Решение № 776 от 20.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Варна, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от П. Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110204512 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от А. Г. З., ЕГН **********, против НП № 24-0819003055/24.10.2024 год. на Началник група в ОД МВР Варна, Секторр "ПП" Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 104б, т. 1 от ЗДП са му били наложени адм. наказание глоба в размер на 3000.00 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното наказателното постановление, като го счита за незаконосъобразно поради несъответствие с материалния закон и процесуалните правила. Изтъква, че е депозирал възражение срещу съставения му акт, в което е направил искания за събиране 1 на нови доказателства, но вместо това доводите му са били отхвърлени и за вмененото му нарушение е било издадено НП. Привежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати при издаването на наказателното постановление, изразяващи се в непосочване на доказателствата, потвърждаващи извършването на деянието и в неяснота на административно наказателното обвинение. Счита, че по този начин е накърнено правото му на защита. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление и претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. А. Д. от ВАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително излага становище, че е недопустимо при формирането на фактическите изводи на съда да бъде отчетен приложеният по делото видеозапис. Коментира достоверността на свидетелските показания и моли наказателното постановление да бъде отменено поради недоказаност на обективираното в него административно нарушение. Моли за присъждане на разноски по делото.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за безспорно установено извършването от страна на жалбоподателя на процесното нарушение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал.

2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

2

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. З. притежавал лек автомобил марка "Опел Корса" с рег. № В 53-67 КН. На 01.09.2024 г. около 21, 41 часа, той се намирал на паркинга на бензиностанция "Лукойл", намираща се на автомагистрала "Хемус", в посока гр. София, след табелата, отбелязваща края на гр. Варна.

Там се били събрали младежи, които провеждали помежду си състезания с автомобили, в които се включил и З.. Участниците в отделните състезания ("гонки") –два или три автомобила, се подреждали успоредно на пътното платно и при подаден сигнал потегляли с висока скорост, като се движели до разклона за гр. Аксаково, където правели обратен завой и се връщали по магистралата, като след нов обратен завой на първото кръстовище влизали обратно в бензиностанцията.

Действията на водачите били наблюдавани от свидетелите П. И. П. и Р. Г. К. -полицейски инспектори в група ТП и КОС при ОД на МВР-Варна, на които било възложено наблюдение и заснемане на провежданите често на това място нерегламентирани състезания. Двамата констатирали извършването на състезания между различни автомобили, заснели движението им с мобилен телефон, а при завръщането на превозните средства в района на бензиностанцията записали и регистрационните номера на участниците в т. нар. "гонки". Двамата забелязали, че управляваният от жалбоподателя З. автомобил също участвал в няколко състезания и записали и неговият регистрационен номер. Впоследствие св. П. изготвил докладна записка по случая, в която отразил констатациите си и посочил номерата на записаните от него автомобили, участвали в надпреварите.

След извършена проверка било установено, че автомобилът "Опел Корса" е собственост на жалбоподателя и той бил поканен да се яви в сектор "Пътна полиция"-Шумен и да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която удостовери самоличността на лицето, управлявало превозното средство на процесната дата. На 13.09.2024 г. З. декларирал, че е управлявал лично автомобила си и декларацията била изпратена в сектор "Пътна полиция"3 Варна, след което на 17.09.2024 г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че със собствения си лек автомобил е участвал в нерегламентирани състезания по път, отворен за обществено ползване. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан с възражения, без да бъдат посочени конкретно какви.

Писмени такива били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН , но след разглеждането им от назначена за целта комисия били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Въз основа на съставения акт на 24.10.2024 г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 24-0819-003055/24.10.2024 год., с което на жалбоподателя били наложени наказания „глоба“ в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите П. П. и Р. К., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, без противоречиви и логични. По делото не е констатирано наличие на предубеденост или необективност у полицейските служители.

Същите не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали. Поради това за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните твърдения.

По делото като веществено доказателство е приложен и CD, съдържащ видеозапис, отразяващ извършеното нарушение. Последният не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК . Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които 4 отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК , тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н. д. № 393/09 г., ІІ н. о. на ВКС). Именно в качеството на веществено доказателство е ценен въпросният видеозапис, приобщен към доказателствата по делото чрез възпроизвеждането му в хода на съдебното следствие. В практиката си ВКС също така приема, че частен запис, извършен в нарушение на забраната за навлизане в защитена лична сфера на друго лице, би могъл да послужи в процеса на доказване в наказателното производство, доколкото макар и да нарушава цитираната забрана, служи на целта за разкриване и доказване на престъпление (Решение № 224/14.03.2019 г. на ВКС, III н. о.). Поради това отчитането от съда на процесния видеозапис при формирането на фактическите си изводи не е недопустимо. Независимо от изложеното следва да се отбележи, че видеозаписът не само не е решаващ, но не е и от съществено значение за изясняването на делото. Същият е заснет в тъмната част на денонощието и не е особено информативен, като е от значение единствено доколкото подкрепя извода за достоверността на показанията на свидетелите П. и К.. В действителност именно въз основа на техните показания се изясняват фактите по делото. Двамата непосредствено и от малко разстояние са възприели движението на автомобила на жалбоподателя и са категорични, че той е бил сред участниците в състезанията, както и че са записали регистрационния му номер при завръщането му на паркинга на бензиностанцията след една от "гонките".

По делото като свидетели са разпитани и Я.П.п. и В.Б.Т., които заявяват, че през цялото време са били с жалбоподателя, но той не е участвал в никакви състезания. Свидетелите обаче са близки приятели на жалбоподателя, което е основание за съмнение в достоверността на техните показания и същите не могат безкритично да бъдат счетени за обективни. Поради това показанията им не са достатъчни да разколебаят фактическите изводи на съда, при липсата на други достоверни доказателства, които да ги подкрепят.

Същите следва да бъдат кредитирани в частта, в която заявяват, че на посочените в НП време и място жалбоподателят е управлявал процесния 5 автомобил, тъй като тези им твърдения кореспондират на данните на приложената като писмено доказателство декларация по чл. 188 от ЗДвП.

Недостоверни са обаче изявленията им, че З. не е участвал в състезанията, тъй като те се опровергават от показанията на свидетелите П. и К. , за които липсват основания да не бъдат кредитирани. Този извод се подкрепя и от приложените писмени доказателства и на първо място- от изготвената от св. П. докладна записка, в която същият потвърждава изложените в съставения акт фактически констатации и в която са отразени регистрационните номера на автомобилите, участвали в състезанията.

Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като прецени, че в съдебно заседание не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи изложената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административно наказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат 6 законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. н а министъра на вътрешните работи).

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Не представлява непълнота на фактите около извършването на нарушението непосочването изрично, че в осъществяването му е участвал и друг автомобил, доколкото самото понятие "състезание" предполага участието на поне двама участници. В практиката си ВАдмС е последователен също така, че непосочването на доказателства, потвърждаващи НП, е несъществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН . Липсата на доказателства, а не посочването на доказателства, е от значение, защото отсъствието им води до недоказаност на твърдението на наказващия орган за съществуване на описаните факти в НП, съответно незаконосъобразност на НП. (Решение № 1861 от 11.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1564/2019 г.).

Следва да се отбележи също, че административнонаказателното производство не се опорочава от отказа на наказващия орган да събере посочените в депозираното възражение допълнителни доказателства.