Определение № 111 от 15.06.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. Бургас, 15.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20262000600116 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 249 ал.3 вр. чл. 341 ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат В. А. от САК, упълномощен защитник на подсъдимата Н. А. Г., против определение от 19.05.2026 год., постановено в разпоредително заседание по НОХД №50/2026 год. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което е оставено без уважение искане за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във фазата на досъдебното производство, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимата.

Претендирайки неправилност на постановеното определение, защитникът поддържа, че внесеният в съда обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК за съдържание, като сочи наличие на неяснота в същия по отношение на дадената формулировка за време, място и начин на осъществяване на инкриминираните деяния. Твърди се, че конструкцията на обвинението, включваща осъществяването на две деяния по едно и също време, но на различни места, създава объркване и неяснота.

Изтъква се също, че фактите, описани в обвинителния акт, не позволяват да се разбере по какъв начин подсъдимата е упражнявала фактическа власт върху инкриминираните вещи, както и че сред представените данни липсват такива, обосноваващи тезата на обвинението, че се касае за съучастническа дейност под формата на съизвършителство. Като недостатъци на сезиращия съда процесуален документ се сочат още открояващо се несъответствие в диспозитива на същия между посочената цифрова /правна/ квалификация и словесното изписване на обвинението, както и липса на подробно изброяване в него на вида на наркотичните вещества, съдържанието на активно действащия компонент във всяко от тях и индивидуалната им стойност. Сред допуснатите в хода на досъдебното производство съществени нарушения на 1 процесуалните правила се изтъква и немотивиран отказ на прокурора да уважи направени от защитата при предявяване на разследването доказателствени искания. Моли се за отмяна на атакуваното определение и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на жалбата. Констатирайки, че обвинителният акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 246 от НПК, прокурорът намира за правилна позицията на съда, изразена в отказа му да уважи претенцията на защитата за връщане на делото в предходната досъдебна фаза на процеса. Като неоснователни се определят и доводите в жалбата, че отказът да бъдат уважени направени при предявяването на разследването доказателствени искания, съставлява съществено процесуално нарушение. Във връзка с горното се подчертава, че исканията на защитата за събиране на доказателства могат да бъдат направени в съдебната фаза, която се явява централна такава в наказателния процес.

Предлага се атакуваният акт на ОС-Ямбол като правилен да бъде потвърден.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна – упълномощен от подсъдимата защитник, в срока по чл. 249 ал.3 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура Ямбол против:

- Н. А. Г., ЕГН:**********, с обвинение за извършени престъпления по чл. 354а, ал.2, изр.2, предл. последно, т.4 вр. ал.1, изр. 1, предл.4 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ от НК и по чл.354а, ал.1, изр.2, предл.1, вр. изр.1, предл.4, вр. чл.20, ал.2 от НК;

- М.Б.Б., ЕГН:**********, с обвинение по чл. 354а, ал.2, изр.2, предл. последно, т.4 вр. ал.1, изр. 1, предл.4 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ от НК и по чл.354а, ал.1, изр.2, предл.1, вр. изр.1, предл.4, вр. чл.20, ал.2 от НК;

В проведеното на 19.05.2026 год. разпоредително заседание при обсъждане на въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК защитникът на подс. Г. е направил възражение за допуснато съществено процесуално нарушение във фазата на досъдебното производство, изразяващо се в нередовност на внесения в съда обвинителен акт – несъответствие на същия с изискванията на чл. 246 ал.2 от НПК. Изтъквайки в нарочен план конкретни недостатъци на прокурорския акт в неговата обстоятелствена и диспозитивна част, еднозначно очертани и понастоящем във въззивната жалба, защитникът е ангажирал позиция за нарушено право на защита на подсъдимата, във връзка с 2 което и направил искане делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения.

След изслушване становищата на страните по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК, съдът е постановил определение, с което е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Приел е, че съдържанието на обвинителния акт не стои в противоречие с изискванията на чл. 246 от НПК, тъй като пълно, ясно и безпротиворечиво отразява съставомерните признаци на деянията и участието на двамата подсъдими в тях в хипотезата на съучастие под формата на съизвършителство. Констатирал е, че формулираното в диспозитива на прокурорския акт обвинение срещу предадените на съд лица не страда от приписваните му пороци – несъответствие между цифрова квалификация и словесно описание на деянията. Възражението, отнесено към фактическото описание на деянията, осъществени на една и съща дата, но на различни места, квалифицирани като едно престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК е отхвърлил с довод, че приложението на чл. 26 от НК е въпрос, подлежащ на решаване с крайния съдебен акт. Претенцията за нарушено право на защита поради отказ от уважаване на направени при предявяване на разследването доказателствени искания преценил като неоснователна със съображения, че всички искания на страните по доказателствата успешно могат да бъдат заявени и в рамките на съдебното производство.

Настоящият състав на въззивната инстанция споделя изцяло аргументацията на първия съд, дадена в атакуваното определение, с която същият е отхвърлил възражението на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство.

