Решение № 346 от 22.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Варна, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. И.а като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско дело № 20213100502701 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се развива в частта, в която с Решение № 60248 от 01.11.2021 г. постановено по к.гр.д. № 3664 по опис на ВКС за 2020 г. е отменено предходно въззивно решение № 260429 от 21.08.2020 г. постановено по гр.д. № 1034по опис на ВОС за 2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Образувано е възоснова на въззивна жалба с вх. № 28758 от 19.01.2021 г. , депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, срещу Решение № 1535 от 20.03.2020 г., постановено по гр.д. № 14635/2019 г. по описа на РС- Варна, ГО, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че ИВ. В. ИВ., ЕГН **********, не дължи на “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 4900 лева, представляваща част от 6256.16 лева по фактура № 0284398269 от 04.09.2019 г. с издател “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 за периода 23.08.2017 г. – 22.08.2018 г. за обект в гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик“ бл. 21, вх. 17, ап. 10 с клиентски № 1100083648 и абонатен № 0107005339, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, е осъдено да заплати на ИВ. В. ИВ., ЕГН ********** сумата 250 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и на представляващия го адв. Я. от ВАК сумата от 642.80 лева.

Въз въззивната жалба се навеждат доводи, за отмяна на първоинстнационното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се и порокът необоснованост, като се излага, че приетите за установени фактически положения 1 не съответстват на събраните доказателства. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен, както и за присъждане сторените съдебно-деловодни разноски. Поддържа се, че е засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал .1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия, което е било въведено като основание в отговора на исковата молба.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писемен отговор с вх. Рег. № 31734 от 28.05.2020 г. , с който се оспорва основателността на жалбата. Съображенията са идентични със съдържанието на исковата молба и се споделят изводите на съда от обжалваното решение. Отправено е искане за неговото потвърждаване, като валидно, допустимо, правилно и обосновано.

С Определение № 453 от 08.12.2021 г. съдът е приел жалбата за допустима. В съдебно заседание страните поддържат писмените си доводи и насрещни претенции за разноски.

Обжалваният съдебен акт е валиден, допустим /в недопустимата част е обезсилен с Решение № 60248 от 01.11.2021 г. постановено по к.гр.д. № 3664 по опис на ВКС за 2020 г. /, а по правилността и обосноваността на първоинстанционния съдебен акт /за сумата от 4900 лева/, настоящият въззивен съд намира следното:

Производството пред ВРС е започнало възоснова на исковата молба от ИВ. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ****, представляван от адв. Д. Я., с която пред съда е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, с искане да се приеме за установено, че не дължи на „Енерго про Продажби” АД сумата от 6256,16 лева по фактура № 0284398269/04.09.2019 г., с издател ответното дружество, които претендира сумата като корекция на доставена но незаплатена ел. енергия за периода 23.08.2017 г. – 22.08.2018 г., до обект № 0107004339, с адрес гр.Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 21, вх. 17, ап. 10, дължима от ищеца с клиентски номер 1100083648.

Ответникът на „Енерго про Продажби” АД, в срока по чл. 131 от ГПК е оспоил основателноста на иска. Носейки доказателствената тежест за установяване на паричното задължението по издадената фактура, ответникът е навел следното основание за възникване на задълженито – “сумата представлява цената на реално доставена и потребена ел. Енергия в размер на 33326 кВтч”. Посочва и правната квалификация на претенцията като такава по чл. 50 от ПИККЕ във вр. С чл. 200, ал.1 пр. 1 от ЗЗД. Въвежда фактически твъредния за повода за извършена корекция на дължиите суми за минал момент и обосновава начисляването на допълнителни задължения с твърдението, че е извършена проверка на измервателносто средство и е констатирано натрупване на количество ел. Енергия в скрит регистър 1.8.3 в размер на 033326 кВТч. Излага, че измервателносто средство е демонтирано и представено на БИМ за извършване на измервания, които са маериализирани в КП 1983 от 29.08.2019 г. Резултатът от проверката е констатация за извършена софтуерна намеса, която отклонява количеството доставена и потребена ел. Енергия в регистър, който не е визуализиран на дисплея и съответно невидим за отчитане и заплащане. Възоснова на тези констатации и на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, држуството е приело, че е налице разлика между отчинатине и преминалите количества ел. Енергия и е издалпроесната фактура.

На стр. 4 от писмения отговор е въвел в условията на евентуалност и второ основание за дължимост на сумата - доставеното и премиланото количество ел. Енергия – разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД, без да обвързва тази претенция с корекционата процедура по чл. 50 от ПИКЕЕ.

Първоинстанционният съд е приел, че към датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените все още разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/. По 2 отношение на заявеното като второ и в условията на евентуалност основание за плащане чл.

