Решение № 646 от 01.04.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. Бургас, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20242120100150 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXV от ГПК.

Образувано е по предявени от С. И. Т., ЕГН ********** и В. М. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Б., срещу „Добес 2018“, ЕООД, ЕИК 205442483, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „А.“ № 49, представлявано от управителя Д.Я.Я., активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 310, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл. 233 ЗЗД, за осъждане на ответника да опразни и предаде на ищците държането на следния недвижим имот, представляващ част от масивна сграда /ресторант на три нива, с кухненски блок в сутерена/, находящ се в гр. Бургас, на ъгъла на улиците „А.“ № 49 и ул. „Т.“ № 1, изградена в собственото на ищците дворно място - имот № 1482, в УПИ I, кв. 50 по плана на ЦГЧ – Бургас, който имот е предмет на сключен между страните Договор за наем от 01.06.2019г., изменен последователно с Анекс към договора от 11.05.2020г., Анекс към договора от 16.11.2020г., Анекс към договора от 25.11.2021г. и Анекс към договора от 15.11.2022г., понастоящем прекратен, поради изтекъл срок на договора.

По твърдения в исковата молба, между ищците /като наемодатели/ и ответното дружество /като наемател/ е сключен Договор за наем от 01.06.2019г. с предмет собствения на ищците недвижим имот, представляващ част от масивна сграда /ресторант на три нива, с кухненски блок в сутерена/, находящ се в гр. Бургас, на ъгъла на улиците „А.“ № 49 и ул. „Т.“ № 1 /понастоящем ресторант „Етно“/, изградена в дворно място - имот № 1482, в УПИ I, кв. 50 по плана на ЦГЧ – Бургас, като обектът е бил предаден на 1 наемателя, въз основа на подробен приемо-предавателен протокол от същата дата. Договорът бил сключен за срок от две години, считано от 01.06.2019г., но с анекси към него, съответно от 11.05. 2020г., 16. 11.2020г., 25. 11.2021г. и 15.11.2022г., този срок бил продължаван, като последният уговорен такъв е изтекъл на 31.12.2023г. Предвид това, с уведомление от 12.12.2023г., връчено на адреса на управление на ответника на 14.12.2023г., ищците – наемодатели информирали ответното дружество – наемател, че наемното правоотношение няма да бъде продължено, поради което ресторантът следва да бъде освободен и че представляващият наемателя или негов упълномощен представител трябва да се яви на 02.01.2024 год., в 10 часа, за подписване на приемо-предавателен протокол и предаване държането на обекта. Във връзка с последвали обаждания от страна на наемателя, същият отново бил информиран, този път по имейл, че договорът е прекратен поради изтекъл срок, че няма да бъдат водени преговори за удължаване на времетраенето му и че наемодателите очакват обектът да им бъде предаден на 02.01.2024г. На посочената дата се явил пълномощник на ответника, който отказал да подпише приемо-предавателния протокол и съответно предаването на обекта.

Предвид изложеното и доколкото и към настоящия момент наемателят продължава да ползва имота, въпреки изричното противопоставяне на наемодателите – ищци, същите молят за уважаване на исковете с осъждане на ответника да опразни наетото помещение. Претендират и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба. След изтичане на законоустановения срок за отговор, по делото е постъпил отговор на искова молба вх. № 8747/27.02.2024г. от ответното дружество, действащо чрез управителя Д.Я.Я., в който исковете се оспорват като неоснователни и се моли за отхвърлянето им, ведно с присъждане на разноски.

С депозирана по реда на чл. 312, ал. 2 ГПК молба – становище вх. № 10193/08.03.2024г. ищците, действащи чрез пълномощника си адв. Х. К., изразяват становище по същество на делото /в т.ч. и във връзка с депозирания след срока по чл. 131 ГПК от ответника писмен отговор/ и представят писмени доказателства.

В законоустановения преклузивен срок по чл. 312, ал. 2 ГПК ответникът, редовно уведомен, не е депозирал становище във връзка с изготвения доклад на делото и дадените със същия указания.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата С. Т. се явява лично и с пълномощника си адв. К., като поддържа иска и моли за уважаването му.

Ищецът В. Т., редовно призован, не се явява. Чрез пълномощника си адв. К. моли за уважаване на исковата претенция.

Подробни съображения за основателността на исковете ищците изразяват в депозирана, чрез процесуалния им представител, писмена защита.

Ответното дружество се представлява от адв. П. Ш., която оспорва исковите претенции като неоснователни и съответно моли за отхвърлянето им.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и 2 като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените активно субективно и обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 310, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл. 233 ЗЗД.

За основателността на същите в тежест на ищците е да докажат наличието на възникнало между страните облигационно наемно правоотношение с предмет процесния недвижим имот, валидното му прекратяване, като и че имотът се намира във фактическата власт на ответника.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти а при установяването им от ищците – да докаже, че е освободил наетото помещение.

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за наем от 01.06.2019г. се установява, че ищците и Х.И.Б. /като наемодатели/ са предоставили за временно и възмездно ползване на ответника „Добес 2018“, представлявано от управителя Д.Я.Я. /като наемател/ част от собствената си масивна сграда /ресторант с кухненски блок в сутерена/, находяща се в гр.

Бургас, на ъгъла на улиците „А.“ № 49 и ул. „Т.“ № 1 /понастоящем ресторант „Етно“/, изградена в собственото им дворно място - имот № 1482, в УПИ I, кв. 50 по плана на ЦГЧ – Бургас.

