Решение № 662 от 19.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000500399 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 4738 от 04.08.2020г., постановено по гр.д.

№9061/2018г. по описа на СГС, ГО, 6-и състав е осъдено дружеството „Al l i a n z El e m e n t a r Ve r s i c h e r u n g s AG“, („АЛИАНЦ ЕЛЕМЕНТАР ФЕРЗИХЕРУНГС“АГ-Република Австрия) да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД, на Х. П. П. сумата от 17 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.01.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 11.01.2015г. до окончателното изплащане, като искът за разликата до пълния предявен размер от 29 100 лв., е отхвърлен като неоснователен.

Със съдебното решение е осъден Х. П. да заплати на ответното дружество сумата от758,90 лв.- съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Х. П., с която се обжалва съдебно решение № 4738 от 04.08.2020г., постановено по гр.д.№9061/2018г. по описа 1 на СГС, ГО, 6- и състав в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, за разликата над уважения размер от 17 500 лева до пълния предявен размер от 29 100 лв.

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва се приетото от първоинстанционния съд съпричиняване на вредоносния резултат.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е допринесъл в размер на 30% за настъпване на вредоносния резултат.

Твърди, че ищецът при управление на мотоциклета, не допуснал нарушение на разпоредби на ЗДвП и не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 4738/04.08.2020г., постановено по гр.д.

№ 9061/2018г. по описа на СГС , І-во ГО, 6-и състав в обжалваната част и да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди изцяло до размера на 29 100 лева, ведно със следващата се законова лихва, чиято начална дата, не се оспорва. Моли решението да бъде изменено и в частта за разноските. Претендира разноски за въззивната инстанция.

В законоустановения срок, не е постъпил отговор въззивната жалба, подадена от Х. П., от въззиваемата страна, дружеството „АЛИАНЦ

ЕЛЕМЕНТАР ФЕРЗИХЕРУНГС“АГ-Република Австрия.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от АЛИАНЦ ЕЛЕМЕНТАР ФЕРЗИХЕРУНГС“АГ-Република Австрия, с която се обжалва съдебно решение № 4738 от 04.08.2020г., постановено по гр.д.№9061/2018г. по описа на СГС, ГО, 6-и състав , в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от процесното ПТП, изцяло.

Изложени са съображения за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с нормата на чл.52 от ЗЗД и е необосновано завишен.

2

Твърди се, че при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не е съобразил всички доказани по делото обстоятелства, относими към критериите за справедливост на размера на обезщетението, пирети с нормата на чл.52 от ЗЗД.

Твърди се, че при определяне размера на обезщетението не е съобразен правилно приноса на пострадалия за настъпване на процесното ПТП и приетият от първоинстанционния съд процент на съпричиняване е занижен.

Твърди се, че приносът на пострадалия е равен приноса на делинквента за настъпване на процесното ПТП.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебно решение решение № 4738 от 04.08.2020г., постановено по гр.д.№9061/2018г. по описа на СГС, ГО, 6-и състав в обжалваната част и да постанови друго, с което да присъди обезщетение в по-нисък размер. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна по тази въззивна жалба отговор. Оспорва жалбата.

Х. П. депозира писмен

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Видно от представените писмени доказателства, в т.ч. КП за ПТП, ищецът е претърпял ПТП на 11.01..2015г. , в гр.Пловдив, като моторист, предизвикано от водача на лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № ***, управляван от И. К. Т..

Безспорно се установява още, че към датата на процесното ПТП дружеството „АЛИАНЦ ЕЛЕМЕНТАР ФЕРЗИХЕРУНГС“АГ-Република Австрияе застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на МПС относно лек автомобил „Опел Астра, с рег. № ***, вкл. и по сключено споразумение „зелена карта“, поради което в хода на първоинстанционното производство първоначално конституирания с исковата молба ответник ЗАД“АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД е заменен с ответното дружество „Allianz Elementar Versicherungs AG“, („АЛИАНЦ ЕЛЕМЕНТАР ФЕРЗИХЕРУНГС“АГ-Република Австрия).

