Решение № 354 от 22.11.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Ямбол, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20232300500400 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. С. Ч. от с.******, Обл.******, подадена от пълномощника й адв.Г., срещу Решение №369 от 25.07.2023г., постановено по гр.д.

№20232330100074 по описа за 2023г. на Ямболски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от П.Ч. против Т. Л. Т. от с.*****, Обл.******, иск по чл.59 ЗЗД за сумата 6 993,93лв.

Оплакването във въззивната жалбата е, че оспореното решение на ЯРС е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Според въззивницата, процесуалните нарушения са се изразили в необсъждане на събрани по делото писмени и гласни доказателства за установяване на главни факти, както и в необсъждане на фактически и правни доводи и на двете страни, което е довело до неверни фактически, доказателствени и правни изводи на съда в постановения съдебен акт. В тази връзка сочи, че съдът е констатирал нередовност на искането на ответника за събиране на гласни доказателства, дал е указания за отстраняването им, които не са били изпълнени, но в нарушение на процесуалните правила съдът допуснал и разпитал водения от ответника свидетел. На следващо място, съдът не обсъдил събрания по почин на ищцата писмен доказателствен материал, от който били установени главни факти по делото - че на 14.11.2012г. страните са сключили с „Райфайзенбанк България“ЕАД договора за потребителски кредит, на 04.12.2012г. сумата по кредита е била усвоена от ищцата посредством нареден вътрешно-банков превод по откритата за целите на кредита разплащателна сметка, на 05.12.2012г. ищцата е изтеглила сумата на каса, в брой, а на 06.12.2012г. е сключен договора за доброволна делба между двамата братя, с които факти е установена връзката с главния по делото факт, че ищцата е изтеглила процесната сума, именно за да я предостави на съпруга си за целите на сключения с брат му договор за 1 доброволна делба. Извън полезрението на съда останали и установените по делото факти, че съгласно чл.4.9 от договора за кредит кредитополучателят е получил преференциални условия и се е задължил да погасява месечните вноски чрез директен превод на реализираната от нея работна заплата от работодателя й „Метро Кеш Енд Кери България“ЕООД, като от извлечения по сметката е установено, че в периода на действие на договора на ищцата с работодателя „Метро Кеш Енд Кери България“ЕООД вноските по кредита са превеждани чрез директен превод на работната заплата по сметката, обслужваща кредита, че след прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател ищцата е плащала месечните вноски по банков път, превеждайки дължимите суми от сметката си в „УниКредит Булбанк“АД към разплащателната сметка в „Райфайзенбанк България" ЕАД, а от извлечение №9 за периода 01.09.2018г.-21.09.2018г., издадено от „Кей Би Си Банк България ЕАД, по делото било установено, че ищцата е направила искането за предсрочно погасяване на кредит от 21.09.2018г., платила е в брой на каса последната вноска по дълга, с която е изпълнила изцяло и предсрочно паричното си задължение към банката, но съдът не отхвърлил като неоснователно възражението на ответника, че той е погасил предсрочно кредита, внасяйки наведнъж последните петнадесет вноски и неправилно приел за недоказан факта, че единствено ищцата със собствени средства от работна заплата е погасила изцяло паричното задължение към банката. Също незабелязан от съда останал и доводът на ответника, че ищцата е обедняла не с цялата, а с половината от платената сума, което твърдение на ответника въззивницата счита за признание, че сумата по кредита е разходвана именно за уравнение на дела на брата на ответника във връзка с процесния договор за доброволна делба. Според въззивницата, в нарушение на процесуалните правила съдът основал решението си изцяло на показанията на посочения от ответника свидетел И.

Т. - негов брат, без да вземе предвид родствената връзка между двамата и игнорирайки всички останали доказателства по делото, включително показанията на св. Л. Т.

Недостоверността на свидетелските показания на св.Т., според които ответникът му е дарил други наследствени имоти 4-5 години след процесния договор за делба, била установена от приетата като писмено доказателство по делото справка от Службата по вписванията по данни за лицето И. Л. Т., установяваща, че след 06.12.2012г. няма вписани сделки между двамата братя, като от справката било установено, че ответникът не е извършвал дарения в полза на брат си нито преди 06.12.2012г., нито след тази дата, а двамата братя заедно с други призовани към наследяване лица са извършили делба и са получавали равностойни реални дялове в имоти. Въззивницата сочи, че необосноваността на решението на първата инстанция се изразила в извода, че твърденията на бившата съпруга се свързват не с института на неоснователното обогатяване, а с иск за получаване на по-голям дял от общото имущество или за получаване на дял от личното имущество на другия съпруг, без да вземе предвид изрично и недвусмислено изразената воля на ищцата, че не претендира права относно личното имущество на ответника, придобито по силата на наследство и делба, а единствено желае изравняване на икономическото неравенство, създадено по време на брака й с ответника. В обобщение въззивницата счита, че по делото е провела пълно и главно доказване на релевантните факти и е установила, че по време на брака на страните ответникът се е обогатил без основание за сметка на съпругата си-ищцата, поради което дължи да й върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, определен към момента на окончателното плащане на дълга.

