Решение № 4086 от 17.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4086 гр. С., 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110134050 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва:

5907,95 евро - главница по договор за потребителски кредит № 385- 79/2009 г., ведно с лихва за забава считано от 15.08.2013 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1479, 26 евро за периода 18.05.20211 г. – 11.08.2013 г., наказателна лихва в размер на 380,52 евро за периода от 18.06.2011 г. – 12.08.2013 г. и разноски в размер на 968,47 лева, за които вземания е издаден изпълнителен лист в полза на първоначалния взискател „А.Б.“ АД, издаден на 28.08.2013 г. по ч.г.д. № 34630/2013 г. по описа на СРС, 71-ви състав на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 28.08.2013 г., събирани принудително в производството по изпълнително дело № 9918/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М..

Ищецът – Г. С. Г., твърди, че за посочените суми в полза на първоначалния взискател „А.Б.“ АД е издаден изпълнителен лист на 28.08.2013 г. по ч.г.д. № 34630/2013 г. по описа на СРС, 71-ви състав на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 28.08.2013 г. Посочва, че въз основа на него е образувано изпълнително дело № 20138410409918 по описа на ЧСИ Н.М.. Сочи, че ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател въз основа на договор за цесия. Твърди, че не дължи на ответника посочените суми, поради погасяване на задълженията по давност. Ето защо предявява настоящите искове, като претендира и разноски по производството.

Ответникът „ЕОС Матрикс” ЕООД подава отговор на искова молба в срока по чл.

131 ГПК, като в него твърди, че е неоснователно твърдението за изтекла погасителна давност, тъй като не е съобразена правилно фактическата обстановка. Сочи, че по изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия. Ответникът твърди, че към момента на образуване на изпълнително дело № 4305/2010 г. в сила е било Постановление на Пленума на ВС на НРБ №3/18.11.1980 г., където се постановява, че погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес. Моли да бъде отхвърлен предявения иск. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и 1 ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С приетия и неоспорен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: че в полза на праводателя на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 28.08.2013 г. по ч.г.д. № 34630/2013 г. по описа на СРС, 71-ви състав, за процесните суми, че за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на праводателя на ответника е образувано изпълнително дело № 9918/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., като по посоченото изпълнително дело ответникът претендира заплащането от ищеца на процесните суми.

По делото е приобщено копие на Изпълнително дело № 9918/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., район на действие Софийски градски съд, от което се установява, че на 10.09.2013. е подадена молба от „А.Б.“ АД за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 28.08.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 34630/2013 г. по описа на СРС, 71 състав на основание чл. 418 ГПК. Направени са нарочни искания за налагане на запори върху вземания на длъжника, дружествени дялове в „Г. Инвест България“ ЕООД и опис на движимо имущество.

С разпореждане от 19.09.2013 г. ЧСИ е образувал изпълнително дело и е разпоредил да се отправят искания до НАП – за наличие на осигурителни доходи и трудови договори, до СВ – гр.С. – за изискване на документи за собственост, както и искания за информация за наличието на открити банкови сметки от длъжника до редица търговски банки. Изпратена е ПДИ до длъжника. С разпореждане от 22.10.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Алианц България“ АД и „А.Б.-клон България“.

С молба с вх. 130986 е поискано от взискателя да бъде наложен запор върху дружествените дялове на длъжника в „Г. Инвест България“ ЕООД. С разпореждане от 02.07.2014 г. е наложен запор върху дружествените дялове.

С разпореждане от 27.02.2015 г. е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника в „Г. Инвест България“ ЕООД.

С имейл от 10.03.205 г. (л.99 по ИД) длъжникът уведомява ЧСИ Митев, че в спор с държавата за непризнаване на данъци като заявява, че ще уреди възникналите с ЧСИ финансови взаимоотношения след изхода на спора.

С молба с вх. № 033680/23.02.2016 г. взискателят „А.Б.“ АД е поискал предприемане на действия по изпълнението и с разпореждане от 24.02.2016 е насрочен опис на движими вещи.

С молба с вх. № 114823/12.08.2016 г. длъжникът Г. Г. е поискал от ЧСИ актуална сметка по която да плати задължението.

С разпореждане от 18.11.2016 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД.

С молба с вх. № 016704/25.01.2017 г. от взискателя „Юробнак България“ е поискано предприемане на изпълнителни действия- налагане на запори и опис на имущество и извършване на справки.

С молба с вх. № 17018/19.12.2017 г. от взискателя „Юробнак България“, в качеството на правоприемник на „А.Б.“ е поискано предприемане на изпълнителни действия- налагане на запори и опис на имущество и извършване на справки.

С молба с вх. № 042654/16.05.2018 г. от взискателя „Юробнак България“, в качеството на правоприемник на „А.Б.“ е поискано предприемане на изпълнителни действия- налагане на запори и опис на имущество и извършване на справки.

С молба с вх. № 000984/08.01.2019 г. от взискателя „Юробнак България“ е поискано предприемане на изпълнителни действия- налагане на запори и опис на имущество и извършване на справки.

2

С молба с вх. № 088294/30.08.2019 г. от взискателя „Юробнак България“ е поискано предприемане на изпълнителни действия- налагане на запори и опис на имущество и извършване на справки.

С молба с вх. № 121724/11.12.2019 г. от взискателя „Юробнак България“ е поискано предприемане на изпълнителни действия- налагане на запори и опис на имущество и извършване на справки.

С молба с вх. № 086468/21.12.2021 г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискано конституирането му като взискателя по ИД и с разпореждане на ЧСИ „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК.

Други изпълнителни действия не са предприемани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение срещу ищеца за вземанията на ответника поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е образувано изпълнителното производство.

При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство. Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

В случая с Определение № 35207/21.12.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в полза на праводателя на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 28.08.2013 г. по ч.г.д. № 34630/2013 г. по описа на СРС, 71-ви състав, за процесните суми, че за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на праводателя на ответника е образувано изпълнително дело № 9918/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., като по посоченото изпълнително дело ответникът претендира заплащането от ищеца на процесните суми.

Не е спорно по делото и че в хода на изпълнителното производство поради извършена цесия като взискател е конституирано ответното дружество. Предвид това и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените искове.

По отношение на процесната главница е приложима общата 5-годишна давност, тъй като не се касае за периодично вземане, а е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора /в този смисъл – Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III ГО, Решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 65/06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017 г. на ВКС, I ТО/. За лихвите приложима е кратката 3-годишна 3 давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По делото се установява, че на 19.09.2013 г. първоначалният взискател „А.Б.“ АД е подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения на 28.08.20213 г. изпълнителен лист.

Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /в този смисъл – Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Ето защо съдът счита, че с образуването на изп. № 9918/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М. давността за вземанията по изпълнителния лист се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Спирането на давността по изпълнителното производство следва да се счита за преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г.

Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на ищеца за изтекла погасителна давност.

След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.

„д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. В мотивите към същата е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.