Решение № 98 от 21.05.2021, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Плевен , 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Т. Георгиева Панова

Членове:

Методи Н. Здравков

Жанета Д. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ц. Гюзелева като разгледа докладваното от Жанета Д. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20214400500203 по описа за 2021 година

Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260052 от 18.01.2021 г., постановено по гр.д. № 8248/2019 г., Плевенският районен съд е допуснал на основание чл. 34 от ЗН да се извърши съдебна делба между Н. Д. Д., Ц. Н. К., П. Д. К. и Ц. К. К. с посочени ЕГН и адреси върху следните недвижими имоти, оставени в наследство от К. Д. К., Лалка Иванова К. и Дилян К. К.:

1. Едноетажна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 46 кв.м. и предназначение: постройка за жилищно застрояване и 2. Едноетажна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 28 кв.м. и предназначение: хангар, депо, гараж, построени в Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, одобрени със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, целият с площ 308 кв.м., находящ се в гр. Плевен, ***.

С решението си ПлРС е постановил от всеки от допуснатите до делба недвижими имоти да се образуват шест равни дяла, от които по един дял за 1

Н. Д. Д., Ц. Н. К. и П. Д. К. и три дяла за Ц. К. К..

Недоволен от постановеното решение, в частта, в която е допусната до делба едноетажната сграда в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ 49 кв.м. и предназначение: постройка за жилищно застрояване е останал въззивника Ц. К. К., който го обжалва в законния срок.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Твърди се, че неправилно ПлРС е приел, че сградата има наследствен характер. Твърди се, че действително същата е представлявала навес за дърва и въглища и външна тоалетна с площ 12 кв.м., деклариран от общия наследодател К. Д. К. през 1988 г., но през 1986 г. въззивникът е поискал с молба от 29.05.1986 г. до отдел «Архитектура и преустройство» към ОбНС Плевен да му бъде разрешено преустройство и ремонт на тази сграда. Твърди се, че е бил посетен от техник на ОбНС Плевен, който се убедил, че преустройството не може да се извърши без разрушаване на сградата, поради което сградата е разрушена изцяло, след което са отляти бетонни основи и през периода 1986 г. – 2015 г. е построена сега съществуващата масивна сграда, в която въззивникът вложил арматурно желязо и тухли четворки, както и други материали подробно посочени във въззивната жалба. Твърди се, че сградата е построена изключително с труд и материали на въззивника, за негова сметка без участието на родителите му или на брат му, поради което му е издадено удостоверение за търпимост на 06.11.2013 г. от гл. архитект на Община Плевен. В заключение се прави извод, че сградата е изключителна собственост на въззивника и не следва да бъде допускана до делба. Иска се от въззивният съд да отмени решението на ПлРС в обжалвата част и да постанови друго, с което да отхвърли иска за делба по отношение на сграда с идентификатор ***, намираща се в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемите страни Н. Д. Д., Ц. Н. К. и П. Д. К. чрез пълномощника им адвокат И.Н. от ПлАК, в който се оспорва основателността на въззивната жалба. Претендират се направените по делото разноски от въззиваемите.

В с.з. въззивникът се явява лично и поддържа въззивната жалба.

2

Представя писмени бележки, в които поддържа изложеното във въззивната жалба и моли въззивният съд да съобрази показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели П. В. Д. и Христо Василев Василев, от които се установява какво е представлява сградата преди преустройството и какво представлява към момента. Прави възражение по чл.

78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатените от въззиваемите разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемите страни не се явяват, но чрез пълномощника си адвокат И.Н. оспорват основателността на въззивната жалба и искат присъждане на разноски за въззивното производство. Представят договор за правна помощ, пълномощно и списък на разноските за сумата от 940 лв. общо за тримата въззиваеми.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Плевенският районен съд е сезиран от ищците Н. Д. Д., Ц. Н. К. и П. Д.