Съгласно чл. 5 - 7 от договора, наемателят заплаща на наемодателите средномесечен наем в размер на 6000 лева без ДДС, платим от първо до десето число на текущия месец, съответно по 9600 лева за месеците юни, юли, август и септември, а за останалите месеци – по 4200 лева, като така посочената наемна цена подлежи на ежегодна актуализация с процента на инфлация по данни на НСИ за страната.

В чл. 11 от договора страните са уговорили, че същият се сключва за срок от две години, считано от 01.06.2019г., а съгласно чл. 12 от договора, продължаването на срока на договора може да стане по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма, при нови условия, месечен наем и срок, което писмено съгласие трябва да бъде постигнато не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на договора.

В чл. 13 от договора са уговорени три хипотези на прекратяването му, а именно: с изтичане на уговорения срок; по взаимно писмено споразумение между страните по време на действието на договора, както и с двумесечно предизвестие от страна на наемателя.

Видно от приобщения по делото Приемо-предавателен протокол към договор за наем от 01.06.2019г., носещ подписите на двамата ищци и упълномощен представител на управителя на ответното дружество – наемател, държането на наетия имот е предадено на наемателя в деня на сключване на договора – 01.06.2019г.

Въз основа на клаузата по чл. 12 от договора, с четири последователни анекса, съответно от 11.05.2020г., 16.11.2020г., 25.11.2021г. и 15.11.2022г., също приети като писмени доказателства по делото, подписани от ищците и упълномощен представител /същият, подписал и процесния Договор за наем от 01.06.2019г./ на управителя на ответното дружество – наемател, страните 3 са уговаряли последователни продължавания на срока на наемния договор.

Съгласно Раздел I от последния Анекс от 15.11.2022г., страните са се споразумели срокът на процесния договор за наем да бъде продължен от 01.01.2023г. до 31.12.2023г.

Доказателства за последващо постигнато съгласие между страните за продължаване на срока на наемния договор, при това в изискуемата, уговорена от самите тях в чл. 12 от договора писмена форма, не са ангажирани, поради което с изтичане на продължения с Анекс от 15.11.2022г. срок – 31.12.2023г. действието на процесния Договор за наем от 01.06.2019г. е валидно прекратено на осн. чл. 13, предл. първо от договора.

Нещо повече, волята на наемодателите – ищци за прекратяване действието на договора с изтичане на последно уговорения /продължен/ срок – 31.12.2023г. се установява и от приетото като писмено доказателство по делото нарочно уведомление от 12.12.2023г., изпратено от тях до управителя на ответното дружество – наемател, с което ищците изрично уведомяват ответника, че сключеният между тях договор за наем ще бъде прекратен с изтичане на уговорения срок на същия, считано от 01.01.2024г., поради което молят наетото помещение да бъде освободено до 02.01.2024г. Липсата на доказателства за действителното получаване на това уведомление от ответника – наемател е ирелевантна за валидното прекратяване на договора, доколкото, както бе посочено по-горе, договорът е прекратен именно с изтичане на уговорения срок на същия, в която хипотеза предизвестие не се дължи и изпратеното уведомление няма характера на такова.

За пълнота на изложението тук следва да се отбележи, че по обективираните в депозирания след срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор и наведените след изтичане на срока по чл. 312, ал. 2 ГПК възражения на ответника, съдът не дължи произнасяне, поради тяхната преклудираност. В този см. е и константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 81/27.02.2014г. по гр.д. № 114/2012г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение № 416/12.07.2010г. по гр.д. №531/2009г. по описа на ВКС, ІV г.о. и др., съгласно която в производството по дела, разглеждани по реда на Глава ХХV ГПК – “Бързо производство”, са уредени срокове за извършване на процесуалните действия от съда и страните, различни от определените в общия исков процес. За разлика от общия исков процес, в който съгласно чл.

146 ГПК докладът по делото е задължение на съда в първото заседание по делото, съгласно чл. 312, ал.1 ГПК, съдът изготвя писмен доклад по делото и се произнася по доказателствените искания в закрито заседание в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това.

Съгласно чл. 146, ал.2 ГПК, в първото заседание по делото в общия исков процес, след доклада, съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В бързото производство, това е задължение на съда в закритото заседание по чл. 312, ал.1 ГПК – арг. от 312, ал.3 ГПК, съгласно който текст, по направените своевременно искания във връзка с дадените указания, съдът се произнася в деня на постъпването им, а уредената в чл. 313 ГПК преклузия настъпва, когато страните не са изпълнили дадените им указания.

4

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за наем е валидно прекратен, считано от 01.01.2024г., поради изтекъл срок на договора на 31.12.2023г. и доколкото по делото не са ангажирани доказателства /а и липсват въобще наведени твърдения в тази връзка/ фактическата власт върху помещението – предмет на договора да е предадена на наемодателите, то предявените искове се явяват основателни и като такива подлежат на уважаване.

Относно съдебно-деловодните разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, своевременно направеното искане за присъждането им и представените доказателства за тяхното извършване (Договор за правна защита и съдействие от 07.03.2024г., в който е отразено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева е заплатено на процесуалния представител на ищците изцяло в брой), в полза на ищците следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 80 лева и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1500 лева, т.е. общо сумата в размер на 1580 лева.