в чл.18, ал.2 са уговорили, че при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Няма спор между страните, а и съгласно отбелязването в чл.6, ал.1 от договора първоначалната погасителната вноска е била 667.84лв.
В последствие банката на основание уговорките в чл.3, ал.1 /определящ начина на формиране на годишния лихвен процент/ и в чл.6, ал.3 /предвиждащ едностранна промяна на лихвения процент от банката/ е извършил промяна на месечните погасителни вноски чрез тяхното увеличаване, а именно: Първото увеличение е извършено още на 30.04.2008г., като месечната погасителна вноска е определена на 685.06лв., впоследствие е извършвано неколкратно повишаване на лихвения процент, като към 30.01.2015г. вноската е била 863.40лв., съответно към 29.02.2016г. е 864.25лв. Тези обстоятелства се установяват от заключението на вещото лице по допусната съдебно счетоводна експертиза /виж Приложение №1,/.
Както се отбеляза, с влязло в решение №I И8-97/22.10.2014г., постановено по гр. дело №23691/2013г. по описа на СРС, частично потвърдено с решение №2475/5484/2015г., по в.гр.дело №5484/2015г. по описа на СГС между настоящите страни тези клаузи са прогласени за нищожни, както и клаузите на чл.3, ал.5 и чл.12 от договор за кредит от 21.12.2007г. и е осъден ответникът „Юробанк България“ АД да върне сумата от 11868.90лв., съставляваща надплатена договорна лихва за периода 29.02.2008г. до 30.04.2013г. на ищеца А.Б., както и сумата от 1322,83лв. –лихва за забава върху дължимата за връщане главница. За това и на основание чл.298 от ГПК, при определяне размера на месечната вноска за периода на просрочие, който се твърди не следва да се прилагат нищожните клаузи. Между страните не са подписвани допълнителни анекси, с които да се изменя първоначалната месечна погасителна вноска, поради което и се обосновава извода, че размерът на същата за целия период на договора е 667.84лв. Според представените доказателства и заключението на вещото лице, за начислените падежни вноски от 30.06.2014год. до 29.02.2016год. /20 бр./, не са плащани не са плащани нито лихвата, нито главницата, нито начислените такси, застраховки и нак.лихви. При така изложените правни съображения, съдът приема, че следва да кредитира заключението по съдебно счетоводната експертиза по т. 6, в която вещото лице е направило изчисленията за дължимите главници и лихви, както и за началната дата на неплащане при съобразяване на решението №I И8-97/22.10.2014г., постановено по гр. дело №23691/2013г. по описа на СРС и размера на надвнесената сума от 11868.90лв. за периода 29.02.2008г. до 30.04.2013г. Съгласно заключението, като се вземе в предвид надвнесената сума от 11 868,90лв., не е налице неплащане на главници, лихви и такси към 10.02.2016г. /датата, на която е връчена нотариалната покана за обявяване на предсрочна изискуемост/ и към 07.03.2016г.
Разпечатката съдържа 54 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/230e48e3-88fc-47d2-b2ab-b9394957a968