Решение № 740 от 21.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. Бургас, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20232120201822 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С. Д. П., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 23-0769-000401 от 07.04.2023 г., издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал.

1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 900 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от юрисконсулт Ж.. Оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление да бъде потвърдено. Поддържа приложено в преписката писмено становище. Претендира присъждане в полза на АНО на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 07.12.2022 г. в 00:29 часа, лек автомобил марка „Сеат Леон“ с рег. № ********, 1 собственост на „Х.“ ООД е бил управляван в гр. Бургас по ПП –Е773, км.491 до бензиностанция Р. в посока от кв. В. към КПП – 1 с наказуема скорост 150 км/ч при разрешена скорост за движение до 80 км/ч в населено място, въведена с пътен знак В-26.

Нарушението е било установено с техническо средство и заснета снимка № 082. При измерване на скоростта е бил отчетен толеранс от - 3 %. На законния представител на дружеството-собственик на автомобила била изпратена покана за съставяне на АУАН. На 10.01.2023 г. законният представител подал декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочил, че на процесната дата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателя, като представил СУМПС на П.. От своя страна жалбоподателят също попълнил декларация на 18.01.2023 г., в която посочил, че на 07.12.2022 г. около 00:29 часа автомобилът е бил управляван лично от него. По тази причина на 18.01.2023 г. срещу жалбоподателя бил издаден от свидетеля С.

Ч. служител в сектор „ПП“ АУАН, а впоследствие на 07.04.2023 г. било издадено и обжалваното наказателно постановление

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на актосъставителя С.

Ч. са последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания в настоящото производство акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съглансо Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Касае се за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак В-26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е управлявал на 07.12.2022 г. в 00:29 часа, в гр.

2

Бургас по ПП –Е773, км.491 до бензиностанция Р. в посока от кв. В. към КПП – 1, лек автомобил марка „Сеат Леон“ с рег. № ********, собственост на „Х.“ ООД, с наказуема скорост 150 км/ч при разрешена скорост за движение в населено място до 80 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са представени писмени доказателства (протокол от проверка №02-СГ-ИСИС от 09.02.2022 г.) От показанията на свидетеля Ч. се установява, че на процесния участък има поставени 6 броя пътни знака В-26, които установяват разрешена скорост за движение в населено място до 80 км/ч. Следователно безспорно се установява по делото, че скоростта за движение на процесния пътен участък е била ограничена с пътен знак В-26 до 80 км/ч за населено място.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Както се установи по-горе от фактическа страна от извършена справка за собственост се установило, че автомобилът е собственост на „Х.“ ООД. На основание чл.

188, ал. 2, вр. чл. 189, ал. 5 ЗДвП законният представител е декларирал, че жалбоподателят е управлявал автомобила на 07.12.2022 г. в 00:29 часа. Тези обстоятелства са били декларирани и от жалбоподателя.

При така установеното извършено нарушение по ЗДвП от жалбоподателя, правилно са били издадени именно срещу него АУАН и НП за процесното нарушение.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП към датата на нарушението (07.12.2022 г.) предвижда за превишаване над 50 km/h наказание „глоба“ 700 лв. и три месеца „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. На жалбоподателя е била наложена „глоба“ в размер на 900 лева при правилно изчисляване от страна на наказващия орган на превишените километри, както и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от три месеца. Съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид 3 дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-000401 от 07.04.2023 г., издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на С. Д. П., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 900 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА С. Д. П., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Бургас сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4