Решение № 981 от 12.12.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1843/2024
- Вид
- Решение № 981
- Подписан
- 12.12.2025
- В сила
- 12.12.2025
- Състав
- Таня Димитрова Евтимова, Тихомир Руменов Рачев, Радостина Петкова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Кодекс на международното частно право
- чл.4 · Кодекс на международното частно право
РЕШЕНИЕ
№ 981 гр. Бургас, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Таня Д. Евтимова
Членове:
Радостина П. И.
Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20242100501843 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 47/29.02.2024г., постановено от Районен съд –Айтос по гр. д. № 20232110100446. С това решение, съдът приема за установено, че съществува вземане в полза на „Гъда Борасъ Темизлик Козметик Ве Итрият Мадделери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ със седалище и адрес на управление в Република Турция, гр.
Истанбул, район Багчълар, Махмутбей мах, ул. „Тошоджагъ Йолу“ № 3 със законен представител Мехмет Тунджер против „Виста холдинг“ ЕООД, ЕИК:
2046033478 със седалище и адрес на управление в гр. Айтос, област Бургаска, ул. „Гоце Делчев“ № 48, представлявано от Исмет Х. Иляз в размер на 16 859,57 лева, представляващо част от вземане по фактура № 112/06.12.2019г. на обща стойност 26 402,64 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 51 639,07 лева, по която фактура е извършено плащане в размер на 5 000 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 9 779,15 лева, а остатъкът възлиза на 41 859,92 лева, ведно със законна лихва върху дължимата сума, считано от 15.02.2023г., на която дата е подадено заявление по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение № 61/16.02.2023г. от Районен съд – Айтос по ч. гр. д. № 137/2023г. С решението, съдът осъжда „Виста холдинг“ ЕООД да заплати на „Гъда Борасъ Темизлик Козметик Ве Итрият Мадделери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ съдебно-деловодни разноски, извършени в заповедното и в исковото производство в размер на 4 807,40 лева.
1
Подадена е въззивна жалба от „Виста холдинг“ ЕООД против решение № 47/29.02.2024г., постановено от Районен съд – Айтос по гр. д. № 20232110100446. Дружеството – жалбоподател твърди, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно и е постановено при превратно тълкуване на събраните доказателства. „Виста холдинг“ ЕООД посочва, че стоката, която е описана в исковата молба, не е получена от него, а отразяването на фактурата в счетоводството е в изпълнение на нормативните изисквания на Закона за счетоводството и на Закона за данък върху добавената стойност. Според дружеството, обстоятелството, че фактурата не е сторнирана, може да се квалифицира като административно нарушение, но не е основание да се търси изпълнение на задължението по нея. По делото не е представен протокол за приемане на стоката, поради което искът се явява неоснователен.
„Виста холдинг“ ЕООД не се представлява в съдебно заседание.
Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на въззивната жалба, поради подаването й след законоустановения срок. При условията на евентуалност ответното дружество прави възражение за неоснователност на жалбата.
Ответната страна не се представлява в съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
На 15.02.2023г. „Гъда Борасъ Темизлик Козметик Ве Итрият Мадделери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ подава заявление пред Районен съд – Айтос за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу „Виста холдинг“ ЕООД за сумата от 16 859,57 лева, представляваща частично вземане по фактура № 2019/112/06.12.2019г. на обща стойност от 51 639 лева, по която фактура е извършено частично плащане от 5 000 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума от завеждане на делото до окончателното изплащане.
Със заповед № 61/16.02.2023г., Районен съд – Бургас разпорежда на „Виста холдинг“ ЕООД да заплати на „Гъда Борасъ Темизлик Козметик Ве Итрият Мадделери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ сумата от на 16 859,57 лева – частично вземане по търговска фактура № 2019/112/06.12.2019г., ведно със законната лихва от завеждане на делото – 15.02.2023г. до изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски в общ размер на 3 537,20 лева, от които 337,20 лева – държавна такса и 3 200 лева – адвокатско възнаграждение. Заповед № 61/16.02.2023г. е връчена на дружеството – длъжник на 27.03.2023г., което подава възражение в срока по чл.414 от ГПК.
На 13.06.2023г. „Гъда Борасъ Темизлик Козметик Ве Итрият Мадделери Санайи Тиджарет Лимитед Ширкети“ предявява иск против „Виста холдинг“ ЕООД, за да установи съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. Ищецът твърди, че регулярно доставя козметични продукти на ответното дружество след 2 направена заявка от последното и извършено плащане на предходни доставки.
Дружеството – ищец посочва, че през декември 2019г. ответникът е заявил по телефона доставка на 21 840 броя шампоани с чесън и лаврово дърво; 7 488 броя балсам за коса с чесън и лаврово дърво и 744 броя балсам за коса с чесън и лаврово дърво на обща стойност 26 402,64 евро, равняващи се на 51 639,07 лева. Поръчаната стока е доставена с митническа декларация № 19590400ЕХ026414 от 06.12.2019г. и за нея е издадена ДФ № 112/06.12.2019г.
Част от стоката, на стойност 5 000 евро, е платена от ответника на 09.06.2021г.
За останалата част от стоката, плащане не е извършено. Поради това, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответното дружество му дължи сумата от 16 859,57 лева, представляващо частично вземане по фактура № 112/06.12.2019г. на обща стойност 26 402,64 евро, равняващи се на 51 639,07 лева, по която задължението след приспадане на частичното плащане възлиза на 41 859,92 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и да му присъди извършените в исковото производство съдебни разноски.
