Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 386 от 08.06.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 2208/2020
Вид
Решение № 386
Подписан
08.06.2022
Състав
Иван Иванов, Валентин Бойкинов, Зорница Хайдукова

Цитирани разпоредби

  • чл.101 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.114, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 371 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.125, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.17 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.125, ал.3 · Търговски закон
  • чл.127 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. София, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20201001002208 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 94 от 25.06.2018 г., постановено по търг. дело № 142/2017 г., Окръжен съд София, Търговско отделение, 3 състав е осъдил на осн. чл.125, ал.3 от ТЗ „Алпредо”ЕООД да заплати на П. Й. Х. сумата от 24 092 лева, съставляваща равностойността на дружествения дял на П.Х. от капитала на „Алпредо“ ЕООД, определен съобразно баланса на дружеството към 31.07.2012 год., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2017 год. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил чл..298, ал.4 ГПК иска в частта за разликата до пълния му предявен размер от 28 000 лева, съставляваща сумата от 3 908 лева, предмет на направеното възражение за прихващане с насрещното вземане на „Алпредо“ ЕООД към П.Х., съставляващо присъдени разноски с решения по гр.д. № 545/2014 год. на СОС и гр.д. № 2898/2015 год. на САС и издаден въз основа на същите изпълнителен лист от 16.03.2017 год.

С Решение № 24/31.01.2020г. Окръжен съд София е допълнил Решение № 94 от 25.06.2018г., като е осъдил на осн. чл.125, ал.3 от ТЗ „Алпредо”ЕООД да заплати на П. Й. Х. сумата от 48 500 лева, съставляваща равностойността на дружествения дял на П.Х. от капитала на „Алпредо“ ЕООД, определен съобразно баланса на дружеството към 31.07.2012 год., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2017 год. до окончателното й заплащане Срещу така постановените решения- основно и допълнително са подадени въззивни жалби от П. Й. Х., с които се обжалва решението в отхвърлителната им част до 1 първоначално предявения размер от 76 500 лева като неправилно, с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени както са предявени.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „Алпредо”ЕООД е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по съображения изложени в отговора.

Срещу постановените решения- основно и допълнително са подадени въззивни жалби от „Алпредо”ЕООД, с които се обжалва решението в осъдителната му част като неправилно, с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

С Определение № 60298/27.07.2021г. на Върховния касационен съд, ТК, 2 ТО по ч.т.д.№ 821/2021г. е отменено определение № 147 от открито съдебно заседание на 17.03.2021г., като вместо него се допуска на основание чл.214 ГПК увеличение размера на предявения от П. Й. Х. срещу „Алпредо”ЕООД иск с правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ, от 76 000 лева на 177 000 лева.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че е била съдружник в „Алпредо“ООД до 13.07.2012 год., като е притежавала 25 дяла от капитала му по 100 лева всеки – с обща номинална стойност 2 500 лева, или 50 % от капитала на дружеството.

Собственик на другата половина от дяловете е бил П. Д. П., понастоящем едноличен собственик на капитала на „Алпредо“ ЕООД.

Твърди се, че ищцата е била изключена като съдружник в дружеството с решение на общото събрание на съдружниците, проведено на 13.07.2012 год., от който момент следва да се счита, че членственото й правоотношение с ответника следва да се счита за прекратено.

Твърди се, че до момента на предявяване на иска дружеството не е изплатило на ищцата равностойността на дружествения й дял, определен по счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на съдружника в дружеството – м.07.2012 год. Ищцата след множество уточняващи молби, последната от които едва в хода на устните състезания пред въззивната инстанция е предприемала многократно увеличение на иска до досегашния размер от 177 000 лева, което увеличение е допуснато с определението на касационната инстанция.

Ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер, като при условията на евентуалност – ако искът бъде уважен, ответникът е направил възражение за прихващане между присъдената по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ на ищцата сума и която и да е от 2 изброените по-долу суми :

1/. За насрещно вземане, произтичащо от това, че в качеството й на служител на „Алпредо“ООД не е начислила мораторни и законни лихви върху главници от 870 000 лева по отпуснати заеми, съотв. не е осчетоводила същите. Същевременно ответникът нито сочи размер на лихвите, предмет на възражението за прихващане, нито е посочено основанието за възникването им;

2/. За насрещно вземане, произтичащо от това, че ищцата П.Х. е обсебила автомобил собственост на дружеството на 16.01.2013 год., за което била осъдена с влязла в сила присъда на СГС. Нанесената на „Алпредо“ ООД в резултат на обсебването вреда в размер на 40 000 лева е предмет на висящ между страните съдебен процес – дело № 14600/2014 год. на СГС;

3/. За насрещно вземане, представляващо вреди от това, че поради лишаването на дружеството от владение на горния автомобил същото не могло да изпълни задълженията си по договор за наем от 01.02.2012 год., поради което дължи неустойка „от над 120 000 лева, една част от която е платена“. Тази претенция към ищцата също била предмет на висящ съдебен спор – по гр.д. № 10759/2015 год. на СГС;

4/. За насрещно вземане в размер на сумата от 3 908 лева по изпълнителен лист от 16.03.2017 год., издаден по гр.д. № 2898/2015 год. /без посочен съд, издал изпълнителния лист/.

С отговора е направено и възражение за изтекла погасителна давност.

