Решение № 66 от 04.03.2026, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. гр.Велинград, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210100681 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, предявени от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

България № 49, бл. 53Е, вх. В, против С. А. И. с ЕГН: ********** и адрес: п.к.

4600 гр. Велинград, ***, с които се иска да бъде установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 2132.75 лв. (две хиляди сто тридесет и два лева и 75 стотинки), от които:

Главница: 1906.53 лева (хиляда деветстотин и шест лева и 53 стотинки) и Договорно възнаграждение: 226.22 лева (двеста двадесет и шест лева и 22 стотинки), дължимо за периода от 20.10.2021 г. до 03.11.2021 г. - дата на предсрочна изискуемост, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда (28.04.2025 г.) до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № 295 от 14.05.2025 г., по ч.гр.д. № 453, по описа ВРС за 202 5 г., кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание по чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер 1049.18 лв. (хиляда четиридесет и девет лева и 18 стотинки), от които: Неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 256.75 лева (двеста петдесет и шест лева и 75 стотинки), дължимо за периода от 20.10.2021 г. до 03.11.2021 г. - дата на предсрочна изискуемост и Неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“: 792.43 лева (седемстотин деветдесет и два лева и 43 стотинки), дължимо за периода от 20.10.2021 г. до 03.11.2021 г. - дата на предсрочна изискуемост, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в Съда (28.04.2025 г.) до изплащане на вземането.

1

Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение № 295 от 14.05.2025 г., по ч.гр.д. № 453, по описа ВРС за 202 5г., като съдът отхвърлил заявлението в частта, с която се претендират възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, поради което в тази част е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск, а по отношение на кумулативно съединените искове, поради подаване в срок възражения от длъжника. Твърди, че между него и С. А. И., на 21.08.2019 г., е сключен Договор за потребителски кредит № 30038915237, по силата на който на ответника е получил в заем сумата от 4200 лв., по посочена от него банкова сметка, която се е задължил да върне в срок от 36 месеца, като общото задължение по кредита е в размер на 7322,38 лв.. Поддържа се, че са закупени и допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 840 лв. и „Флекси“ в размер на 2436 лв., поради което общото му задължение е в размер на 10598,38 лв..

Твърди се, че та 30.12.2019 г. между ответника и ищцовото дружество е сключен Анекс № 1 към ДПК № 30038915237, с който се договорили да бъде отложена погасителна вноска № 4, която трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Сочи се, че към настоящия момент сумата, с която е намалено задължението по ДПК № 30038915237 чрез плащане е в общ размер на 9795 лв.. Моли се съдът да уважи предявените установителни и осъдителен искове. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131ГПК, ответникът, изразява становище, че исковата молба е процесуално недопустима, тъй като е подадена преждевременно, а същевременно не е налице идентитет между заповедното и настоящето исково производство и моли съда да прекрати производството по делото. При условие на алтернативност, ако се счете, че исковата молба е редовна и допустима, то моли да се отхвърли като неоснователна, тъй като същата е недоказана нито по основание, нито по размер. Счита също, че определената с ДПК договорна лихва не само е прекалено завишена, но и уговорена в нарушение на чл. 9 ЗЗД и в противоречие на добрите нрави. Уговорения й размер налага извода, че тя е определена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които представлява основание за обявяване на нищожността й на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД. Поддържа, че процесния договор е нищожен на основание чл. 26, ал.

1от ЗЗД във вр. чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и на чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9. Сочи, че съобразно нормата на чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. Твърди, че с оглед недействителност на договора за кредит, то недействителна се явявала и уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги. Излага, че договорните разпоредби за договорна лихва, както и клаузата за закупени допълнителни пакети услуги „Флекси” и „Фаст” са неравноправни и затова - нищожни, на основание чл.

146, ал. 1 ЗЗП, тъй като не са уговорени индивидуално, сключени са вреда на потребителя, не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи 2 на нормалните договорни правоотношения, и равнопоставеността на съконтрагентите и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Твърди, че предсрочна изискуемост не е настъпила или ако е била настъпила, то той не е бил уведомен по надлежния ред за това обстоятелство. Оспорва сумата, която е определена в исковата молба, че се дължи от него, като излага, че в самата искова молба е направено признание, че е налице заплащане на сума от 9795 лв., но неправилно е изчислена цената на исковата претенция. Предвид изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Предявява насрещни искове, с които иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на сключения Договор за потребителски кредит № 30038915237 като сключен в противоречие на повелителни норми от Закон за потребителските кредити, както и в накърняване добрите нрави - основания по чл. 26 ал. 1 пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД и да осъди ответника по насрещния иск- „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК 175074752 седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец ж.к.

