Решение № 1076 от 14.08.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3331/2024
- Вид
- Решение № 1076
- Подписан
- 14.08.2025
- Състав
- Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
- чл.165, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1076 гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги Иванов
Димитър Мирчев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000503331 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 487/11.08.2024г по гр.№ 548/2022г по описа на Окръжен съд-Враца са отхвърлени като неоснователни предявените от А. Б. П., с ЕГН **********, срещу Н. В. М., с ЕГН **********, от гр. ***, искове: с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД за обявяване нищожност, поради липса на основание на договор за продажба на недвижими имоти от 13.12.2004 г., обективиран в нотариален акт № 109, т. VI, рег. № 10906, д. № 776 от 13.12.2004 г. на нотариус, рег. № *** на НК, с район - района на РС - Козлодуй; с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД - за обявяване нищожност поради привидност на договор за продажба на недвижими имоти от 13.12.2004 г., обективиран в нотариален акт № 109, т. VI, рег. № 10906, д. № 776 от 13.12.2004 г. на нотариус, рег. № *** на НК, с район - района на РС - Козлодуй и за обявяване за действителен на прикрит договор за дарение от 13.12.2004 г., на недвижими имоти; описани в нотариален акт № 109, т. VI, рег. № 10906, д. № 776 от 13.12.2004 г. на нотариус, рег. № *** на НК, с район - района на РС - Козлодуй. Осъдена е А. Б. П., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***" № * да заплати на Н. В. М., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***» № *, разноски по делото в общ размер на сумата 1650,00 лева.
Решението е обжалвано от А. Б. П. с доводи, че е неправилно, тъй като при постановяването му са нарушени материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Позовава се на свидетелските показания на св.Л. М., която е установила, че не е заплатена цената по процесния договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, както и, че целта на страните е била да прикрият дарение, установила е датата на процесната декларация, как са установили номер на посочения нотариалния акт.
Претендирала е да се отмени решението и да се уважат исковите претенции.
1
В писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателката адв.К. Б.Т. от САК, се сочи, че неправилно е прието, че представената декларация е само косвено доказателство, което създава вероятност отразеното в нея да съответства на действителността, тъй като в същата ясно и категорично страните са посочили своята действителна воля. Необосновано е прието, че показанията на свидетелката Л. М. следва да се приемат само като производни доказателствени средства, които възпроизвеждат изявления на лица, които са заинтересовани от изхода на делото и имат по-ниска достоверност, като необосновано са кредитирани показанията на нотариус В.М., които не съдържат конкретни обстоятелства относно процесната сделка, както и показанията на св.Н.М.-брат на ответника, който е възпроизвел изявленията на ответната страна, като заявеното, че е дал 1500лв на брат си да откупи идеалната част от процесния имот, не доказват, че има извършено плащане на продажната цена по процесата сделка, а и посочената сума е значително на по-ниска стойност от посочената в НА продажна цена.
Неправилно съдът е приел, че НА, като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, в частта относно волеизявленията на страните за платената сума, тъй като същият е такъв относно изявленията на нотариуса за това, което се е осъществило пред него и е възприел лично. В частта относно волеизявленията на страните, относно цената по сделката, документът е частен диспозитивен и се ползва с обвързваща сила само относно авторството.
Ответната страна-Н. В. М., чрез адв.М.С., е ангажирал становище, че жалбата е недопустима и бланкетна. Излага доводи, че е неоснователна, тъй като са правилни изводите на съда, че исковите претенции са неоснователни. Поддържа, че по делото е установено, че е предоставил финансови средства за заплащане на сумата за покупката на двата имота, която сума е била предадена на Б. П. преди изповядване на договора, тъй като е бил служител на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и е разполагал с финансови средства за закупуване на имота.
Позовава се на свидетелските показания на св.Кр.М., че му е дал сумата от 1500лв., за да откупи дял от апартамента, а впоследствие му е върнал. Възразява да се кредитират показанията на св.Л. М., която е била на 7 години към датата на придобИ.е на имотите и не е възприела лично фактите, за които свидетелства. Сочи още, че представената по делото декларация е съставена за нуждите на делото, като ищцата не е успяла да докаже истинността на документа. Декларацията няма нотариална заверка на подписите, на съдържанието, поради което следва да се приеме, че има достоверна дата за трети лица 4.02.2022г, когато е представена по делото с инцидентния установителен иск. Излага доводи, че същата няма вярно посочена дата на изготвяне 13.12.2004г, тъй като страните по нея не са имали възможност да се снабдят с номера на НА № 109, том 6, рег. № 10906, дело № 776 от 13.12.2004г, за да го посочат в нея, което е установено от разпита на н. М., който е заявил, че страните са имали възможност да вземат НА най-рано на 14.12.2004г и не следва да се кредитират показанията на св.