Определение № 1868 от 18.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1868 гр. Велико Търново, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20254100501124 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод подадена от „Сити Кеш“ АД, ЕИК 202531896, със седалище гр.София, ул.“Славянска“ №29, ет.7, чрез пълномощник адв. Х. М. САК, частна жалба срещу Определение № 430/24.09.2025г., постановено по Гр.д. № 282 по описа за 2025 година на РС Свищов, с което в производство по чл. 248 ГПК е отхвърлена молбата на ответника – частен жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта, касаеща определеното адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца при условията на чл. 38а от ЗАдв. Частният жалбоподател моли да бъде постановена отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен с мотивите, с които е поискал изменение на решението и намаляване на определеното възнаграждение под минимума по Наредба №1.

Ответникът по жалбата – ищец по първоинстанционното дело оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че съдът правилно е определил възнаграждението, като е съобразил правната и фактическа стойност на делото и обстоятелството че са предявени и разгледани общо четири иска, произтичащи от два договора за кредит. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Великотърновският окръжен съд, като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното :

Частната жалба срещу Определение № 430 / 24.09.2025г., постановено по Гр.д. № 282 по описа за 2025 година на РС Свищов е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, към който препраща разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, считан от получаването на препис от обжалвания акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по Гр.д. № 282 по описа за 2025 година на РС Свищов е образувано по два установителни иска, предявени от И. С. И. от гр. С. против „Сити Кеш“ ООД, гр.София, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК с искане да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № 643536, сключен на 02.03.2022г. и Договор за паричен заем № 788151, сключен на 28.12.2022г. между страните, като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП. Със всеки от установителните искове е съединен осъдителен иск по чл 55, ал.1 от ЗЗД за връщане на недължимо платеното по нищожен договор. Всички искове за разгледани и уважени изцяло.

Ищецът е представляван в процеса –от предявяване на исковата молба, от адв. А. А. от 1

АК Пазарджик, като видно от пълномощното и договора за правна помощ е уговорено възнаграждение на адвоката при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

С крайния съдебен акт искът е уважен изцяло и в тежест на ответното дружество е възложено възнаграждението за процесуалния представител на ищеца, определено по преценка на съда в размер на 800 лева.

От ответника е постъпила молба по чл. 248 от ГПК, за изменение на решението в частта за разноските с искане да бъде намалено определеното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца под минимума по Наредба №1 на ВАдвС. В становище по молбата насрещната страна е възразила с аргументи идентични с отговора на настоящата частна жалба.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е съдът е оставил без уважение молбата с мотивите, изложени и в съдебното решение.

Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Действително Решение от 24.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, даде тълкуване, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при което следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. Минималните възнаграждения по Наредбата обаче са ориентир за цената на адвокатския труд, който се ползва при вземане на това решение от съда. В настоящия случай въззивната инстанция намира, че РС Свищов съобразил всички относими обстоятелства, правната и фактическа сложност на делото, обема на свършената работа и е определил справедливо възнаграждение. Касае се за четири предявени иска, два от които обусловени от главните, както и два иска в условията на евентуалност, които не са разгледани, поради което съдът правилно е присъдил две минимални възнаграждения по 400 лева. Обстоятелството, че в договора не е посочен номер на делото не дерогира волята на страните по него за представителство по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв., което кореспондира и на пълномощното – същото е за всички производства по договори за потребителски кредити. Ирелевантно е дали адвокатът се е явил лично в с.з.

Като споделя мотивите и крайните изводи на първоинстанционния съд, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 430 / 24.09.2025г., постановено по Гр.д. № 282 по описа за 2025 година на РС Свищов.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1868 гр. Велико Търново, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20254100501124 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод подадена от „Сити Кеш“ АД, ЕИК 202531896, със седалище гр.София, ул.“Славянска“ №29, ет.7, чрез пълномощник адв. Х. М. САК, частна жалба срещу Определение № 430/24.09.2025г., постановено по Гр.д. № 282 по описа за 2025 година на РС Свищов, с което в производство по чл. 248 ГПК е отхвърлена молбата на ответника – частен жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта, касаеща определеното адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца при условията на чл. 38а от ЗАдв. Частният жалбоподател моли да бъде постановена отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен с мотивите, с които е поискал изменение на решението и намаляване на определеното възнаграждение под минимума по Наредба №1.

Ответникът по жалбата – ищец по първоинстанционното дело оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че съдът правилно е определил възнаграждението, като е съобразил правната и фактическа стойност на делото и обстоятелството че са предявени и разгледани общо четири иска, произтичащи от два договора за кредит. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Великотърновският окръжен съд, като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното :

Частната жалба срещу Определение № 430 / 24.09.2025г., постановено по Гр.д. № 282 по описа за 2025 година на РС Свищов е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, към който препраща разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, считан от получаването на препис от обжалвания акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по Гр.д. № 282 по описа за 2025 година на РС Свищов е образувано по два установителни иска, предявени от И. С. И. от гр. С. против „Сити Кеш“ ООД, гр.София, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК с искане да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № 643536, сключен на 02.03.2022г. и Договор за паричен заем № 788151, сключен на 28.12.2022г. между страните, като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП. Със всеки от установителните искове е съединен осъдителен иск по чл 55, ал.1 от ЗЗД за връщане на недължимо платеното по нищожен договор. Всички искове за разгледани и уважени изцяло.

Ищецът е представляван в процеса –от предявяване на исковата молба, от адв. А. А. от 1

АК Пазарджик, като видно от пълномощното и договора за правна помощ е уговорено възнаграждение на адвоката при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

С крайния съдебен акт искът е уважен изцяло и в тежест на ответното дружество е възложено възнаграждението за процесуалния представител на ищеца, определено по преценка на съда в размер на 800 лева.

От ответника е постъпила молба по чл. 248 от ГПК, за изменение на решението в частта за разноските с искане да бъде намалено определеното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца под минимума по Наредба №1 на ВАдвС. В становище по молбата насрещната страна е възразила с аргументи идентични с отговора на настоящата частна жалба.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е съдът е оставил без уважение молбата с мотивите, изложени и в съдебното решение.

Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Действително Решение от 24.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, даде тълкуване, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при което следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. Минималните възнаграждения по Наредбата обаче са ориентир за цената на адвокатския труд, който се ползва при вземане на това решение от съда. В настоящия случай въззивната инстанция намира, че РС Свищов съобразил всички относими обстоятелства, правната и фактическа сложност на делото, обема на свършената работа и е определил справедливо възнаграждение. Касае се за четири предявени иска, два от които обусловени от главните, както и два иска в условията на евентуалност, които не са разгледани, поради което съдът правилно е присъдил две минимални възнаграждения по 400 лева. Обстоятелството, че в договора не е посочен номер на делото не дерогира волята на страните по него за представителство по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв., което кореспондира и на пълномощното – същото е за всички производства по договори за потребителски кредити. Ирелевантно е дали адвокатът се е явил лично в с.з.

Като споделя мотивите и крайните изводи на първоинстанционния съд, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 430 / 24.09.2025г., постановено по Гр.д. № 282 по описа за 2025 година на РС Свищов.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2