Решение № 6045 от 18.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6045 гр. С., 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110174724 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

„Т. е предявила против В. А. А. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата като собственик на 4/6 ид.ч. на апартамент № 1, находящ се в гр. С., жк. „Л. дължи следните суми за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение в имота /абонатен № 108270/: сумата от 504,52 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода - 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 64,59 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 12.07.2021 г.; сумата от 21,31 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 20.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 4,11 лева - мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 12.07.2021г.

„Т. е предявила против М. Г. В. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата като собственик на 1/6 ид.ч. на апартамент № 1, находящ се в гр. С., жк. „Л. дължи следните суми за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение в имота /абонатен № 108270/: сумата от 126,13 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия 1 за периода — 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 16,15 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 12.07.2021 г.; сумата от 5,33 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК - 20.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1,03 лева мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 12.07.2021 г.

„Т. е предявила против Й. Г. А. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата като собственик на 1/6 ид.ч. на апартамент № 1, находящ се в гр. С., жк. „Л. дължи следните суми за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение в имота /абонатен № 108270/: сумата от 126,13 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода - 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 16,15 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 12.07.2021г.; сумата от 5,33 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК - 20.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1,03 лева мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 12.07.2021г.

Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът поддържа, че с ответниците се е намирал в облигационни отношения, като е доставял до имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответниците били неизправна страна, тъй като останали задължени за стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължали и обезщетение за забавено изпълнение.

Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на сградата етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „Б., поради което и претендира заплащането на услугата дялово разпределение.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата В. А. е подала отговор на исковата молба чрез особения представител - адв. Р. Т., в който оспорва наличието на облигационни отношения между страните по делото. Релевира доводи за изтекла погасителна давност. Аналогични доводи се сочат и в отговор на ответницата от дата 22.07.2022г., депозирана от адв. Р. М. – упълномощен представител. Изрично се моли да не бъдат назначавани исканите СТЕ и ССЕ, с оглед липсата на оспорване на обстоятелствата, за които са необходими специални знания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Й. А. е подал отговор на исковата молба чрез особения представител - адв. Р. Р., в който оспорва наличието на облигационни отношения 2 между страните по делото. Релевира доводи за изтекла погасителна давност. Оспорва размера на начислените суми и в частност методиката, която е използвана. В отговор, депозиран на 22.07.2022г. от адв. Л. П. – упълномощен представител, в който се правят аналогични твърдения за липса на облигационни отношения между страните и за изтекла давност относно част от претенцията. Изрично се моли да не бъдат назначавани исканите СТЕ и ССЕ, с оглед липсата на оспорване на обстоятелствата, за които са необходими специални знания.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. В. е подала отговор на исковата молба чрез адв. П. Х., в който оспорва наличието на облигационни отношения между страните по делото. Релевира доводи за изтекла погасителна давност. Изрично моли да не бъдат назначавани исканите СТЕ и ССЕ, с оглед липсата на оспорване на обстоятелствата, за които са необходими специални знания.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот /л. 173 от делото/ се установява, че на 18.01.1969г. ответницата В. А. А. е закупила апартамент № 1, находящ се на адрес: гр. С., ул. „9..

Видно от удостоверение на ГИС – С. /л. 13 от делото/, адресът, находящ се в гр. С., ул. „., и бул. „Ц. III”, . е идентичен с адрес: жк. „Л..

От така коментираните доказателства се установява, че на посочената дата ответницата В. А. А. е придобила собствеността върху процесния имот.

От събраните по делото писмени доказателства, а именно: Договор № 1756 от 02.09.2002г., сключен между ЕС на адрес: жк. „Л.”, . и „Б., протокол от проведено на 25.08.2022г. Общо събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на посочения по-горе адрес, договор от 28.05.2018г., сключен между „Т. и „Б., съобщения към фактури, изравнителни сметки, извлечение от сметка за аб. № ., индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период, констативен протокол за извършен отчет /протокол за неосигурен достъп до имота/ - 2бр., документи за връчване на изравнителни сметки – 2 броя, се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответницата В. А. в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, през процесния период е била клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст ответницата, като собственик на топлоснабдения имот, била обвързана по 3 силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Т. топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответни к а и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответницата да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното, между ищеца и ответницата В. А. за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Поради това и същата се явява задължено лица за претендираните от нея суми с оглед посочената от ищеца квота, за главница ТЕ и дялово разпределение за релевантния период.

Размерът на претендираните суми – за цена за доставена ТЕ и за цена за извършена услуга дялово разпределение, не се оспорват от нея, поради което и съдът не назначи исканите от ищеца ССЕ и СТЕ.

Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение", извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.

От представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер, която не е оспорена от ответната страна, се установява, че за процесния апартамент, е извършвана дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за подгряване на топла вода, за което начислявана и фактурирана цена на извършената услуга за дялово разпределение.

По делото се установява на база представената и коментирана по-горе и неоспорена от ответната страна извлечение от сметка на абонатния номер, както и на база заключението н а С Т Е , че в процесния период, по отношение на процесната етажна собственост е извършвана услугата дялово разпределение от ФДР, като по делото не са ангажирани 4 доказателства за заплащане на дължимата сума за това.

Що се отнася до ответниците Й. А. и М. В., съдът намира следното:

Във връзка с предявените срещу тези двама ответници искове ищецът е представил нотариален акт за учредяване на договорна ипотека /л. 10-12 от делото/, видно от който на 13.04.2000г. бил сключен договор между представител на „Б. и ответниците В. А., М. В. и Й. А., по силата на който последните трима във връзка с отпуснат кредит са учредили договорна ипотека върху процесния имот.

Нотариалният акт за договорна ипотека, обаче, не представлява доказателство за собственост на процесния имот от страна на ответниците М. В. и Й. А., като в тази насока съдът съобрази, че въпреки дадената за това възможност ищецът не е ангажирал доказателства за роднински връзки на В. А., нито акт за сключен граждански брак за нея. В този смисъл при така събраните доказателства не се установява дали към момента на сключване на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот, закупен от ответницата В. А., последната е била в брак, нито и могъл да бъде направен извод за придобита собственост върху процесния имот от другите двама ответници Й. А. и М. В..