Решение № 15486 от 11.08.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 56429/2021
- Вид
- Решение № 15486
- Подписан
- 11.08.2024
- Състав
- Диана Кирилова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Закон за водите
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, изречение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1, ал. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- § 1, т. 2, б. "а" · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 15486 гр. София, 11.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20211110156429 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „С, чрез юрисконсулт Т. Ч. против И.
Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С.
Ищецът твърди, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК от СРС по ч.гр.дe.о № 57499/2020 година по описа на Софийски районен съд, с която съдът е разпоредил ответникът да заплати на „С“ АД сумата от 3207,56 лв. - главници, съгласно фактури, дължими в периода 29.04.2018 г.- 15.08.2020 г. и мораторна лихва в размер на 623,11 лв. за периода 29.04.2018 – 15.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията и разноски по делото.
Твърди, че между ответника и „С” АД били налице фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги до имот с адрес гр. С, тъй като същият бил собственик на посочения имот, поради което се явявал ех lege потребител на предоставените за имота и за исковия период ВиК услуги, по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /пара 1, ал. 1 от ДР/, респективно страна по договор с ищцовото дружество с предмет доставката на ВиК услуги до имота.
Сочи, че съобразно общите условия действащи между него и ответника потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Сочи, че претендира задълженията си въз основа на Контролен лист № ЕНВ 122449 от 20.02.2018 г., подписан от ответника, за извършена проверка в имота му и съставен на 06.03.2018 г. протокол № КНВ 16320 от проведена среща с представители на дружеството, подписан от ответника, при която той се е легитимирал като собственик на имота, но не представил документи, установяващи законосъобразно присъединяване към водопроводната мрежа, съответно не било установено в базата данни на ВиК оператора да е открита партида за предоставяне на ВиК услуги за този имот.
1
Посочва, че на основание чл. 50 от Общите условия на „С“ АД било взето решение за служебно открИ.е на партида за имота с титуляр ответника и за начисляване на изразходваните количества вода на основание посочената разпоредба от ОУ, за едногодишен период назад, считано от датата на проверката - 20.02.2018 г. За така определеното количество ВиК услуги в посочения протокол била издадена фактура № 0079875711 от 29.03.2018 с краен срок за плащане 28.04.2018 г. Твърди, че на 03.09.2018 г. било констатирано, че е изградена водомерната шахта и бил уговорен ден за монтаж на водомер.
След монтирането му, предоставените за имота на ответника ВиК услуги били определяни въз основа на показанията на водомера с №, посочен в издаваните за имота фактури:
1821073032. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението като потребител на ВиК услуги, да заплати дължимата за нерегламентирано ползване на вода сума, както и задълженията за предоставените впоследствие услуги. Твърди, че общата сума на задълженията, предмет на настоящото производство, съгласно фактури, дължими в периода 29.04.2018 - 15.08.2020 е видна във фактура № 0098640440 от 16/07/2020 с краен срок за плащане 15.08.2020 г.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между страните, че съществува вземане на „С” АД, ЕИК ......., със седалище в гр. С и И. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С, дължи на „С” АД, ЕИК ......., със седалище в гр. С, сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 21.12.2020 година по ч.гр.дело № 57499/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 3207.56 лв. - главници, съгласно фактури, дължими в периода 29.04.2018 г.- 15.08.2020 г. и мораторна лихва в размер на 623.11 лв. за периода 29.04.2018 – 15.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията и разноски по делото, които суми са дължими за доставка на вода и ВиК услуги за имот с административен адрес – гр. С, клиентски № 1005383278.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за погасяване на част от задължението по давност, както и на погасяване по давност на задължението за лихва. В същия отговор ответника признава неизгодни за него факти, а именно, че е собственик на процесния имот.
За ищеца, редовно призован, в съдебно заседание не се явява законен или упълномощен представител.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
По делото е приложено ч. гр. д. № 57499/2020 г. по описа на Софийски районен съд, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника на 19.11.2020 година. Издадена е била заповед за изпълнение на парично задължение на 21.12.2020 година за процесните суми, която е била връчена на длъжника посочен в нея, лично.