Мотописта, бул.”България” № 49 бл. 53е вх. В, представлявано от управителите Светослав Николов, Яромир Вшетечка; Давид Хоур и Ирина Георгиева да му заплати на сумата в размер на 5595 (пет хиляди петстотин деветдесет и пет) лева, като получена от ответника без основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на настоящата насрещна искова молба - 31.07.2025 г. до окончателното и изплащане.

В насрещната искова молба ищецът излага, че с ответника „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК 175074752 е сключил Договор за потребителски кредит № 30038915237 като с него е отпусната сумата в размер на 4200 (четири хиляди и двеста) лева, която следва да се върне на тридесет и шест равни месечни вноски с падеж - 20то число на месеца. Сочи, че съгласно клаузите на договора ГПР е в размер на 49.14%; Фиксиран лихвен процент е в размер на 41.00 %; Лихвен процент на ден - 0.11 %; Месечна вноска в размер на 203.39 лв. и при тези параметри на договора ищецът следва да заплати сумата от 7322.38 лв. Излага, че в договора допълнително са посочени, че следва да се заплатят възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст” в размер на 840 лв. и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси” от 2436 лв.

Твърди, че така се задължава да върне обща сума с включени допълнителните услуги в размер на 10 598.38 лв. на тридесет и шест вноски, всяка от която в размер на 294.39 лв. Счита, че Договор за потребителски кредит № 30038915237 е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД поради нарушение на императивните норми на Закон за потребителските кредити. Твърди, че в случая определената с ДПК договора лихва е уговорена в нарушение на чл. 9 ЗЗД и в противоречие на добрите нрави, поради неморално високия й размер, като накърняването на добрите нрави представлява основание за обявяване на нищожността й на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД. Излага, че от процесния договор за потребителски кредит се установява, че заемодателя отпуска на заемателя сумата от 4200.00 лева, като последния поема задължение да заплаща по 3

203.39 мечечно, както и ГПР в размер на 49.14%, Фиксиран лихвен процент в размер на 41.00 %. Сочи, че така се е задължил да върне сумата от 7322.38 лева, като реално е била отпусната сума от 4200 лева или горницата от 3122.38 лева представлява всичките посочени по-горе такси, съставляващи възнаграждение на кредитора по договора. Твърди, че сумата от 3122.38 лева съставлява 74.32 % от размера на отпуснатия кредит или над половината от целия отпуснат кредит, поради което смята, че посочените по-горе размери са изцяло завишени и са за нищожни като заобикалящи и противоречащи на закона. Излага още, че Договорът за потребителски кредит е недействителен и поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11 ЗПК, както и тъй като в него се съдържат неравноправни клаузи, които не са уговорени индивидуално. Твърди, че договорните разпоредби за договорна лихва, както и клаузата за закупени допълнителни пакети услуги „Флекси” и „Фаст” са неравноправни и затова - нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Отделно сочи, че клаузата за заплащане на допълнителен пакет услуги „Фаст” и „Флекси” е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, и е нищожна, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, надвишаваща половината по размер сума по договора и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Излага, че възнграждението по допълнителните пакети следва да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено, което от своя страна това съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК до нищожност на тази клауза от договора. Твърди още, че изискването за форма по чл. 10,ал. 1 от ЗПК не е налице, тъй като макар договорът да е сключен в надлежна писмена форма и на хартиен носител, видно от съдържанието му, същото, е с шрифт по-малък от 12, обуславящо недействителността му на осн. чл. 20 от ЗПК. Излага, че съобразно нормата на чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. Сочи, че в случая това е сумата от 4200 (четири хиляди и двеста) лева, която е изплатена към 03.09.2021 г., а всички суми заплатени след тази дата са недължимо получени от ответното дружество като надплатени над чистата стойност на Договор за потребителски кредит № 30038915237. Твърди, че е заплатил сума в общ размер на 9795 (десет хиляди седемстотин деветдесет и пет) лева, от която сума надплатена е сумата в размер на 5595 (пет хиляди петстотин деветдесет и пет) лева, която е недължимо получена от ответното дружество.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът по насрещния иск, изразява становище, че предявения насрещен иск е недопустим. Сочи, че искът на първоначалния ищец подлежи на разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК, който е своеобразно продължение на заповедното производство и цели установяване съществуването на парично задължение към точно определен времеви момент, а насрещния иск представлява обикновен осъдителен иск, предявен по общия исков ред. Твърди, че насрещният иск на ответника по 4 първоначалния иск е предявен с цел да бъде доказано насрещно задължение на първоначалния ищец по отношение на първоначалния ответник, с опция вземането на ищеца против ответник да бъде прихванато до размера на помалката измежду двете суми, което в производството по чл.422 от ГПК обаче не може да бъде извършено, тъй като двата предявени иска подлежат на разглеждане по различен процесуален ред и се различават по своята правна природа.