К. с иск против ответника Ц. К. К. за делба на две сгради с идентификатори *** и ***, построени в ПИ с идентификатор

*** по КККР на гр. Плевен, находящ в гр. Плевен, ул. „Десети декември“ № 98.

С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът Ц. К. К. е оспорил иска за делба на сграда с идентификатор ***, като е изложил твърдения за извършеното от него законно преустройство на сградата от склад за дърва и въглища и външна тоалетна в тази, която съществува към момента с предназначение: постройка за жилищно застрояване. Твърди се, че към момента, в който е започнал строителството на сградата вече е бил собственик на ¼ и.ч. от дворното място, поради което е получил разрешение за ремонта й през 1988 г. от Кметство „Дружба“, съгласно което не е следвало да променя размерите й. Твърди, че строежът на сградата е извършил за своя 3 сметка без участието на родителите си, владее същата от построяването й и към момента, както и че е получил удостоверение за търпимост на сградата на 06.11.2013 г. от гл. архитект на Община Плевен.

За да уважи предявения иск за делба на сграда с идентификатор ***, ПлРС е приел, че ответникът не е оборил презумпцията на чл. 92 от ЗС и тъй като собствениците на земята са собственици и на постройките в нея, то делбата между страните следва да бъде допусната съобразно наследствените им права от наследството на К. Д. К., Лалка Иванова К. и Дилян К. К.. ПлРС е приел, че ремонтът на сградата не установява право на собственост в полза на ответника върху процесната сграда.

Въззивният съд, при съобразяване на валидността и допустимостта на първонстанционото решение в атакуваната част приема, че същото е валидно и допустимо, поради което на преценка подлежи правилността му.

Безспорно се установява от представеното в първата инстанция писмено доказателство – удостоверение за наследници, че въззивникът и наследодателят на въззиваемите Дилян К. К. са наследници на починалите общи наследотели и техни родители Лалка Иванова К., починала 2002 г. и К. Д. К., починал 2010 г.. Установява се, че след смъртта на Дилян К.

К., настъпила през 2018 г. негови законни наследници са останали въззваемите – преживяла съпруга и две деца.

Безспорно се установява от представеното в първата инстанция писмено доказателство – нотариален акт за дарение от 20.05.1982 г. , че общите наследодатели К. Д. К. и Лалка Иванова К. са дарили на въззивника Ц. К. К. собствеността върху вторият етаж от къщата, построена върху 58 кв.м. в дворно място от 300 кв.м., съставляващо парцела ХХІІ с пл. № 9232 по плана на гр. Плевен, ведно с ¼ и.ч. от дворното място.

Безспорно се установява от представеното в първата инстанция писмено доказателство – договор за доброволна делба от 10.01.2011 г. с нотариална заверка на подписите на съделителите, сключен между Ц. К. К. и Дилян К. К., че същите са извършили доброволна делба на оставения в наследство от родителите им недвижим имот, съставляващ първи етаж от двуетажна 4 жилищна сграда с идентификатор *** и склад с идентификатор ***, ведно с прилежащите към тях 6/8 и.ч. от дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор ***. Установява се, че след доброволната делба въззивникът Ц. К. К. е придобил собствеността върху склад с идентификатор ***, ведно с 3/8 и.ч. от дворното място, а Дилян К. К. е придобил собствеността върху първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, ведно с 3/8 и.ч. от дворното място, като страните са уговорили заплащането на уравнение за дела на въззивника Ц. К. К., посочено като заплатено в договора за доброволна делба.

Безспорно се установява от представеното в първата инстанция писмено доказателство – нотариален акт за дарение от 10.01.2011 г., че след като е придобил собствеността върху посочения по-горе имот по време на брака си с въззиваемата Цветослава Дилянова К., наследодателят на въззиваемите Дилян К. К., заедно със съпругата си са прехвърлили изцяло собствеността върху получения в дял при доброволната делба имот на дъщеря си – въззиваемата Н. Д. Д..

