Решение № 13 от 30.01.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Разград, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.а П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от В.а П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20243300500418 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Уейст солюшън България“ ЕООД, чрез пълномощник против решение №555/16.09.2024 г., постановено по гр.д. № 46/2024 г. по описа на РС - Разград, в частта, с която е уважен, предявения от ищеца И. С. И. против дружеството иск за обезвреда на неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 50 000 лева, в резултат на претърпяна трудова злополука, настъпила на 25.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2022 година, както и в частта му на разноските, съобразно изхода от спора.

В жалбата се сочи за неправилност и незаконосъобразност на решението на Районен съд – Разград,както и за постановяването му при нарушения на материалния закон.Страната счита, че поради превратно тълкуване на доказателствена материал, съдът е достигнал до погрешни правни изводи за основателността на исковата претенция. Счита, че съдът неправилно не е кредитирал събраните по делото гласни доказателства, с което не е отчел наличието на съпричиняване от страна на ищеца, което е довело до настъпване на трудовата злополука. На следващо място сочи, че присъденото обезщетение е неправомерно завишено при съобразяване на критерия за справедливост.В обобщение се прави искане за отмяна на решението, в неговата обжалвана част и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлен предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 200 от КТ. В условията на евентуалност моли присъденото на ищеца обезщетение да бъде намалено, поради допусната от него груба небрежност при настъпване на злополуката,съответно поради неговата завишеност.Излагат се подробни съображения. Прави се искане за присъждане на сторените в производството разноски, съобразно изхода на делото.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в процеса, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка.Със същата не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК насрещната по жалбата страна е подала писмен отговор, с който намира въззивната жалба за допустима, но неоснователна. Изразява становище, че обжалваното 1 решение е правновалидно, допустимо и правилно. Съдът е допуснал и приел всички относими и допустими доказателства по делото, установил е правилно фактическата обстановка по делото, приложил е правилно материалния закон и е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно, а депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

В съд.заседание пред окръжния съд въззивника не се явява и не се представлява.

Въззиваемия се явява лично, като чрез пълномощника си поддържа подадения отговор в цялост.

Разградският окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и становищата на страните, намери ,че въззивната жалба е процесуално допустима , като подадена в срок от легитимирана страни в процеса , срещу акт подлежащ на контрол по реда на въззивното производство.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.Преценявайки неговата правилност, РОС съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ от ищеца И. С. И. срещу бившия му работодател „Уейст Солюшънс България“ЕООД за заплащане на сумата 50 000 лв.обезщетение за неимуществени вреди и 4 505,33 лв. имуществени вреди,след изменение, причинени от трудова злополука, настъпила на 25.03.2022 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата. Претендира и заплащане на направените по делото разноски.Заявени са твърдения , че ищецът е работил в предприятието на ответника по трудово правоотношение като „сметосъбирач“ и на 25.03.2022 г. е претърпял трудова злополука при извършване на дейност по сметосъбиране.Посочил е в конкретика, че при изпразването на контейнерите за отпадъци един от тях се заклинил в зоната на повдигащия механизъм, който се намирал в задната част на автомобила; че той, заедно с останалите работници и шофьора на автомобила се прибрали в базата на дружеството в гр.Разград, ул.“Ветеринарна“,№6; след което той и колегите му предприели изваждане на контейнера с метална арматура, при което контейнерът се усукал на една страна, паднал заедно с арматурата и ударил ищеца в областта на лицето, при което той самия паднал на земята и изгубил съзнание; след което бил настанен в МБАЛ „Св.И. Рилски- Разград” АД; че в резултат на травмата получил следните увреждания: Травматично счупване на зъб 25/горен ляв втори премолар/-неизбежна екстракция; Разкъсно-контузна рана по долния кант на брадичковата област от дясната страна, хирургично обработена и с подлежащо разлято кръвонасядане;

Кръвонасядания и охлузвания по страничната повърхност на лява теменна област и в долновътрешния квадрант на дясна лицева половина;Спонтанна и палпаторна болка в областта на ляво рамо и във външната половина на лява седалищна област; Клинични данни за сътресение на мозъка. Сочи се в молбата, че злополуката е приета за трудова с разпореждане №31536 от 12.04.2022 г. на НОИ; че вследствие на същата е бил хоспитализиран в периода 01.12.2022 г.

05.12.2022 г. и 09.11.2023 г. – 13.11.2023 г. ,че бил продължително време във временна нетрудоспособност, както и ,че му е определен процент нетрудоспособност от 50% с водеща диагноза „световъртеж от централен произход“, че му е отпусната пенсия за инвалидност, както и ,че е претърпял множество болки и страдания, в т.ч. и неблагоприятни изживявания във връзка с провежданите множество последващи лечения. Претендираните имуществени вреди определя като пропуснати ползи – нереализиран доход в размер на разликата между трудовото възнаграждение, което би реализирал в периода 25.03.2022 г. до 08.01.2024 г. и полученото от него обезщетение в размер на пенсия за инвалидност.

С отговора на исковата молба, подаден чрез пълномощник ответното дружество е оспорило предявения иск като неоснователен и недоказан при признание за настъпилата трудова злополука от 25.03.2022 г. Възразил е, че свалянето на контейнера от пресата на камиона се извършва по занятие от монтьор и/или заварчик, какъвто има назначен на работа в дружеството; че ищецът самоволно се е опитал да извършва тази дейност; че за случилото се е било проведено разследване от РУ на МВР – Разград, което е приключило с отказ на РП Разград да бъде образувано досъдебно производство, т.к. „увреждането е било причинено само и единствено от действията на самия пострадал“. Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните е по инициатива и желание на ищеца. Прави възражение за проявена от страна на ищеца груба 2 небрежност, т.к. е действал в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, като е липсвало и елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, с които е бил запознат и инструктиран по съответния ред.

Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна ,че по време на съществуването на ТПО между страните на 25.03.2022г. ищецът е претърпял трудова злополука,приета за такава по надлежния ред при изпълнение на трудовата си функция на длъжност “сметосъбирач“, като е бил запознат с длъжностната характеристика за нея при постъпване на работа на 04.06.2021г.Приел е също ,че при опит да помогне за изваждане на заклинил се контейнер, който се е усукал и е ударил ищеца по главата, вследствие на което той е получил мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, приел е по същество ,че механизма на получаване на уврежданията , посочени в исковата молба и установени и от назначената СМЕ са идентични и заявеното с исковата молба отговаря на обективната истина, независимо от прекратяването на воденото досъдебно производство във връзка със злополуката.В този смисъл приел е както преките травматични увреждания, описани и в исковата молба, чиито оздравителен период ,с изключение на зъба е в порядъка на 2 седмици според заключението , както и ,че отново според същото ,че като последица на злополуката е и развилият се световъртеж от централен произход е резултат от преживяната ЧМТ - сътресение на мозъка при инцидента. , който според в.л. не се изключва да остане трайно и заради който на ищеца с ТЕЛК е определена нетрудоспособност от 50% през 2023г. за срок от две години.Приел е ,че ищецът вследствие на инцидента е търпял болки и дискомфорт, най –вече от световъртежа, заради който му е била намалена и трудоспособността.

По отношение на механизма на трудовата злополука и възражението на ответника за проявена от работника-ищец груба небрежност след разпита на свидетелите на двете страни Г. Х., Т. Г. и В. С., всички служители при ответника първостепенния съд е приел, че при настъпването на злополуката ищецът е опитал да извади от камиона заседналия контейнер посредством лост, както се е правело от него и колегите му и в други случаи в които засядането не е било много навътре в камиона.В този смисъл се е доверил на показанията на св.С. , който единствен от тримата разпитани като такива е пряк очевидец на случилото се с ищеца на 25.03.2022г. и отново според който след инцидента вече тази практика била изоставена, а изваждането на заседнал контейнер вече ставало според правилата с връзване с въжета и издърпване с багер или фадрома.Установил е също така от фактическа страна и с оглед на назначената изслушана и приета по делото графическа експертиза, че ищецът е бил запознат и инструктиран по съответния ред с основните технологични правила и правила за безопасност, с изключение на първоначалния инструктаж при постъпване на работа.

От правна страна е приел, че злополуката, претърпяна от ищеца И. С. И. е трудова по смисъла на чл. 200, ал. 1 КТ, което е основание за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя. Определил е, че на същия за причинените телесни увреждания и претърпените от него болки и страдания и появилият се в следствие на инцидента световъртеж, следва да получи от ответника обезщетение в пълния заявен размер от 50 000 лв. По възражението на ответника относно приложението на чл. 201, ал. 2 КТ е приел, че ищеца не е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, допускайки груба небрежност по съображения, че падането на ищеца и получаването на описаните в СМЕ преки увреждания се дължи на негови действия при опит да извади контейнера с лост , но същите не могат да обосноват наличието на груба небрежност, тъй като не се установява по делото по безспорен начин, каквото е възражението на ответника ,че пострадалият работник е бил запознат и инструктиран по съответния ред с основните технологични правила и правила за безопасност, с изключение на проведен първоначален инструктаж при постъпването му на работа, а и с оглед на показанията на единствения очевидец от разпитаните свидетели ,че ваденето с лост на заседнал контейнер е било практика именно до инцидента с ищеца, след това изоставена.

Въззивният съд в този си състав напълно споделя доводите на районния съд за липсата на проявена груба небрежност от страна на ищеца, която да е основание за намаляване отговорността 3 на дружеството-работодател.

При съобразяване обаче на претърпените от ищеца неимуществени вреди от инцидента на 25.03.2022г. и съобразявайки критерия за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД окръжният съд намира решението за частично неправилно поради следното:

Предявен е иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпила трудова злополука на основание чл. 200, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50% или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по правната си природа Успешното провеждане на иска за обезщетение на причинени от трудова злополука вреди предполага установяване на наличието на вредоносния резултат, който е в пряка причинна връзка с извършената работа – при или по повод на нея.В случая тези елементи са налице. Както бе посочено по-горе, злополуката, станала с ищеца, е трудова, видно от разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО. Това разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл. 200 КТ. Получените от ищеца травми отговарят на описания в исковата молба механизъм на увреждане, поради което съдът приема, че са резултат от процесната трудова злополука, поради което работодателят дължи обезщетение за претърпените вреди.При съобразяване обаче на преките такива, посочени по-горе, с посочен от в.л. оздравителен период за повечето от тях от две седмици и ,че само появилият се месеци след инцидента „световъртеж от централен произход“, който е свързан със злополуката и се явява последица от нея и е послужил за издаване на решението на ТЕЛК при определена намалена трудоспособност за ищеца е в р-р на 50% е за срок от две години , този съд намира ,че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 30 000 лв. Тази сума съставлява точния паричен еквивалент на претърпените от ищеца непосредствени болки и страдания, техния характер и тяхното реално проявление във времето. В останалата част искът е неоснователен. Претендираната от ищеца сума от 50 000 лв.с исковата молба явно не отговаря на действителния размер на претърпените болки и страдания и няма да съставлява тяхното справедливо възмездяване.В този смисъл съдът съобрази и икономическата конюнктура в страната, при съществуването на която присъждането на такава сума би било оценено негативно от гледна точка на общественото възприемане на критерия "справедливост".Съобрази също така ,че към датата на настъпването на трудовата злополука минималната работна заплата е 710 лв.