По тези съображения въззивницата моли за отмяна на решението на първата инстанция изцяло и за постановяване на друго решение от въззивния съд, с което да бъде уважен предявения от нея иск по чл.59 ЗЗД, с присъждане на законната лихва върху сумата 6 993,93лв. и разноските пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Т. Т., чрез пълномощника адв.Д.С., в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба, като е изложил подробни съображения за неоснователност на всяко от оплакванията на въззивницата и за правилност на изводите на първата инстанция. Според въззиваемия, предявеният от ищцата иск по чл.59 ЗЗД е и процесуално недопустим, тъй като на нейно разположение е друг иск за защита – този по чл.23, ал.1 СК или искът по чл.127, ал.2 ЗЗД, тъй като правото на иск е възникнало след прекратяване на брака на страните. Въззиваемият моли ЯОС да остави без уважение депозираната въззивна жалба като неоснователна, с 2 присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивницата – адв.Г., която пледира за отмяна на обжалваното решение на първата инстанция и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявеният иск да бъде уважен.

Въззиваемият, чрез пълномощника адв.С., оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение, по съображенията, изложени в отговора на жалбата и с основания довод, че по делото не е установен факта на предаване на процесната сума от ищцата на ответника.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ГПК.

В исковата си молба против Т. Л. Т. от с.****, Общ.*****, Обл.******, ищцата П.

С. Ч. от с.******, Общ.******, Обл.*******, е поддържала, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила на 24.08.2021г. съдебно решение. На 14.11.2012г. ищцата като кредитополучател, а ответникът като солидарен длъжник, сключили с банка "Райфайзенбанк България"АД договор за потребителски кредит в размер на сумата 5 099лв., която сума съпрузите разходвали за паричното уравнение на дела на съпруга-ответник по сключен с брат му договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот в с.******, който имот ответникът придобил като лично имущество. По кредита ищцата платила на банката общата сума в размер на 6 993, 93лв., с която сума счита, че ответникът се е обогатил за нейна сметка, поради което моли съда да осъди ответника да й заплати тази сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

С писмения си отговор ответникът е оспорил твърденията на ищцата, като е поддържал, че с получения кредит са задоволени нужди на семейството; че по сключения с брат му договор за доброволна делба не е заплащал суми; че вноските по договора за кредит не са заплащани с лични средства на ищцата, а със семейни средства и за пълното погасяване на кредита той е внесъл последните 15бр. вноски в размер на общо 1 500лв.

От фактическа страна e безспорно между страните и е установено с влязлото в сила на 24.08.2021г. решение на Бургаски районен съд, постановено по гр.д.№7735/2020г. по описа на този съд, че ищцата и ответникът са бивши съпрузи, сключили брак на 27.07.1996г., като бракът им е прекратен със съдебното решение.

На 14.11.2012г. ищцата като кредитополучател, а ответникът като съдлъжник са сключили с "Райфайзенбанк България"АД договор за потребителски кредит в размер на сумата 5 099лв. Видно е от представената по делото справка на НАП за актуалното състояние на трудовите договори на ищцата П.Ч., към момента на сключване на договора за кредит от 2012г. същата е работила по трудово правоотношение в „Метро Кеш Енд Кери“ЕООД, на което основание с договора за кредит е договорен преференциален размер на договорната лихва и кредитополучателят-ищцата се е задължила работодателят й да превежда дължимите по договора суми по банкова сметка при банката-кредитор (чл.4.9 от договора). С договора за кредит страните са постигнали съгласие кредитът да бъде погасен на 72 анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.12.2012г. до 05.11.2018г., по погасителен план. За целите на изпълнение на договора за кредит кредитополучателят и съдлъжникът са приели да открият и поддържат разплащателна сметка в банката, по която да осигуряват ежемесечно необходими средства, с които да се издължават дължимите суми по кредита.

Ищцата е представила писмо от „ОББ“АД - правоприемника на "Райфайзенбанк България"АД и извлечения от сметката си, видно от които от сумата по кредита в размер на 5 099лв., на 04.12.2012г. са заплатени суми - в размер на 124,93лв. като такса за усвояване на кредита и 99лв. – нареден вътрешно-банков превод, а разликата в размер на 4 815лв. е изтеглена в брой на 05.12.2012г., като на 21.09.2018г. кредитът е погасен предсрочно. От извлеченията по сметката на ищцата в "Райфайзенбанк България"АД е установено, че 3 ежемесечно, в периода от 07.01.2013г. до 05.09.2018г., от тази сметка на ищцата са били плащани дължимите по договора анюитетни вноски. След 05.10.2015г. по сметката на ищцата в банката-кредитор са били извършвани преводи на сумите от сметка на ищцата в банка „Уникредит“АД, като на 21.09.2018г. ищцата е поискала пълно предсрочно погасяване на кредита и е внесла на каса сума в размер на 175 лв.

По делото не са събрани доказателства сумите по сметката на ищцата в банкатакредитор да са внасяни от ответника, липсват и доказателства при предсрочното погасяване на кредита ответникът да е внесъл сума в размер на общо 1 500лв.

На 06.12.2012г. ответникът Т. Т. е сключил с брат си И. Т. договор за доброволна делба на един наследствен недвижим имот в с.******, останал в наследството на Л.Л. – поземлен имот УПИ XIII-263 в кв.21 по плана на селото, ведно с построената жилищна сграда с площ от 48кв.м., който имот е възложен изцяло в дял на ответника. Според договорното съдържание, съделителят И. Т. е заявил, че с другия съделител са уредили имуществените си отношения, той не желае получаване на дял от имота, тъй като е удовлетворен с други наследствени имоти.