В дадения от съда срок, ответникът е упражнил правото си да подаде възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право – в указания от съда срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Установява се, че в имота, собственост на ответника са правени многократно проверки в периода от 20.2.2018 година. За извършените проверки, на които е присъствал лично ответника – така видно от положените от него подписи, което не е оспорено в хода на 2 процеса са съставяни Контролни листове – ЕНВ0112449/20.2.2018 година, ЕНВ 0115035/8.5.2018 година, ЕНВ 0115513/30.5.2018 година, ЕНВ 0116527/29.6.2018 година, ЕНВ 0117780/3.9.2018 година. От съдържанието на същите е видно, че имотът е водоснабден, като свързването с водопреносната мрежа е извършено без да е открита партида за този имот при ищеца и няма клиентски номер, като при проверките ответникът се е легитимирал като собственик с нотариален акт № 155, дело № 24786/1935 година и разрешително за строеж № 71/13.5.1994 година. На ищеца са давани указания да бъде изградена водомерна шахта, като се установява, че при последващи проверки е установено, че такава е изградена – така видно от контролния лист от 3.9.2018 година.
От заключението по съдебно техническата и счетоводна експертиза, съдът приема за доказано, че за периода от 29.04.2018 г. до 15.08.2020 г. ви мота е доставяна вода и ВиК услуги.
Доказва се, че по реда на чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи доколкото в имота е установено незаконно присъединяване доставеното количество вода е било определено по реда на чл. 35, ал. 6 от същата наредба за едногодишен период.
Установява се, и че, в казуса за процесния имот разходът на вода е бил изчислен по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет – така видно и от заключението на вещото лице по техническата част на експертизата и Протокол КВН 0016320/2018 година, при съставянето на който е присъствал ответника, което не е оспорено в хода на процеса.
Доказва се, че въз основа на посочения по-горе начин на изчисление, консумацията на вода за едногодишен период, от 20.02.2017 г. до 20.02.2018 г. и сградно отклонение с ф25 РР, би възлязла на 8830 куб.м. От заключението на вещото лице се установява, че ищецът е начислил - консумация от 2208 куб. м. за едногодишен период от 20.02.2017 г. до 20.02.2018 г. и сградно отклонение с ф25 РР, а не както е нормативно предвидено от 8830 куб.метра.
Доказва се, че след монтажа на 11.09.2018 г. на водомер в имота - количеството на начислената консумация е съгласно показанията на водомера и са били издавани фактури за всеки отчетен месец потребление.
Съдът приема за доказано, че е била издадена фактура от 29.3.2018 година с № 79875711, издадена въз основа на Протокол КНВ0016320/2018 г. от 06.03.2018 г. за нерегламентирано ползване на ВиК услуги и наложена санкция от 3092.74 лв. за периода 20.02.2017 - 20.02.2018 г. От анализа на фактура /дубликат/ № 0079875711, с дата на издаване 29.3.2018 година е видно, че е начислена цена на доставената питейна вода в размер на 2577,28 лева с ДДС в размер на 515,46 лева. Същата касае периода от 20.2.2017 година до 20.2.2018 година – едногодишен период за който е начислено на месечна база за един потребител общо 2208 куб. метра на цена общо 2577,28 лева без ДДС, като следва да се има предвид не периода, за който е наложена санкция за незаконното присъединяване към водопроводната мрежа, а датата на издаване на фактурата, от която започва срокът за заплащане на дължимото – 30 дневен, съгласно приложимите Общи условия за процесния период.
От заключението на вещото лице в счетоводната част на експертизата, съдът приема за доказано, че за периода 29.3.2018 до 16.7.2020 сумата на издадените фактури е 3396,03 лв. главница, 659,19 лв. лихва или общото задължение е 4 055,22 лв. Доказва се от заключението по съдебно техническата и счетоводна експертиза, че в процесния период има извършени частични плащания в общ размер на 224,55 лв., като се доказва, че остатъка от дълга е в размер към 16.07.2020 година на стойност 3830,67 лв. главница и лихви - 3207,56 лв. главница и 623,11 лв. лихви или общо 3830,67 лв. Главницата в размер на 3207,56 лв. е по фактури, дължими в периода 29.04.2018 - 15.08.2020 г. Лихвата в размер на 623.11 лв. за 3 периода 29.04.2018 - 15.08.2020 г.
Съдът приема за доказано, че консумацията в ежемесечните фактури е правилно остойностена съгласно цените на ВиК услуги утвърдени от ДКЕВР.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство са предявени в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и по реда на чл.422 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация:
- по иска за главница - чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318, ал.1 от същия.
- по иска за лихва - мораторна лихва чл. 422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК услуги – за доставка на питейна вода по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена, продавачът да е доставил ВиК услуги – за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача, както и изпадането на ответника в забава, съответно размера на обезщетението за забава.
Спорен по делото на първо място е въпросът за наличието на облигационно правоотношение между страните.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Разпечатката съдържа 38 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/230aa8d4-4485-459a-9108-0453dbd60140