Решение № 1420 от 11.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1420 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100511804 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 17839/31.10.2023 г., постановено по гр. д. № 30536/2021 г. по описа на СРС, ГО, 73 състав, са уважени изцяло предявените от Ц. К. П. срещу Софийски У. „Свети Климент Охридски“ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението й, извършено на основание чл. 325, ал.1, т. 3 КТ със Заповед за прекратяване № РД 22-1005/5.4.2021 г. и отмяната му, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради уволнение за периода 5.4.2021 - 8.9.2021 г. в размер на 11 018 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 31.5.2021 г., до изплащане на сумата.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника С. У. „Свети Климент Охридски“ с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Излага оплаквания, че първоинстанционният съд се е произнесъл по обстоятелства и доводи за незаконосъобразност на оспореното уволнение, които не са били изложени от ищцата в исковата молба. Сочи, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при изготвянето на доклада по делото, тъй като първата инстанция не е разпределила в доказателствена тежест на работодателя да се установи въвеждането на срочност и промяна на 1 длъжността в договора, както и дали осъществената промяна е със съгласието на работника.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата Ц. К. П. чрез адв. И. Д., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че сключеното на 13.04.2020 г. между страните допълнително споразумение към процесния трудов договор изменя трудовото правоотношение само по отношение неговия срок - уговорено е времетраенето на трудовото правоотношение да продължи една година. Счита, че така постигнатата договорка досежно срока е недействителна. Намира, че срочният първоначално трудов договор е трансформиран в договор за неопределено време с прилагане на чл. 68, ал. 5 КТ. Сочи, че е налице злоупотреба на работодателя с правата му по трудовото правоотношение, поради първоначалното сключване на безсрочен трудов договор със срок на изпитване - шест месеца, който след изтичането им, без работата да има временен, сезонен или краткотраен характер, е изменил срока му на 1годишен. Поддържа, че именно това изменение му е дало възможност да прекрати трудовото правоотношение на процесното основание.

Въззиваемата моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Претендира разноски.

С ъ д ъ т , като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива в случая не се констатират. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с по чл. 344, ал.

1, т. 1 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ искове от Ц. К. П. срещу Софийски У.

„Свети Климент Охридски“ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й със заповед № РД 22-1005/05.04.2021 г. по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – поради изтичане на уговорения срок, и за осъждане ответника да й плати сума в размер на 11 018 лв., като обезщетение за оставянето й без работа поради уволнението за периода за периода 08.04.2021 г. – 08.09.2021 г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата и 2 обезщетение за направените по делото разноски.

Между страните по делото е безспорно, че са сключили на 3.10.2019 г. трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70, ал. 1 КТ със срок за изпитване до 7.4.2020 г., по силата на който ищцата се е задължила и е работила в при ответника на длъжност „счетоводител“. На 3.2.2020 г. е сключено допълнително споразумение, по силата на които ищца започва работа като „заместник главен счетоводител“. На 13.4.2020 г. е сключено още едно допълнително споразумение, с което е уговорен срок на трудовия договор – за период от една година. Трудовият договор е прекратен едностранно от работодателя със заповед № РД 22-1005/05.04.2021г. на законния му представител на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – поради изтичане срока на договора.

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

За възникване на правото за отмяна на уволнението му ищецът следва да установи, че:

1. Между страните е сключено трудово правоотношение, по силата на което ищцата е назначена на длъжност „заместник главен счетоводител“ към отдел

„Административно-счетоводно обслужване“, което правоотношение е изменено с допълнителни споразумения от 03.02.2020 г. и 13.04.2020 г.;

2. Уговорката между страните от 13.04.2020 г. за промяна на срока на договора е недействителна поради злоупотреба с право от страна на работодателя.

Във въззивната жалба са изложените оплаквания, че първоинстанционният съд не е разпределил в доказателствена тежест на работодателя да се установи въвеждането на срочност, промяна на длъжността в договора и дали осъществената промяна е със съгласието на работника. Неоснователни са така изложените възражения, тъй като СРС в изпълнение на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е указал, че е в негова доказателствена тежест да установи действителността на уговорката за срочност на трудовия договор „за определен срок“ – в конкретност дали е налице изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 вр. §1, т. 8 КТ. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствена тежест по релевантните за спора факти, като впоследствие не е „излизал“ в обжалваното решение извън предмета на спора и е обосновал правните си съображения само върху факти, чиято доказателствена тежест е разпределил. По този начин не е нарушено правото на защита на въззивника-ответник. По изложените съображения въззивният съд намира, че не са налице основания за даване на нови допълнителни указания за разпределяне на доказателствена тежест на страните.

