Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 102 от 11.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 59/2026
Вид
Определение № 102
Подписан
11.02.2026
В сила
11.02.2026
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, АНЕТА ИЛИНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. Велико Търново, 11.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500059 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, във връзка с чл. 278 от ГПК.

С Определение № 69/15.01.2026 година по в. гр. д. № 23/2026 година на Окръжен съд Велико Търново е оставена без разглеждане Въззивна жалба с вх. № 15458/12.11.2025 година по описа на Районен съд Горна Оряховица, подадена от ищеца К. Г. Т. против Решение № 1305/5.11.2025 година, постановено по гр. д. № 1394/2025 година по описа на Районен съд Горна Оряховица; прекратено е производството по в. гр. д. № 23/2026 година на Окръжен съд Велико Търново.

Постъпила е частна жалба от К. Г. Т. против Определение № 69/15.01.2026 година по в. гр. д. № 23/2026 година на Окръжен съд Велико Търново. В частната жалба се изтъква, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и недопустимо.

Направено е искане да се обезсили, респективно отмени Определение № 69/15.01.2026 година по в. гр. д. № 23/2026 година на Окръжен съд Велико Търново.

Не са депозирани отговори на частната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

1

Производството по в. гр. д. № 23/2026 година по описа на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на жалба на К. Г. Т. против Решение № 1304/5.11.2025 година по гр. д. № 1394/2015 година по описа на Районен съд Горна Оряховица.

С Определение № 69/15.01.2026 година по в. гр. д. № 23/2026 година на Окръжен съд Велико Търново е оставена без разглеждане Въззивна жалба с вх. № 15458/12.11.2025 година по описа на Районен съд Горна Оряховица, подадена от ищеца К. Г. Т. против Решение № 1305/5.11.2025 година, постановено по гр. д. № 1394/2025 година по описа на Районен съд Горна Оряховица; прекратено е производството по в. гр. д. № 23/2026 година на Окръжен съд Велико Търново. Съставът на Окръжен съд Велико Търново е констатирал, че Решение № 1305/5.11.2025 година, постановено по гр. д. № 1394/2025 година по описа на Районен съд Горна Оряховица, което се атакува, е неприсъствено. В акта е отразено, че на основание чл. 236, ал. 1, точка 8, във връзка с чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване, поради което същото влиза в сила от деня на неговото постановяване. Срещу неприсъственото решение е регламентиран специален извънинстанционен ред за защита – чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 от ГПК при наличие на някое от лимитативно посочените основания в чл. 240, ал. 1, точки 1-3 от ГПК или чрез иск по чл. 240, ал. 2 от ГПК. Дори неприсъственото решение да е постановено при липса на предпоставките по чл.

238 и чл. 239 от ГПК, то си остава такова. За характера на решението се съди по неговото съдържание. При депозирана въззивна жалба и непосочване на основанията по чл. 240, ал. 1 от ГПК не може да се формира заключение за наличие на молба за отмяна, нито втората инстанция има възможност да се произнесе по съществото на спора като въззивна инстанция по оплакванията в жалбата. При постановено неприсъствено решение не е налице процесуална възможност правилността на същото да се ревизира извън рамките на законоустановената защита по чл. 240, алинеи 1 и 2 от ГПК. Неприсъственото решение не се мотивира по същество (чл. 239, ал. 2 от ГПК), поради което не може да бъде предмет на въззивен контрол по реда на чл. 258 и следващи от ГПК.

Определение № 69/15.01.2026 година по в. гр. д. № 23/2026 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно и допустимо.

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за недопустимост на атакуваното определение.

Решение № 1305/5.11.2025 година по гр. д. № 1394/2025 година по описа на Районен съд Горна Оряховица, предмет на депозираната от К. Г. Т. „касационна частна жалба“, е постановено на основание чл. 238, ал. 2, във връзка с чл. 239 от ГПК (неприсъствено решение). В същото изрично е посочено, че не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК. Неприсъствените решения влизат в сила на датата, на която са постановени. За защита срещу неправилните неприсъствени решения законодателят е предвидил специален ред – чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 от ГПК или чрез иск по чл. 240, ал. 2 от ГПК. Независимо от обстоятелството, че производството по отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 от ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване първоинстанционното решение при постановяването му 2 по общия ред, правомощията на въззивния съд при отмяна по чл. 240, ал. 1 от ГПК и при въззивно обжалване се различават съществено. В производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила решение на основанията, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон. При констатация за наличие на тези основания въззивният съд отменя неприсъственото решение и връща делото за постановяване на присъствено такова.

При условие, че едно решение е постановено като неприсъствено при отсъствие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, то си остава неприсъствено – за характера на решението се съди по неговото съдържание. След като в решението е отразено, че е постановено по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК въззивният съд е обвързан от тази негова характеристика. Въззивният съд не може да се произнесе по съществото на спора при наличие на влязло в сила неприсъствено решение.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд. Определение № 69/15.01.2026 година по в. гр. д. № 23/2026 година на Окръжен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане Въззивна жалба с вх. № 15458/12.11.2025 година по описа на Районен съд Горна Оряховица, подадена от ищеца К. Г.

Т. против Решение № 1305/5.11.2025 година, постановено по гр. д. № 1394/2025 година по описа на Районен съд Горна Оряховица; прекратено е производството по в. гр. д. № 23/2026 година на Окръжен съд Велико Търново, е правилно и подлежи на потвърждаване.

По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 69/15.01.2026 година по в. гр. д. № 23/2026 година на Окръжен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане Въззивна жалба с вх. № 15458/12.11.2025 година по описа на Районен съд Горна Оряховица, депозирана от ищеца К. Г. Т. против Решение № 1305/5.11.2025 година, постановено по гр. д. № 1394/2025 година по описа на Районен съд Горна Оряховица; прекратено е производството по в. гр. д.

№ 23/2026 година на Окръжен съд Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3