М., че служителка от деловодството на съда е казала на баба й за номера на НА. В Декларацията неправилно е посочен различен номер на том, под който е вписан НА-номер 3, вместо том 6, както и същата не съдържа елементи на договора за дарение, тъй като не е заявено съгласие между страните за надаряване на дарения и приемане на дареното. Поддържа, че свидетелката Л. М. е заинтересована от изхода на делото, тъй като А. П. й е прехвърлила собствените си идеални част и е съсобственик на процесния имот, свидетелствала е за факти, които са настъпили преди 20 години, когато тя е била на седем години и няма лични възприятия. Претендира да не се кредитират показанията и в частта им, че за тази декларация се е говорило в семейството и ответникът е знаел за нея, тъй като, ако целта е била да се лиши от наследство сестрата на ищеца И., то е следвало и Н. М. да е подписал декларацията, за да затвърди доказателствената й сила. За недостоверна сочи и датата на декларацията 13.12.2004г към момент, когато страните са били в добри отношения, живели са заедно като семейство в продължение на много години преди 2004г и още 8 години след покупката на имотите, като не се е предполагало, че ще се 2 разделят. Позовава се на съдебна практика, че неподписалият „обратното писмо” съпруг” срещу когото е насочена сделката, не е обвързан от него, а то е само начало на писмено доказателство. Излага доводи, че след придобИ.е на имотите е извършил основен ремонт в жилището, вложил е свои лични средства, извършил е преустройство на гаража, който се ползва като търговски обект-питейно заведение, живял е и е ползвал имотите от 2004г до предявяване на иска, като до 2014г е ползвал имота повече от 17 години и е придобил по давност идеалната си част. Възразява срещу твърденията, че е уговорил изповядването на сделката пред нотариус В.М., тъй като не е бил страна по договора, освен това този нотариус е бил единствен в гр.Козлодуй към 13.12.2004г. Неподписване от него на декларация за преустройство на гаража няма отношение към правото на собственост върху имота.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу обжалван съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата по делото А. Б. П. е посочила в исковата молба, че ответникът е претендирал, че е собственик на 2/6 идеални части от имоти на основание сделка, обективирана в нотариален акт за продажба № 109, том III, рег. № 10906, дело № 776 от 2004 г., по който същият формално не е бил страна, а като страни били посочени: продавач - Б. П. П. и купувач – ищцата, бивша съпруга на ответника. Сделката била с предмет, посочените идеални части от следните имоти: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Козлодуй, общ.
Козлодуй, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Козлодуй, п.к.3320, ж.к."*", блок *, етаж *, апартамент *, представляващ апартамент № 7, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, с предназначение - жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, нИ. 1, с площ от 76,85 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта:
*** и над обекта: ***, заедно с прилежащите части: избено помещение и съответните идеални части от общите части и от правото на строеж; 2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.
Козлодуй, п.к.3320, ж.к."*", блок *, етаж *, гараж *, представляващ гараж № 6, който самостоятелен обект се намира на етаж 0 в сграда с идентификатор ***, с предназначение - Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект - Гараж в сграда, нИ. 1, с площ от 24,20 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: няма и над обекта: ***, заедно с прилежащите части: съответните идеални части от общите части и от правото на строеж.
Ответникът се позовавал на формалното сключване на тази сделка по време на брака му с ищцата, прекратен с решение от 25.03.2014 г., влязло в сила на 03.04.2014 г. Позовавал се е на общата презумпция, уредена в СК, че придобитото по време на брака възмездно имущество е съпружеска имуществена общност, независимо на името на кого от съпрузите е придобито. Посочила е, че по договора не е било извършено плащане, и е нищожен поради привидност, тъй като прикривал договор за дарение, която е била действителната воля на страните. Налице била писмена декларация на продавача и купувача по сделката, която представлявала обратно писмо - „контралетър" и разкривала действителната воля и желана цел на страните по сделката.
Бащата на А. Б. П. извършил дарение на другата си дъщеря - И. Б. Т. на къща и гараж в центъра на гр. Козлодуй и имал намерение да извърши делба на личните си наследствени имоти чрез дарение и на другата си дъщеря А. Б. П. на процесния имот, получен като 3 обезщетение за отчужден негов личен и наследствен имот. През 2002 г. Б. П. умрял и не е успял да реализира лично намерението си да довърши и приключи намисленото дарение делба между дъщерите си. Това извършила преживялата го съпруга - Б. П. П., но вместо да се оформи прехвърлянето под формата на дарение /което било най-евтиният способ за прехвърляне на имот като държавни и местни такси/ по настояване на ответника - Н. М. и при уреден от него нотариус прехвърлителната сделка била оформена като покупко продажба, с очевидния предумисъл от страна на ответника да се домогне до придобИ.е на идеални части от имот, който бил индивидуална собственост по наследство на ищцата.
Претендирала е да се постанови решение, с което да се приеме процесният договор за продажба за нищожен поради липса на основание и и да се приеме, че същият като привиден прикрива друга сделка - дарение.
Ответникът е оспорил исковите претенции като неоснователни. Посочил е, че не оспорва, че майката на А. Б. П. - Б. П. П. е продала притежаваните от нея 4/6 идеални части от делбените имоти, като продажбата била извършена на 13.12.2004 г. по време, когато А. Б.
П. и Н. В. М. били съпрузи, като бракът им бил прекратен с решение по гр. д. № 1098/2013 г. н а P C - Козлодуй, влязло в законна сила на 03.04.2014 г. Ответникът е възразил срещу доводите за нищожност на договора за покупко-продажба, като прикриващ договор за дарение. Посочил е, че исковата претенция е заведена, за да му се отнеме собствеността, тъй като е налице заведено гражданско дело № 1254/2021 г. на PC - Козлодуй за делба на същите имоти. Изложил е доводи, че е предоставил средства на А. П. за заплащане на сумата за покупка на двата делбени имоти, които били изплатени на Б. П. при изповядване на договора. Към този момент Н. М. бил служител на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД и разполагал с финансови средства за покупка на имота. Относно представената декларация е заявил, че е частен документ, който не носи неговия подпис, изготвен е бил само за нуждите на делото.