В срока за произнасяне съдът е констатирал, че по отношение на предявените възражения за прихващане по пункт 1 и пункт 3 липсва каквато и да е конкретизация на активното вземане на ответника- без точно посочени суми и основания за възникването на твърдените насрещни вземания. А това от своя страна е представлявало пречка съдът да се произнесе по същите, поради което и при условията на чл.101 ГПК е указал на ответника „Алпредо“ЕООД в 1 седмичен срок от съобщението да конкретизира възраженията си за прихващане по пункт 1 и 3 от отговора на исковата молба, като посочи точна сума и основание за възникване на твърдяното насрещно вземане. Посочил е че при неотстраняването на нередовността в така указания срок съдът на основание чл. 101, ал.3 ГПК ще счита така извършените нередовни процесуални действия за неизвършени.

С уточнение предприето с молба с вх.№ 8693/18.04.2022г. ищцата уточнява само пункт 1 от възражението си за прехващане, както е предявено с отговора на исковата молба, като в останалата предявена част заявява, че не го поддържа.

Конкретно твърди, че основанието на насрещното вземане по пункт 1 са вреди за „Алпредо“ООД, произлезли от неосчетоводяването на заеми в общ размер на 207 500 лева, както и договорни и законни лихви по тези заеми, за които „Алпредо“ООД е поръчител съгласно Споразумение от 21.12.2010г. Сочи се, че съгласно т.4 от това споразумение годишната възнаградителна лихва от 31.12.2010г. до 31.05.2012г. е в размер на 25 % върху общия размер на главницата от 207 500 лева. Тъй като заемите не са върнати на падежа 3

31.05.2012г. съгласно уговорката в т.5 от Споразумението следва, че лихвата е 15 000 лева месечно. Съответно за период от 31.05.2012г. до 31.05.2012г. общата сума на дължимите от „Алпредо“ЕООД лихви в качеството му на поръчител и солидарен длъжник е 255 000 лева.

Твърди се, че неотразяването в счетоводните отчети и баланси на дружеството за 2010г.,2011г и баланса за първите шест месеца на 2012г, съставени и подписа от П.Х. в качеството й на главен счетоводител на дружеството, представлява вреда за дружеството, изразяваща се в невярно отразяване на имущественото му състояние за 2010, 2011 и 2012г.

Поддържа се също така, че в резултат на нередовното осчетоводяване на получените от „Алпредо“ЕООД заеми, което е извършено от ищцата през 2011г., с Ревизионен акт № Р22002318005022-091-001/16.05.2019г. данъчните органи са преобразували финансовия резултат на „Алпредо“ЕООД за 2016г. и са определили задължение за корпоративен данък в размер на 92 896,59 лева и мораторна лихва в размер на 20 025,59 лева. Това според ответника също представлявало вреда за дружеството, тъй като видно от мотивите към ревизионния акт тези задължения са резултат от нередовно осчетоводяване на заемни средства, получени преди 2011г., когато счетоводните отчети са били съставяни и подписвани от П.Х..

От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното :

В проведеното на 20.02.2018 год. в производството пред първоинстанционния съд съдебно заседание с оглед извършено признание от пълномощника на ответника на твърдени с исковата молба обстоятелства, съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК е обявил, че следните факти и обстоятелства, твърдени от ищцата – че същата е била съдружник в „Алпредо“ ЕООД, с дял 50 % от капитала на дружеството /с 25 дяла от капитала му по 100 лева всеки – с обща номинална стойност 2 500 лева/ и че е била изключена от дружеството с решение на общото събрание от 13.07.2012 год., се признават от ответника, поради което и на осн. чл.146, ал.1, т.4 от ГПК е обявил, че не тези фактически обстоятелства не се нуждаят от доказване.

Независимо, че тези обстоятелства не се спорни и не се нуждаят от доказване те се установяват и от представените с исковата молба и приети като доказателства извлечение от Търговския регистър за актуалното състояние на „Алпредо“ООД към 13.07.2012г.;

Дружествен договор на ответното дружество, приет на 13.06.2012г. и Протокол от общо събрание на съдружниците проведено на 13.07.2012г.

Видно от заключението по назначената в производството пред първата инстанция по искане на ищцата съдебно-счетоводна експертиза, прието в с.з. на 29.05.2018 год., вещото лице е посочило, че поради липса на счетоводна информация за „Алпредо“ ЕООД за периода 01.01.2012 год. – 31.07.2012 год. не може да бъде изготвен междинен баланс за дружеството към края на месеца, към който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение на ищцата – 31.07.2012 год. С оглед на горното и на база обявените ГФО на дружеството в ТРРЮЛНЦ вещото лице е извършило изчисление на стойността на дружествените дялове на „Алпредо“ ЕООД към 31.12.2011 год. и е определило тази стойност на 153 000 лева, а 50 % 4 от същата – на 76 500 лева.

При разпита в с.з. вещото лице С. обяснявайки как е формирал стойността на активите на „Алпредо“ЕООД е заявил, че по отношение на дълготрайния материален актив наречен „Производствена сграда“ е взел предвид стойността посочена в инвентарната книга възлизаща на 531 488 лева. Същевременно е заявил, че в отчета към момента на придобиване 28.09.2009г. и в отчета за дълготграйните нетекущи активи на дружеството към 31.12.2009г. е отразена стойност на придобиване в размер на 911 000 лева. Вещото лице уточнява, че историческата цена трябва да бъде първоначалната цена за придобиване на актива и такава в случая е стойността възлизаща на 911 000 лева. При определяне на оценката на дълготрайния материален актив следва да бъде взета предвид именно тази стойност, но в конкретния случай е взел предвид сумата от 531 488 лева тъй като само за нея са били налице данни по инвентарната книга.

Видно от заключението на приетата и неоспорена от страните в производството пред въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дълготрайният материален актив, означен в търговските книги на „Алпредо“ЕООД като „Административно производство с Удостоверение № 37/28.09.2009г. за въвеждане в експлоатация на строеж :