При съобразяване на посочените по-горе писмени доказателства, които не са оспорени от страните, въззивният съд приема за безспорно установено по делото, че към момента въззиваемата Н. Д. Д. се легитимира като собственик на първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, ведно с 3/8 и.ч. от ПИ с идентификатор ***, а въззивникът Ц. К. К. се легитимира като собственик на втори етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** и склад с идентификатор ***, ведно с 5/8 и.ч. от ПИ с идентификатор ***.

Безспорно от представените в първата инстанция скици на ПИ с идентификатор *** и на сграда с идентификатор ***, издадени от СГКК гр. Плевен се установява, че в ПИ е построена спорната сграда с идентификатор *** със застроена площ 49 кв.м., на един етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване.

При наличие на спор съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или 5 възражения.

Установява се от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства – писмо с изх. № от 07.07.1986 г. от ОбНС до въззивника и писмо с изх. № от 09.08.1986 г. до въззивника от кмета на Кметство Дружба, че през 1986 г. по молба на въззивника от 29.05.1986 г. за разрешаване на ремонт на стопанска сграда, на същият е разрешен ремонт на стопанска сграда в имота без промяна на размерите й.

Установява се от представеното по делото в първата инстанция писмено доказателство – удостоверение за търпимост от 27.11.2013 г., издадено от гл. архитект на Община Плевен, че същото е издадено по заявление от 22.11.2013 г. на въззивника Ц. К. К., към което са приложени декларации с нотариална заверка на подписи. Установява се, че по отношение на сграда с идентификатор *** в удостоверението е посочено, че сградата е построена през 1986 г. без необходимите строителни книжа и документи, като за обекта са налице условия за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ , тъй като е построена преди 1987 г. и строежът съответства на предвижданията на подробния устройствен план и нормативите, действащи към момента.

Установява се, че в декларация с нотариална заверка на подписа от 22.11.2013 г. под страх от наказателна отговорност въззивникът е декларирал, че процесната сграда е построена през периода 1986 г. – 1988 г.. Установява се, че в декларации с нотариална заверка на подписите под страх от наказателна отговорност съседите на имота са декларирали, че са съгласни спорната сграда, заедно с друга сграда, която не е предмет на настоящия спор за да се узакони.

Установява се от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства – удостоверение за декларирани данни, удостоверения за данъчна оценка, съобщения за дължими данъци, че в Община Плевен спорната постройка е посочена като лятна кухня с площ 49 кв.м., съсобствена на страните, на която база са определяни данъците за имота.

Установява се от показанията на разпитаните пред ПлРС свидетели, посочени от страните /л. 188-191 от І инст. дело/ Иван Тодоров Иванов, Петър Йорданов Стоянов, П. В. Д. и Христо Василев

Василев, че всеки от тях има непосредствени впечатления от спорната сграда.

6

Показанията на свидетелите на страните кореспондират относно обстоятелството, че към момента в дъното на двора, съставляващ ПИ с идентификатор *** е построена тухлена постройка с две стаи и тоалетна. Свидетелят Иванов установява, че според него тази постройка е построена през 60-70 – те години, приживе на общите наследодатели на страните – К. и Лалка и се е ползвала за съхранение на дърва и въглища и за външна тоалетна, обслужваща къщата. Свидетелят Стоянов установява също, че постройката е била построена приживе на общите наследодатели, била е заключена, когато е ходил и не е влизал, но е чувал дядо К. да казва, че на старини може да живее там. Свидетелят Д. установява, че не е присъствал при строежа, но знае, че постройката е строена и ремонтирана преди 15-18 години от въззивника, като видимо от прозорците се състои от две стаи. Установява, че върху основите на старата сграда е построена новата постройка, но двете сгради нямат нищо общо, тъй като старата е била необитаема стопанска сграда. Свидетелят Василев установява, че старата постойка е представлявала външна тоалетна с чардак за дърва и е ремонтирана изцяло от въззивника. Установява, че след ремонта сградата е годна за живеене и съставлява антренце, малка спалня и стаичка с бокс.