Обвинителният акт е основен процесуален документ в наказателния процес, с който се поставя началото на съдебната фаза, както и средство за формулиране на окончателното обвинение, поради което и възведеното такова в него трябва да бъде точно и ясно очертано, чрез посочване на обстоятелства, обуславящи съставомерните признаци на деянието и участието на подсъдимия в него. Само при липса на такава яснота или непълнота, правото на защита на лицето, предадено на съд, не може да бъде компенсирано по друг начин, освен чрез изготвяне и внасяне в съда на нов обвинителен акт.

В настоящия случай с оглед възприетата в акта на прокурора обвинителна теза, касаеща деятелност на подсъдимите Н. Г. и М.Б., квалифицирана като две отделни престъпления по чл. 354а, ал.2, изр.2, предл. последно, т.4 вр. ал.1, изр. 1, предл.4 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ от НК и по чл.354а, ал.1, изр.2, предл.1, вр. изр.1, предл.4, вр. чл.20, ал.2 от НК, съдът правилно е констатирал, че фактическото описание, представено в обстоятелствената част на процесуалния документ, изчерпва в пълнота обективните и субективни параметри на престъпната дейност, както и очертава по ясен начин ролята на двамата подсъдими в нея. Внимателният прочит на съдържанието на обвинителния акт сочи, че в него последователно 3 и в хронология са изложени всички факти, приети за установени от прокурора, относно упражнявана от подсъдимата Г. фактическа власт върху процесните наркотични вещества /метамфетамин и коноп/ и прекурсори за производство на високорисково наркотично вещество, намерени и иззети при извършените на инкриминираната дата – 25.07.2025г. процесуално - следствени действия – претърсване и изземване в къща с двор, находящи се в с. Стара река, общ.Тунджа, обл.Ямбол, ул. „.., както и в апартамент №16, находящ се в гр.Ямбол, ул.“... Структурирайки обвинителната си теза, прокурорът ясно и безпротиворечиво е извел в обстоятелствената част на обвинителния акт всички факти за времето, мястото и начина на извършване на вменените на Г. престъпления, поради което и не може да се приеме, че правото на защита на последната е накърнено, в какъвто аспект именно са развитите в жалбата доводи на защитата. Тезата на прокурора относно съпричастността на подсъдимата Г. към намерените във всеки от посочените по горе обекти наркотични вещества и прекурсори е аргументирана и посредством отразяване на конкретно реализирани от последната в предходен период продажби на наркотични вещества, която дейност прокурорът очевидно е решил да не включва в параметрите на обвинението срещу нея.

Заявеното оплакване, че обвинението срещу подс.Г. по пункт първи от обвинителния акт е „объркващо и неясно“, поради това че същото включва дейност, квалифицирана като едно престъпление в проявна форма на изпълнително деяние „държане с цел разпространение“ на високорискови наркотични вещества, осъществена на една и съща дата, но на различни места, отдалечени едно от друго - къща с двор на ул. „.. в с. Стара река, общ.Тунджа, обл.Ямбол и апартамент №16 на ул.“.. в гр.Ямбол, не може да бъде споделено.

В случая е видно, че прокурорският акт съдържа коректно отразяване както на жилищата със съответното им местонахождение и точни адреси, в които прокурорът приема, че подсъдимата е държала с цел разпространение наркотични вещества, така и вида и количеството на намерените при претърсването на всеки от адресите наркотични вещества. Подробно освен това са представени и обстоятелствата, при които сформираните полицейски екипи са пристъпили към претърсване на жилищата и изземване на намерените там вещи от значение за разследването. При това положение, отчитайки също усложнената конструкция на престъпния състав на чл.354а, ал.1 от НК, който не визира отделни деяния, а само различни форми на изпълнително деяние, които могат да бъдат реализирани едновременно, няма основание да се счете, че формулираното фактическо обвинение срещу подс.Г. провокира неяснота относно начина на осъществяване от последната на инкриминираната дейност. За пълнота следва да се отбележи, че понятието „държане“ по смисъла на чл.354а от НК /разяснено в съдебната практика и доктрина/, е с по – широко съдържание от категорията „държане“ във вещноправен аспект. За покриване на признаците на визираната форма на изпълнително деяние е ирелевантно правото на собственост и принадлежността на инкриминираното наркотично вещество, а обективното 4 отношение на извършителя на неправомерното посегателство към самата вещ, изразило се в система от действия за нейното запазване и съхранение, във вида, в който е получена. Касае се за фактическо състояние, за възникването и за съществуването на което е достатъчно упражняването на владение, като факт, осигуряващ възможност на дееца да разполага с тези вещи и непосредствено да въздейства върху тях, без обаче да е необходимо непременно да се извършват такива въздействия или фактическата власт да се манифестира по друг начин и чрез конкретни действия. Изхождайки от тези принципни постановки, имащи отношение към характеристиките на изпълнителното деяние при формата на "държане" по чл.354а, ал.1 от НК, в какъвто обхват е и обвинението, предявено срещу подс.Г., сходно с първата инстанция въззивната такава намери, че претендираната от защитника неяснота във фактическото описание на деятелността, за която на Г. е предявено обвинение по пункт първи от обвинителния акт, не се установява да е налице.