Определение № 2421 от 28.09.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 758/2023
- Вид
- Определение № 2421
- Подписан
- 28.09.2023
- В сила
- 28.09.2023
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 1478 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2421 гр. Бургас, 28.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500758 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод депозирана частна жалба от „Банка ДСК“ АД със седалище гр. София против Разпореждане № 2904 от 10.03.2023г, постановено по частно гр. дело № 1437/2023г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлено заявлението на дружеството - жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК против Ж. Н. П. Б. от гр. Б. за сумата от 381, 83 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва, както и сума в размер от 321, 87 лева, представляваща мораторна лихва, дължими и претендирани по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ***г.
Депозираната жалба е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК разпореждането, което се обжалва е връчено на 28.03.2023г., а жалбата е изпратена с куриер на 04.04.2023г., дължимата държавна такса е заплатена и процесуалният представител на въззивната страна разполага с валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция, поради което и частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното разпореждане, като се сочи, че уговорката за лихва е израз на възмездния характер на Договор за банков кредит, поради което и 1 произтичащата от чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 от ЗЗП нищожност на уговорката в клауза от Договор за банков кредит, даваща право на Банката – кредитор да променя едностранно лихвата по кредита при промяна на БЛП, не обуславя нищожност и на уговорката в същата клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор от БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка.
С жалбата се претендира атакуваното разпореждане в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на сума в размер от 381, 83 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва, както и сума в размер от 321, 87 лева, представляваща мораторна лихва, дължими и претендирани по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ***г. да бъде отменено и вместо него да бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Безспорно е, че частно гр. дело № 1437/2023г. по описа на Районен съд - Бургас е образувано по повод депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с подател – „Банка ДСК” АД против Ж. Н. П. - Б. за следните вземания, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ***г.:
- 1 892, 26 лева, представляваща неплатена главница;
- 381, 83 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 20.08.2020г. до 04.07.2021г.;
- 321, 87 лева, представляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 05.07.2021г. до 05.03.2023г.;
- обезщетение за забава до датата на настъпване изискуемостта и - 111, 60 лева, представляваща дължими такси.
Районен съд – Бургас е постановил Заповед № 700 от 10.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК единствено по 2 отношение на сума в размер на 1 892, 26 лева, представляваща главница и дължима по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ***г., ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от 09.03.2023г. до окончателното изплащане на вземанията, сума в размер от 111, 60 лева, представляваща такси за нереволвиране на кредитна карта и сума в размер на 77, 08 лева, представляваща деловодни разноски.
С Разпореждане № 2904 от 10.03.2023г., постановено по частно гр. дело № 1437/2023г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за следните суми: 381, 83 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва, както и сума в размер от 321, 87 лева, представляваща мораторна лихва, дължими и претендирани по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ***г. Съдът в своите мотиви е посочил, че искането се основава на неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП клауза в договора, а именно – чл. 40 от подписаните Общи условия, позволяваща на Банката да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидени в него основания, доколкото съдържащите се такива са неопределени, неясни и формално посочени. Съдът в своите мотиви е посочил, че искането за присъждане на възнаградителна и мораторна лихва противоречи на императивна законова разпоредба – чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, позволяваща недопустимо мултиплициране на дълга и по съществото си това е скрита форма на преструктуриране на кредита.
В конкретния случай е безспорно, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „Банка ДСК“ АД, с което се претендира да бъде разпоредено Ж. Н. П. да заплати конкретно посочени суми се основава на сключен между страните Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ ефект за физически лица, от която е видно, че Банката се е съгласила да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта в размер на 2 000 лева. Изрично в чл. 1, ал. 2 от цитирания договор е посочено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 17, 95% годишно или 0, 05% на 3 ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент в размер на 0, 15% и фиксирана надбавка в размер на 17, 80%. Референтния лихвен процент представлява индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ за карти в BGN/лихвен бенчмарк 6-месечен EURIBOR за карти в EUR и USD. При отрицателна стойност на референтния лихвен процент, същата се приема за стойност нула.
Изрично в договора е посочено, че лихвения процент се променя с промяната на референтния лихвен процент в сроковете и при условията, посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност на съответния референтен лихвен процент, същата се приема за стойност 0%, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната надбавка.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от съда в закрито заседание и се издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
На основание чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не помалък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
На основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На основание чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 – чл. 1478 от Закона за защита на потребителите.
На основание чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП се приема, че неравноправна е клаузата, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
В конкретния случай е безспорно, че по отношение на сключения договор важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит и договорът 4 следва да бъде съобразен с предписаното в закона. Видно от разпоредбите на сключения договор, настоящата инстанция намира, че договорът не е сключен по ясен и разбираем начин, тъй като не става ясно точно как се формира лихвения процент, с който следва да се олихвява отпуснатия кредитен лимит по кредитната карта в размер на 2 000 лева. Нещо повече – в чл. 1, ал. 2 от сключения между страните Договор за издаване и обслужване на кредитната карта с револвиращ кредит за физически лица от ***г. изрично е посочено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, тоест – не се касае за фиксиран лихвен процент, а за променлив, поради което в самия договор следва по ясен, разбираем и недвусмислен начин да бъде посочен механизма на промяна на този лихвен процент – изискване, което е свързано пряко с възможността да се позволи на лицето – кредитополучател да прецени икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, което в настоящия случай не е сторено.
В договора е посочено, че промяната в лихвения процент зависи от определени икономически показатели, които са тясно свързани с движението на други лихвени проценти по салда по срочни депозити в лева на домакинства, като това се отнася за кредитни карти в лева, а за кредитни карти в евро и долари – за критерий се приема – „лихвен бенчмарк – 6месечен EURIBOR“. С оглед изложеното, съдът намира, че се касае за тясно специализирани икономически и банкови показатели, които е безпределно ясно, че потребителят не би могъл да разчете и да направи своите изводи по отношение на това как тези показатели се отразяват конкретно на клаузите по договора, сключен с Банката, дори и същите да се публикуват на интернет страници, до които се предполага, че всеки би могъл да има достъп.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че клаузата, посочваща как се формира променливия процент, с който се олихвява кредита по сключения между страните Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ***г. е неясна и неразбираема и пряко води до невъзможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което и на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП счита, че е неравноправна. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, настоящата инстанция намира, че заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за претендираните суми за 5 възнаградителна лихва в размер на 381, 83 лева, както и за мораторна лихва в размер на 321, 87 лева не следва да бъде издавана и заявлението в тази му част следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че първоинстанционния съд е достигнал до същите изводи в атакуваното разпореждане, съдът намира, че депозираната частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 13242 от
04.04.2023г. по описа на Районен съд – Бургас, депозирана от „Банка ДСК“ АД със седалище гр. София, ЕИК 121830616 и адрес на управление гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от Диана Митева и Славейко Славейков против Разпореждане № 2904 от 10.03.2023г, постановено по частно гр. дело № 1437/2023г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлено заявлението на дружеството - жалбоподател за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК против Ж. Н. П. – Б., ЕГН ********** от гр. Б., кв. Б., ул. С. № * за сумата от 381, 83 (триста осемдесет и един лева и осемдесет и три стотинки) лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва, както и сума в размер от 321, 87 (триста двадесет и един лева и осемдесет и седем стотинки) лева, представляваща мораторна лихва, дължими и претендирани по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ***г.