Решение № 10182 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10182 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20251110150732 по описа за 2025 година

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД по чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с ответника Л. Р. С. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й в гр.София, ж.к.****************** през ериода май 2021 - април 2023 г. и е извършвал услугата "дялово разпределение" за периода юни 2022 - април 2023 г.

Ответникът се е задължил да плаща цената й, не е платил, изпаднал е в забава и дължи главниците и обезщетение за забава. Ето защо, моли за осъждането на ответника да му плати следните суми: на осн. чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 1649,25 лв., претендирана като цена на топлинната енергия за периода май 2021 - април 2023 г.; 14.67 лв. - възнаграждение за услугата "дялово разпределение" за периода юни 2022 - април 2023 г., на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД 387,64 лв.– обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150, ал.1 ЗЕ за периода 15.8.2022 - 28.7.2025 г. и на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД – 5,18 лв. обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.8.2022 - 28.7.2025 г. Претендират се и разноските по дело.

1

Ответникът Л. Р. С. оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.В ЗЗД за част от претендираните суми от ищеца – тези, чиято изискуемост предхожда с три години подаването на исковата молба. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът е предявил срещу претенциите си по реда на чл.410 ГПК, образувано е ч.гр.д. №651/25 г. на РС-Кубрат, издадена е заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил по реда на чл.414 ГПК и това обуславя интереса на ищеца да предяви и настоящите установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК.

От приетия по делото договор от 20.5.1981 г. договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните недвижими имоти се вижда, че ответницата е придобила правото на собственост по отношение на топлоснабдения недвижим имот. Следователно, на осн. 153, ал.1 ЗЕ ответникът и ищецът са страни по договор за продажба на топлинна енергия по чл.150, ал.1 ЗЕ, по силата на който ищецът се задължава да доставя в жилището на отвеника/ците топлинна енергия срещу насрещното задължение на последните да му плащат цената й.

По делото не се оспорват доставените количества топлинна енергия и цената им. Ответникът единствено оспорва да е клиент на ищцовото дружество, да е собственик или ползвател на процесния имот и се прави възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми.

Ето защо, следва да се приеме, че е безспорно, че ищецът е доставил твърдените от него количества топлинна енергия в процесния топлоснабден обект през исковия период, че те са правилно отчетени и цената им се равнява на претендираната сума, като цената на топлинната енергия правилно е разпределена между абонатите на в сградата, в която е поместен същият недвижим имот.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал 1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ.

Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от 2 топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.

153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже, че е платил задълженията си

Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, съгласно чл. 150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.

Това, предвид безспорността на доставената топлинна енергия и цената й налага извода, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез топлоизмервателните уреди и общия топломер.

Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е неоснователно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл е и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.). В настоящия случай от приетите по делото счетоводни документи е видно, че падежите на задълженията на ответника за настъпили в по-кратък от тригодишен период преди подаване на исковата молба.

Ето защо искът следва да се уважи изцяло.

Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата „дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на фактите, обуславящи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия по чл.150, ал.1 ЗЕ ЗЗД, договарянето на тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените 3 правоизключващи и правопогасяващи факти.

Съгласно чл.139, ал.1 и ал.2 ЗЕ Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по 139а от ЗЕ. Според общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиентът.

В процесния случай ищецът е извършвал услугата дялоро разпределение чрез подизпълнител – третото лице помагач, което е избрано то етажната собственост да извършва топлинното счетоводство, дяловото разпределение през исковия период, като проверява измервателните уреди и отчита измерените от тях стойности. Прорекита в настоящия случай и конкретните показатели на топломерите са отразени в протоколи, подписани от абоната.

Това личи от представените от третото лице помагач протоколи, които не са оспорени от ответниците. От приетите по делото съдебно техническа и съдебно счетоводна експертизи се установява, че ответниците и техните наследоатели са получавали топлинна енергия през исковия перод, че същата е отчитана коретно и задълженията им се равняват на претендираните от ищеца суми, за които не се събраха доказателства да са погасени. Това показва, че искът е доказан по основание, а по размер се установява от счетоводните отчети на ищеца за периодите, през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно е извършвана услугата „дялово разпределение“.

Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.

В случая началото на забавата следва да се постави с изтичането на срока по чл.33, ал.1 от Общите правила за продажба на топлинна енергия за 4 битови нужди задължението за топлинна енергия, според който клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят.

Ето защо, ответникът е в забава за плащане на процесните суми, които според приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза са коректно изчислени за исковия период. И това показва, че исковете за лихви са изцяло основателни.

Относно направените по делото разноски от страните:

Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатски хонорар съразмерно на уважената част от исковете – изцяло -140,95 лв.

Ищецът е платил държавна такса в по-нисък от дължимия размер – 40,95 лв., поради което на осн. чл.77 ГПК следва да бъде осъден за доплащането й.

Предвид изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът Л. Р. С. с ЕГН ********** с гр.София, ********************* е задължена да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, гр.

София, ул. „Ястребец” № 23, следните суми:

- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – 843,24 евро /1649,25 лв./, представляваща цената по договор за продажба на топлинна енергия, доставена в жилището на ответника с адрес в гр.София, ж.к.******************, за периода май 2021 - април 2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№651/2025 г. на РС-Кубрат – 31.7.2025г., до плащането на сумата;

- чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – 7,50 евро /14.67 лв./ - възнаграждение за услугата "дялово разпределение" във връзка с договора за продажба на топлинна енергия, доставена в жилището на ответника с адрес в гр.София, ж.к.******************, юни 2022 - април 2023 г. ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №651/2025 г. на РС-Кубрат – 31.7.2025г., до плащането на сумата;

5

- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 198,19 евро /387,64 лв./, представляваща обезщетение за забава за плащане на главниците за периода 15.8.2022 28.7.2025 г., - на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 2,64 евро /5,18 лв./, представляваща обезщетение за забава за плащане на главниците за периода 15.8.2022 28.7.2025 г., - на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК – 72,06 евро /140,95 лв./ – обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете.

ОСЪЖДА на осн. чл.77 ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046 да плати по сметка на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата о т 20,93 евро /40,95 лв./, представляваща неплатената част от дължимата държавна такса за разглеждане на делото.

Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от същото да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6