Решение № 7130 от 20.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7130 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100514516 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №

20702/14.11.2024 г. на ЧСИ, подадена от „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* срещу Разпореждане за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 31.10.2024 г. на ЧСИ А.Б. рег. №850 КЧСИ с район на действие СГС по изпълнително дело

20248500401032, с което е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 4400 лева за процесуалния представител на взискателя.

С жалбата е отправена молба за отмяна като незаконосъобразни действията на ЧСИ А.Б., peг. № 850 относно отказа за намаляване на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение по горепосоченото изпълнително дело, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на защитата и оттам преизчисляване.

В законоустановения срок мотиви са подадени от ЧСИ А.Б., peг. № 850, с които твърди липса на правен интерес от подаване на частната жалба.

Отговор на частната жалба подава и взискателя, действащ чрез процесуалния си 1 представител адвокат А.Х.Д. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. *******, с който я оспорва като неоснователна. Твърди, че за да се ограничи дължимото адвокатско възнаграждение по изпълнителни дела до размера по чл.10, т.1 от Наредбата е необходимо с молбата за образуване на изпълнително дело да не е посочен конкретен изпълнителен способ, а да е възложено на ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ да избере подходящия изпълнителен способ, в рамките на който да предприеме необходимите изпълнителни действия. В настоящия случай, взискателят иска налагането на конкретен изпълнителен способ – запор върху банкови сметки, което изключва възможността разноски да бъдат заплатени единствено за образуване на изпълнително дело.

Твърди се, че с покана за доброволно изпълнение с изх. № 28925 от 31.10.2024 г. по описа на ЧСИ А.Б., длъжникът е поканен да заплати по приложен изпълнителен лист, издаден на основание съдебно решение по в.гр. дело № 174/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново сумите в размер на 4 400 лева адвокатски хонорар в изпълнителното дело, както и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 6 692,98 лева общо за разноски в изпълнителното производство.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от правна страна:

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно ГПК, изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело.

Депозираната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на жалбата е постановление за разноски от 03.09.2024 г., инкорпорирано в съобщение до длъжника в частта по повод подадено възражение срещу определения адвокатски хонорар на взискателя, както и определяне по изп. дело размер на таксите по ТТРЗЧСИ.

С оглед спецификите на изпълнителния процес и отговорността за разноски в същия, както е посочено в ТР 3/2017 г. на ОСГКТ на ВКС по своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е ограничена до размера на извършените в производството разноски и намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.

Тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането, т.е да са действително дължими.

Също така, както е посочено в ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС първоначалният взискател прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Длъжникът дължи на взискателя направените разноски, т.е внесените суми за такси, разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение. Поради това и съгласно ТР 3/2017 г. на ОСГКТ на ВКС само по себе си авансовото внасяне на дължимите по изпълнението такси и разноски не е достатъчно за да могат да бъдат събрани от длъжника, а е необходимо да бъде установено, че тези суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяване.

В конкретния случай изпълнителното дело е образувано от взискателя С.М.К., действаща чрез своята майка и законен представител К.К. на 30.10.2024 г. - с молба за 2 образуване на ИД, в която се съдържа искане за налагане на запор върху банковата сметка на ответното застрахователно дружество. Взискателят е представляван от адв. Дончева, по силата на пълномощно от 29.10.2024 г., инкорпориращо и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на 4400 лева адвокатско възнаграждение.

Както е посочено и в цитираните по-горе тълкувателни решения, изпълнителният процес е поредица от действия на взискателя и на съдебния изпълнител, поради което и размерът на разноските се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие, съответно с оглед резултата от всеки предприет способ се извършва разпределение и се преценява как се удовлетворяват разноските, вкл. и за адвоката както на първоначалния взискател.

Дължимостта на това адвокатско възнаграждение спрямо вземанията, за събирането на които е уговорено (по аргументите, изложени по-горе) следва да се преценява, доколкото е налице надлежно възражение от длъжника в тази насока. По съображенията, изложени погоре, процесното възнаграждение следва да се приеме, че е уговорено за събиране на вземанията, предявени с молбата от 30.10.2024 г. – 84 000 лева. Установява се, че след предявяване на тези вземания за събиране, не са извършвани други допълнителни действия от пълномощника на взискателя насочени към събиране на вземането – с искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи.

Поради това на взискателя, с оглед момента, в който са поискани и присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, се дължат такива за осъществените действия по изпълнението, а именно – за образуване на изпълнителното дело.

При необходимост от последващи действия по принудително изпълнение, взискателят разполага с възможност за последващо искане за присъединяване на нови разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с тези допълнителни действия.

За определяне на дължимите разноски за образуване на изпълнителното дело, съдът съобразява решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, с което е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл.

633 ГПК) сочи на извод, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 минимални размери на адвокатското възнаграждение (така и определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I ТО, ТК).

В Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т. о., ТК примерно са изброени критериите от които следва да се ръководи съда при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Те са фактическата и правна сложност на делото; качеството на защитата; минималната часова ставка в Република България.

По тези съображения, Съдът, намира че с оглед на фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършени от представителя на взискателя, справедливият 3 размер на неговото възнаграждение възлиза на 3685 лева, определими и спрямо критериите, залегнали и в посочената Наредба 1, която, макар и да не е задължителна, се възприема от състава като даваща насоките, спрямо възприеманото за справедливо адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, жалбата е основателна за посочените суми.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. № 20702/14.11.2024 г. на ЧСИ, подадена от „Застрахователна компания Л.И.“

АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „******* разпореждане за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение от

31.10.2024 г. на ЧСИ А.Б. рег. №850 КЧСИ с район на действие СГС по изпълнително дело 20248500401032, с което е отказал да намали с което е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 4400 лева за процесуалния представител на взискателя.

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ разпореждане за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 31.10.2024 г. на ЧСИ А.Б. рег. №850 КЧСИ с район на действие СГС по изпълнително дело №20248500401032 като НАМАЛЯВА присъденото адвокатско възнаграждение на взискателя А.Д. до размера на 3685 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис – на ЧСИ А.Б. по изпълнително дело №20248500401032 и на страните за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4