183 от ЗЗД, първоинстанционния съд не е формирал изрични мотиви. Въззивният съд в решението, което е отменено от ВКС е коментирал основанието на чл. 183 от ЗЗД, като е потвърдил първоинстанционния съдебен акт поради това, че ответникът не е доказал пълно и главно размера на преминалата ел. енергия и разценката по отчитането на дневна, нощна и върхова ставка.

Настоящият въззивен съд, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства, преценени съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест и материално правните разпоредби спрямо релевантните факти, включително указанията на ВКС за приложениетона материалния закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от констативен протокол № 1104956/22.08.2018 г. служители на ЕРП Север са извършили проверка на средството за търговско измерване отчитащо електроенергията доставяна в горепосочения обект на потребление. Констатирано е, че в регистър 1.8.3 е налице показание от 33326кВтч ел.енергия. Електромерът, отчитащ доставената в обекта електроенергия е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 507744. Протоколът е подписан от съставителите и от абоната.

За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол № 1983/29.08.2019г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Варна, в който е отразено, че изследваният електромер е получен в плик, пломбиран с пломба № 507744. Метрологичната проверка е отчела външна софтуерна намеса в тарифната схема на електромера, в следствие на която е констатирано наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 от 33326.2кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Със становище от 03.09.2019г., изготвеното от специалист „ЕК“ при „ЕРП Север“ въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка № 1983/29.08.2019г. е одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 23.08.2017г. до 22.08.2018г. в размер на 3 3 3 2 6 к В т ч общо. Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е издало фактура № 0284398269/04.09.2019г. за сумата от 6256.16 лева.

Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по допуснатата СТЕ. В заключението е посочено, че към датата на проверката уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия. Минал е метрологична проверка през 2013г., когато е бил произведен, а следващата такава е следвало да бъде след 6 години. Свален е при проверката още на 22.08.2018г. Според вещото лице е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни, доколкото в базата данни е въведено измерваната ел.енергия да се отчита по две тарифи, а не по три. Натрупаната в регистър 1.8.3 невизуализирано отчитане на ел.енергия, не са били отчетени за плащане. Според вещото лице ел.енергията натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 33326кВтч е преминала през електромера в посока доставка до обекта на потребление.

Този отговор е базиран на КП № 1983/29.08.2019г.

Вещото лице поддържа, че количеството ел.енергия от 33326кВтч не е влязло в редовен периодичен отчет и счита, че извършените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел.енергия са математически точни, но за периодите и натрупаното количество ел.енергия за тях, са посочени в становището, на базата на което са и извършени математическите пресмятания. Видно от протокол № 1136576/14.01.2014г., при монтажа на електромера, не са констатирани показания по 1.8.3, които да служат като базов отчет за пресмятания възоснова на показанията по тарифи 1.8.1 и 1.8.2 и сумарния регистър.

При новото разглеждане на делото пред настоящия въззивен съд, с оглед разпределението на доказателствената тежест и указанията на ВКС за предмета на делото 3 очертан с твърденията на ответника за второ основание на претендираната сума – общите разпоредби на ЗЗД в частта, която регламентира задълженията на купувача, съдът е изслушал заключение на комплексна СТЕ. Вещите лица са посочили три възможности, в следствие на проявление на която и да е от тях, да се достигне до състояние, при което измервателното средство не би могло да отчита преминала през него ел. енергия. Първата е по технически причини – повреда или отпадане на захранването- прекъсване на оперативната нула. Втората е по механични причини - шунтиране и откачане на фазовия проводник. Третата е софтуерна - невизуализиране на екран за отчитане на ел. енергия.

За да се достигне до състоянието на третата причина е необходимо да се активира тарифа, която не се визуализира. Конкретно се поддържа констатацията, че показание от 33326 кВТч може да се достави за период от 1 година при 8 часово максимално натоварване.

Техническото измервателно средство е монтирано през 2014 г., а метрологична проверка е преминало през 2013 г. При монтажа не са свалени показания на тарифа 1.8.3, а само на тарифи 1.8.1 и 1.8.2 . Не е възможно по софтуерен път да се нанасят стойности на тарифите.

За период от една година през видимите тарифи е премилано количество ел. енергия от 5178 Кв.ч. Количеството отчетено и заплатено, в сравнение са това по тарифа 1.8.3 е 6 и 1/2 помалко, което дава основание на вещите лица да поддържат предположението, че за битов абонат при монтиран електромер през 2014 г. е възможно това количество да е натрупано в периода от монтажа до проверката, което не изключва и техническата възможност да е станало в рамките на 1 календарна година. Вещите лица обаче не поддържат втория вариант /в рамките на 1 година/ като достоверен, като съобразяват, че абоната е битов и не предполага 365 дни в годината потребелението да е непрекъснато през 8 часа от денонощието. Заключението не е категорично в отговора на въпроса, дали измервателното средство е било ново при монтажа през 2014 г., за разлика от положителния отговор на въпроса, че при монтажа показанията по видимите тарифи са били нулеви.