3

По допустимостта на възвзивните жалби: Въззивната жалба, подадена от Х. П. е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Настоящият съдебен състав намира, че подадената от „АЛИАНЦ ЕЛЕМЕНТАР ФЕРЗИХЕРУНГС“АГ-Република Австрия насрещна въззивна жалба е недопустима и същата следва да бъде оставено без разглеждане, по следните съображения:

Видно е, че ответното дружество „АЛИАНЦ ЕЛЕМЕНТАР

ФЕРЗИХЕРУНГС“АГ-Република Австрия е подало в законоустановения срок въззивна жалба вх.№ 92184 от 10.09.2020г., с която е обжалвало първонистнационното решение в осъдителната му част. Въззивната жалба с вх.№ 92184 е напълно идентична като основания, наведени възражения и направени искания с подадената от дружеството насрещна въззивна жалба с вх.№ 282511 от 03.11.2020г. Въззивната жалба с вх.№ 91184 е върната на жалбоподателя от първоинстанционния съд, с Разпореждане от 05.11.2020г., поради неизпълнение в срок на дадени от съда указания по редовността на въззивната жалба. Разпореждането е влязло в сила на 25.11.2020г. насрещната въззивна жалба с вх.№ 282511 е подадена на 03.11.2020г., т.е. преди постановяване на разпореждането за връщане на въззивната жалба.

Настоящото въззивно производство е образувано по насрещната въззивна жалба.

Безспорно е прието и в правната теория и в съдебната практика, че насрещната въззивна жалба има за предмет онази част от решението, която ответникът по първоначалната въззивна жалба не е обжалвал в предвидения от закона срок ( в този смисъл напрм. „Актуални проблеми на новия ГПК“ В., Кр.С, 2009г., както и по арг. от Определение №111 от 24.06.2019г. по ч.гр.д.№ 1972/2019г. на ВКС, ГК, Първо гр.отд., Определение № 145 от 01.04.2019г. по ч.гр.д.№ 1016/2019г. на ВКС, ГК, Трето гр.отд. и пр. ) Изхождайки от правната теория и съдебната практика, както и тълкувайки разп. на чл. 263 ал.2 от ГПК, следва да се приеме че, правото на насрещна въззивна жалба е дадено с разпоредбите на настоящия ГПК, на страната, която се е съгласила с половинчатия положителен резултат, който е 4 постигнала с първоинстанционното решение и не би обжалвала решението в негативната за нея част, ако то не би било обжалвано от насрещната й страна в частта му, която е неизгодна за тази насрещна страна. Именно това разбиране обуславя и вече установилата се константна и безпротиворечива съдебна практика, че насрещната въззивна жалба е изцяло процесуално обусловена и зависима от подадената въззивна жалба от от насрещната страна и от висящността на тази въззивна жалба.

Правото на насрещна въззивна жалба възниква винаги и само след изтичане на преклузивния срок за обжалване на решението, с който разполага страната, подала насрещната въззивна жалба.

Правото на насрещна въззивна жалба не съставлява една втора, допълнителна възможност, дадената на страната, която доброволно се е отказала от правото си на обжалване на решението, пропускайки преклузивния срок за обжалване или дадения срок за изпълнение на указанията по редовността на въвзивната жалба, разчитайки на подадана в още неизтеклите посочени срокове насрещна въззивна жалба, както е постъпено по настоящото дело.

Споделянето на разбирането, че страната разполага едновременно в едни и същи срокове с правото на въззивна и на насрещна въззивна жалба, противоречи на принципа „не два пъти за едно и също / non-bis in idеm“ и граничи със злоупотреба с право.

Или, видно е, че насрещната въззивна жалба е подадена в срока, преди погасяване на правото на въззивна жалба поради неупражняването му, поради което е и недопустима, вкл. и поради факта, че задължително условия за допустимост на насрещната въззивна жалба, както беше посочено по-горе е кумулативното изискване на обстоятелствата, тя да бъде подадена в срока, определен с чл. 263 ал.2 от ГПК и след изтичане на срока за въззивно обжалване, даден на жалбоподателя от закона, подал насрещната въззивна жалба.

Предвид изложеното, насрещната въззивна жалба, подадена от АЛИАНЦ ЕЛЕМЕНТАР ФЕРЗИХЕРУНГС“АГ-Република Австрия е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като 5 по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледани по същество

НЕОСНОВАТЕЛНА. въззивната жалба на

Х.

П. е

С прекия иск по чл.226 ал.1 от КЗ ( отм.) разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от която той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Следва да бъде доказано и наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност” към датата на ПТП.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

6

От представените писмени доказателства: КП за ПТП и Решение № 89 от 15.01.2018г.,постановено по НАХД № 4936/2017г., влязло в сила на 21.05.2018г., задължително занастоящия граждански състав, както и от заключението на САТЕ, прието в първоинстанционното производство, без оспорване от страните, съдът приема, че се доказва вината на И. Т., за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на въззивникаищец Х. П. при извършеното от него ПТП и виновното му и противоправно поведение, вследствие на нарушаване на правилата на и ППЗДвП.