Ответната страна „Виста холдинг“ ЕООД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответникът признава, че между него и ищеца са създадени търговски взаимоотношения и последният е издал фактура № 113/21.04.2021г., която е заплатена.
Ответникът оспорва факта, че е получил описаната в исковата молба стока и твърди, че сумата от 5 000 евро е платена за погасяване на задължението по фактура № 113/21.04.2021г. Ответното дружество подчертава, че по делото не е представен приемо – предавателен протокол, който да удостовери получаването на стоката. „Виста холдинг“ ЕООД иска от съда да отхвърли иска.
В хода на съдебното производство са приети писмени доказателства – търговска фактура № 112/06.12.2019г. за доставка на описаните в исковата молба стоки на обща стойност 26 402,64 евро; банков документ за извършено на 09.06.2021г. плащане на сумата от 5 000 евро, извършено от „Виста холдинг“ ЕООД в полза на дружеството – ищец; митническа декларация за внос на стоки на стойност 26 402,64 евро с получател „Виста холдинг“ ЕООД; търговска фактура № 113/21.04.2021г. за доставка на стоки на стойност 24 596,45 евро и платежен документ, изходящ от дружеството – ответник за заплащане на сумата от 5 000 евро по фактура № 113/21.04.2021г. с дата на плащане: 09.06.2021г.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което ДФ № 112/06.12.2019г. на обща стойност 26 402,64 евро е отразена в дневника за покупки и в справката – декларация на ответното дружество през периода декември 2019г. с данъчна основа в размер на 33 796,74 лева и ДДС в размер на 6 759,35 лева и участва при формирането на годишния финансов резултат на дружеството. Декларираният от ответника данък върху добавената стойност за месец декември 2019г. е погасен.
По делото са събрани показанията на свидетеля Р. В. Т., която работи в дружество, извършващо административно обслужване на ищеца. Свидетелят 3 посочва, че през 2021г. е получила запитване от дружеството – ищец дали да изпратят стока на ответника, тъй като има неплатени задължения по фактура от 2019г. Тотева е отговорила, че не съществува пречка за доставката.
По делото са представени митнически декларации и декларации за допускане до свободно обръщение и специален режим от 12.12.2019г. и 17.12.2019г., от които е видно, че „Виста холдинг“ ЕООД е декларирал получаването на 14 880 броя шампоани на стойност 13 392 евро, 4 320 броя балсам на стойност 3 888 евро. По делото са представени също спецификации и доклади за характеристиките на продукта и декларация за временно складиране.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът формира извод за основателност на иска като кредитира факта, установен от заключението на ССЕ, че фактура № 112/06.12.2019г. е отразена в счетоводството на дружеството – ответник. От този факт, съдът прави заключение, че стоката е доставена на ответника.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и е насочена срещу решение, което поражда неблагоприятни за нея правни последици. Жалбата е подадена в законоустановения срок.
Възражението на ответната страна, че въззивната жалба е просрочена, е неоснователно. От представената по делото разписка за връчване на решението, приложена на стр.137 по делото, е видно, че на 18.03.2024г. адвокат Ченголов не е приел съобщението поради липса на представителна власт. С разпореждане от 02.05.2024г., съдът разпорежда повторно връчване на решението, което е изпълнено на 28.05.2024г. Жалбата е подадена на 11.06.2025г., с което срокът по чл.259, ал.1 от ГПК, е спазен. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 47/29.02.2024г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:
4
С разпоредбата на чл.4 от Кодекса на международното частно право е регламентирана международната компетентност на българските съдилища. Тя е налице в случаите, в които ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България и когато ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България. В конкретния случай, седалището на ответното дружество е на територията на Република България, поради което българският съд е компетентен да се произнесе.
Според чл.3 от КМЧП разпоредбите на кодекса не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон. В договора за правна помощ по граждански и наказателни дела, сключен между Република Турция и Република България, обн. ДВ, бр.20/09.03.1976г. не се съдържат норми, които да регламентират международната продажба на стоки, поради което този договор не може да бъде приложен към процесното правоотношение. В конкретния случай, приложение намира Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки (Виенската конвенция за международна продажба от 1980г.), която е ратифицирана с Указ № 264/13.03.1990г., обн. в ДВ, бр.23/1990г., в сила за България от 01.08.1991г. и към която Република Турция се присъединява на 07.07.2010г.
Съгласно чл.53 от Конвенцията, купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да приеме нейната доставка в съответствие с изискванията на договора и на тази конвенция. В конкретния случай, от представените по делото доказателства се установява, че на 06.12.2019г. ищецът е изпратил на ответното дружество стоката, описана в исковата молба (митническа декларация № 19590400ЕХ026414/06.12.2019г.) и е издал фактура № 112/06.12.2019г. на стойност 26 402,64 евро. По делото не се съдържат преки доказателства за получаването на стоката от ответното дружество, но се съдържат косвени такива, от които може да се направи извод, че ответникът е приел стоката. Така, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че „Виста холдинг“ ЕООД е отразило издадената фактура в дневника на покупките и в справката – декларация по ЗДДС за съответния отчетен период, а от декларацията за временно складиране е видно, че като получател на стоката, оставена на склад, е посочено ответното дружество.
Разпечатката съдържа 43 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/230cf768-61c3-4c1e-8cc3-5397bd4c4489