В практиката на ВКС трайно се приема, че доколкото с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът – работник или служител, отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, то предмет на делото е съществуването на това потестативно 3 право. Затова в исковата молба ищецът трябва да посочи всички факти и обстоятелства, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.

Процесният срочен трудов договор е сключен в нарушение на изискванията по чл. 68, ал. 4 КТ, тъй като видно от съдържанието му, в него не са надлежно изложени конкретните обективни причини /обстоятелства/, обуславящи срочността му, които безспорно касаят задълженията на ищцата за длъжността „заместник главен счетоводител“, т. е. не мотивирано изключението по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, чиято легална дефиниция е дадена в § 1, т. 8 от ДР на КТ.

Съгласно практиката на ВКС (№ 136/2.02.2006 г. по гр.д. № 1911/2003 г. на ВКС, III ГО, Решение № 164 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4656/2008 г., I г. о., Решение № 889 от 29.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2006 г., IV г. о., ГК, Решение № 66 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4329/2015 г., III г. о., ГК) по отношение на трудовия договор са създадени ограничения за сключване на срочни трудови договори за определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Условията, при които може да се уговаря определен срок са изрично регламентирани в разпоредбите на чл. 68 КТ и страните са длъжни да се съобразяват с тях. В случая не е налице хипотеза по чл. 68, ал. 3 КТ, посочена в договора, тъй като договорът не е сключен за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности, нито с новопостъпил служител в обявено в несъстоятелност или в ликвидация предприятие. За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само по изключение – чл. 68, ал. 4 КТ, като в § 1, т. 8 ДР на КТ е регламентирано, че „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. При наличието на такива обективни причини е допустимо сключването на трудов договор за срок най-малко от 1 г. – изр. 1 на чл. 68, ал. 4 КТ, или за по-кратък срок от 1 г., като в хипотезата на по-краткия срок само по писмено искане на работника или служителя – изр. 2 на чл. 68, ал. 4 КТ. Тези обстоятелства обаче следва да са налице към момента на сключването на трудовия договор и да бъдат посочени в него, т.е. не може да бъде сключен срочен трудов договор с оглед на бъдещи несигурни събития, които ако настъпят ще представляват самостоятелни основания за прекратяване на трудовото правоотношение (Определение № 6 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д.

№ 3850/2008 г., II г. о., ГК). В случая в договора не са посочени конкретни факти за причини, представляващи „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ, и не са представени доказателства за съществуването им към момента на сключването му, поради което следва, че не е налице условието „по изключение“, визирано в посочената разпоредба. Разпоредбата на чл. 68 КТ е императивна, поради което следва да се приеме за задължително изискването 4 на § 1, т. 8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор, т.е. обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия договор, следва да бъдат конкретно посочени в него. Длъжностната характеристика не би могла да замести това необходимо, императивно определено съдържание на трудовия договор (Решение № 104 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 453/2009 г., III г. о., ГК). В допълнителното споразумение за длъжността „заместник главен счетоводител“ не са посочени обстоятелства от рода на дефинираните в § 1, т.

8 от ДР на КТ, обуславящите срочността на трудовия договор. Следва да се отбележи, че такива обстоятелства не съдържа и длъжностната характеристика. Предвидено е, че длъжността е подпомагаща, а не заместваща, поради което се касае за работа с постоянен характер, която не е обусловена от срок. Временни, сезонни или краткотрайни дейности по смисъла на чл. 68, ал. 2 КТ са тези, които имат случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на предприятието, зависят от сезонните условия или са с подчертано кратък срок на изпълнение. Бюджетният период на едно висше учебно заведение представлява предварително определен времеви интервал, през който се планират, разпределят и управляват финансовите ресурси на институцията ежегодно. Това означава последователност и непрекъснатост на работата във висшите учебни заведения, която условно е организирана в бюджетни години, поради което не попада в понятията „временни, сезонни или краткотрайни дейности“.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че клаузата на трудовия договор за срока на трудовото правоотношение е в нарушение на закона, тъй като няма основания за срочността. Представените от ответникавъззивник писмени доказателства не променят направения извод. По силата на разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КТ недействителната клауза се замества с такава за неопределено време. Това обуславя незаконосъобразността на издадената заповед № РД 22-1005/5.4.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение.