Присъда № 13 от 15.10.2025, Районен съд - Исперих

МОТИВИ към Присъда № 13/15.10.2025 г., постановена по НОХД № 157/2024 г. по описа на Районен съд – Исперих

Районна прокуратура – Разград е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия М. Д. Н. за престъпление по чл. 316, пр. 2 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 01.03.2019 г. в гр. Исперих, обл. Разград, при сключване на договор за покупко-продажба на 38,168 дка нива, обективиран в Нотариален акт № 144, том I, рег. № 1180, дело № 115/2019 г. на нотариус Р. АЛ., рег. № 254, съзнателно се ползвал от преправен официален документ – Удостоверение за наследници № 34/15.02.2019 г., издадено от Кметство с. Ж., в което бил заличен като наследник ИВ. АН. СЛ., с цел да се удостовери, че единствен наследник на АН. СЛ. АН. е Н. АН. Н, като от подсъдимия за самото съставяне на документа не можело да се търси наказателна отговорност.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и приема, че то е доказано от събраните гласни, писмени и експертни доказателства.

Защитникът пледира за оправдаване на подсъдимия. Поддържа, че обвинението е несъставомерно, тъй като на подсъдимия е вменено ползване на преправен официален документ, докато експертизите сочат, че представеният пред нотариуса документ не произхожда от посочения издател и следователно би могъл да бъде неистински, но не и преправен. Оспорва и доказаността на субективната страна, като сочи, че документите са били предадени предварително в нотариалната кантора и са останали там до изповядване на сделката, без да е установено кога, от кого и при какви обстоятелства е попаднал в нотариалното дело инкриминираният екземпляр.

Подсъдимият не се призна за виновен. Обяснява, че е издирвал документи за наследствената земя, получил удостоверението от кметството и го предал заедно с останалите книжа в нотариалната кантора около десет дни преди сделката. Отрича да е знаел документът да е неистински или преправен.

Подсъдимият М. Д. Н. живеел в гр. В.. В началото на 2019 г. свидетелят ЙО. Г. Г. се свързал с него по повод земеделска земя в землището на с. Ж., общ. Самуил, за която се предполагало, че е останала в наследство от АН. СЛ.

АН.. До този момент подсъдимият не разполагал с пълни данни за кръга на наследниците и не знаел, че наред с неговата баба Н. АН. Н в старите семейни регистри фигурира и ИВ. АН. СЛ..

Подсъдимият и свидетелят Г. посетили Кметство с. Ж.. Тогавашен кмет бил свидетелят Н. А. Р., а технически сътрудник – свидетелката ЕМ. Х. АХ..

Поради давността на събитията и липсата на данни в националната база се наложило издирване в старите семейни регистри и представяне на преписизвлечение от акт за смърт. В акта за смърт като лице, обявило смъртта, бил посочен ИВ. АН. СЛ. – син на АН. СЛ. АН..

Подсъдимият попълнил искане за издаване на удостоверение за наследници, в което посочил известната му наследница Н. АН. Н. След извършената проверка кметът и служителката установили наличието и на ИВ.

АН. СЛ.. Свидетелката АХ. изготвила удостоверение за наследници № 34/15.02.2019 г., в което били вписани двама наследници – Н. АН. Н и ИВ. АН.

1

СЛ.. Свидетелят Р. го подписал и подпечатал. Един екземпляр останал в кметството, а друг бил предоставен на подсъдимия.

Впоследствие подсъдимият организирал събирането на необходимите документи за разпореждане със земята. Той действал лично и като пълномощник на сестра си АН. Д. КР.. Свидетелят ЙО. Г. участвал като пълномощник на други лица. Подсъдимият предал комплект документи в нотариалната кантора на нотариус Р. АЛ. преди датата на сделката.

Документите останали в кантората за подготовка на нотариалния акт.

На 01.03.2019 г. пред нотариус Р. АЛ. бил сключен договор за покупкопродажба на недвижим имот – нива с площ 38,168 дка в землището на с. Ж., обективиран в Нотариален акт № 144, том I, рег. № 1180, дело № 115/2019 г.

Продавачи били лица, представлявани от подсъдимия и свидетеля Г., а купувач – свидетелят Х. Х. АД.. В нотариалното дело било приложено копие на Удостоверение за наследници № 34/15.02.2019 г., в което като наследник на АН. СЛ. АН. фигурирала единствено Н. АН. Н.

Свидетелят Адилов заявява, че в деня на сделката документите вече се намирали в нотариалната кантора. Той не видял подсъдимия или свидетеля Г. да представят или подменят документи непосредствено при изповядването на сделката.

По-късно, при извършена проверка, било установено, че действителният кръг на наследниците е по-широк. В хода на досъдебното и съдебното производство били изследвани екземплярът, съхраняван в кметството, и копието от нотариалното дело.

От приетите комплексни графически и технически експертизи се установява, че в копието, представено от Кметство с. Ж., не са открити следи от механично заличаване на текст. Не са установени и следи от механично заличаване в копието от нотариалното дело. Подписът за „длъжностно лице“ върху документа от нотариалното дело не е изпълнен от свидетеля Н. А. Р., а отпечатъкът не е положен с печата на Кметство с. Ж.. Двата документа се различават по вписаните наследници, подписа и печата. Допълнителната експертиза, изготвена в съдебната фаза, потвърждава, че изображенията на подписите и печатите не са идентични и различията не могат да бъдат обяснени единствено с нормална експлоатация или механично износване на един и същ печат.

Същевременно експертите са работили върху копия, а оригиналът на инкриминираното удостоверение не е бил предоставен за изследване. Поради това не е могло да бъде установено кога и по какъв технически способ е създаден документът от нотариалното дело, кой е положил подписа и печатното изображение, както и в кой момент документът е попаднал в комплекта книжа за сделката.

Не са събрани преки доказателства подсъдимият да е съставил, поръчал, получил от трето лице или подменил инкриминирания екземпляр. Не е установено и той да е бил уведомен от друго лице, че документът не произхожда от кметството. Обстоятелството, че подсъдимият е имал интерес от осъществяване на сделката и е посочил първоначално само баба си като наследник, създава подозрение, но само по себе си не доказва по несъмнен начин знание за неистинността или преправянето на документа.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. Р. и ЕМ. АХ. в частта относно реда по издаване на удостоверението и вписването на двама 2 наследници. Показанията им са взаимно допълващи се, последователни и съответстват на съхранявания в кметството екземпляр. Няма данни тези свидетели да са заинтересовани от изхода на делото в степен, която да налага отхвърляне на казаното от тях.

Показанията на Х. АД. се приемат за достоверни относно обстоятелството, че документите са били подготвени предварително и в деня на сделката не е видял подсъдимия да представя или подменя конкретен документ. Свидетелят няма родство или особени отношения с подсъдимия и възпроизвежда ограничени, но конкретни непосредствени възприятия.

Показанията на ЙО. Г. са непълни поради изминалия период и множеството сходни сделки, с които се е занимавал, поради което съдът ги ползва само в частта, в която се подкрепят от останалия доказателствен материал – че той е участвал в сделката като пълномощник и че документите са били подготвени предварително.

Обясненията на подсъдимия са едновременно доказателствено средство и средство за защита. Те не се приемат безкритично. Частта, че лично е събирал документи и ги е оставил в нотариалната кантора преди сделката, се подкрепя от свидетелските показания и нотариалното дело. Частта, че не е знаел за неистинността на приложеното удостоверение, не е опровергана с доказателства, които да изключват всяко разумно съмнение.

Експертните заключения са компетентно изготвени и логично мотивирани. Те установяват важни обективни характеристики на двата екземпляра – различие в наследниците, подписите и печатните изображения.

Но експертизите не установяват авторството на инкриминирания документ, момента на неговото създаване или момента на евентуална подмяна. Именно по тези въпроси доказателствената празнота е съществена за субективната страна на обвинението.

Съдът съобрази и писмените доказателства от нотариалното дело, искането за издаване на удостоверение, акта за смърт, пълномощните и документите за собственост. Те потвърждават движението на сделката и интереса на подсъдимия от нейното осъществяване, но не доказват, че той е знаел за конкретния порок на удостоверението.

Съгласно чл. 316 НК наказателна отговорност носи онзи, който съзнателно се ползва от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от документ по чл. 315 НК, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. При предмет удостоверение за наследници е приложима квалифицираната хипотеза на чл.

308, ал. 2 НК.

Неистинският и преправеният документ са различни предмети на документното престъпление. Неистински е документът, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на лице, което в действителност не го е съставило. Преправен е документът, който първоначално е бил истински, но след съставянето му съдържанието е изменено чрез добавяне, заличаване или заместване. Разграничението е материалноправно значимо и е последователно провеждано в ППВС № 3/1982 г. и в съдебната практика.

По делото не е доказано описаното в обвинителния акт изпълнително обстоятелство – че в истински официален документ впоследствие е бил заличен наследникът ИВ. АН. СЛ.. И двете технически изследвания не 3 откриват следи от механично заличаване. Напротив, установено е, че подписът и печатът върху екземпляра от нотариалното дело не произхождат от посочените длъжностно лице и кметство. Тези данни насочват към документ, който евентуално е неистински по авторство, а не към преправен истински документ.

Макар чл. 308, ал. 1 НК да съдържа и двете алтернативи, съдът не може да замени фактическото обвинение за ползване на преправен документ с фактически различно обвинение за ползване на изначално неистински документ, когато това изисква установяване на друг механизъм на създаване и други обстоятелства на деянието. Съгласно трайната практика на ВКС и ТР № 57/1984 г. на ОСНК осъждане при съществено изменение на обстоятелствената част е допустимо само след изменение на обвинението по чл. 287 НПК, така че подсъдимият да получи реална възможност да организира защитата си. Такова изменение в съдебното производство не е направено.

Внесеният обвинителен акт е вътрешно противоречив: в обстоятелствената част и диспозитива е посочено съзнателно ползване на „преправен“ документ чрез заличаване на наследник, а в заключителната формулировка се употребява изразът „неистински официален документ“. Това терминологично смесване не може да бъде преодоляно чрез избор от съда на по-подходящата алтернатива, когато доказателствата не установяват фактическия механизъм, описан от прокурора. Съдът е ограничен от фактите на обвинението и не може сам да конструира ново обвинение.

Независимо от изложеното, обвинението не е доказано и от субективна страна. Съзнателното ползване по чл. 316 НК предполага деецът да знае, че документът е неистински или преправен, и въпреки това да го представи или да се позове на него като доказателство за удостоверените обстоятелства. Това знание следва да бъде доказано по несъмнен начин; то не се презумира от обективната неистинност на документа, нито от обстоятелството, че ползването му е било изгодно за подсъдимия.

По настоящото производство е установено, че подсъдимият е предал документи в нотариалната кантора и че в нотариалното дело е приложен порочният екземпляр. Не е установено обаче дали именно този екземпляр е бил предаден от него, дали е бил подменен преди или след предаването, кой го е съставил и дали подсъдимият е знаел за различието между него и екземпляра, останал в кметството. Липсва непрекъсната и надеждна верига на съхранение на оригинала. Експертите са изследвали копия, а оригиналът не е наличен.

Обстоятелството, че при първоначалното искане подсъдимият е посочил само баба си, не доказва пряк умисъл. Свидетелите от кметството изрично заявяват, че след проверката в удостоверението са вписани и двете лица и именно такъв документ е бил връчен. Този факт е съвместим както с обвинителната теза, така и с тезата, че подсъдимият е получил документ, който е считал за редовно издаден. При две разумно възможни версии съдът е длъжен да възприеме по-благоприятната за подсъдимия.