Решение № 1844 от 26.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1844 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100506023 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от С. Д. Р. жалба срещу действията на ЧСИ, рег. № 838 на Камарата на ЧСИ – М.Б., изразяващи се в насочване на изпълнението към вземания в размер на 448 лв., представляващи социална помощ за отопление. Предвид което се иска от съда да отмени действията на ЧСИ по отношение наложените запори върху същите.

По делото не е депозирано възражение от страна на взискателя в изпълнителното производство – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

Депозирани са и мотиви на ЧСИ на основание чл. 436 ал.3 от ГПК.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в жалбата и данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба от 25.07.2019 г. и депозиран с нея изпълнителен лист, издаден от СРС на основание чл. 416 от ГПК.

На 31.07.2019 г., ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до настоящия жалбоподател.

На същата дата е изпратено запорно съобщение до „Институт за клинични експертизи – България Иес Бюлгари“ АД.

На 19.02.2020 г., ЧСИ е изпратил запорни съобщения до „ПИБ“ АД, „ОББ“ АД, 1

„Райфайзенбанк“ ЕАД.

На 14.12.2020 г. с нарочна молба, взискателят е депозирал справка от БНБ за наличието на банкови сметки с титуляр – длъжника в изпълнителното производство като от регистъра при БНБ се установява наличие на пет банкови сметки, открити в „ПИБ“ АД, „Кей Би Си Банк България“ ЕАД и „ОББ“ АД.

На 27.11.2023 г. с нова нарочна молба, взискателят е депозирал нова справка от регистъра към БНБ, от която се установява, че длъжникът в производството е титуляр на осем банкови сметки в„ПИБ“ АД, „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, „ОББ“ АД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

На 30.11.2023 г. е изпратено запорно съобщение до „Ти Би Ай Банк“ АД, по което видно от стореното отбелязване е посочено, че банката е наложила запор като наличността по сметките не е достатъчна да покрие цялата, посочена в съобщението, сума.

Приложено е и извлечение, установяващо превод по специалната сметка на ЧСИ за сумата от 448 лв., извършен от „Ти Би Ай Банк“ АД на 05.12.2023 г.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК, редовна е по форма, съдържание, изпълнена е процедурата по чл. 436 ал.3 от ГПК и следва да се разгледа по същество като процесуално допустима.

Нормата на чл. 435 ал. 2 от ГПК предоставя на длъжника в изпълнителното производство правната възможност да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР 2/2015 г. принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с факта на налагане на запор или възбрана върху този обект.

Изпълнителните действия, изразяващи се в налагане на запор респ. възбрана не подлежат на обжалване. Предмет на право на жалба е насочване на изпълнението върху имущество, притежаващо характеристиките на несеквестируемо такова. В настоящата хипотеза длъжникът в изпълнителното производство твърди, че изпълнителните действия са насочени върху банкова сметка, по която е преведена социална помощ за отопление.

Съгласно разпоредбата на чл. 446а, ал.1 от ГПК, несеквестируемостта на доходите по чл. 446 от ГПК, както и на помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

Съгласно т. 13 от ТР 2/26.06.2015 г. по тълк. Дело 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания или вземания по които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника 2 наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления.

Разпоредбата на чл. 446а ал.2 от ГПК запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задълженията за издръжка. С оглед изпълнение на тази императивна разпоредба, ал. 3 на същия член вменява в задължение на търговската банка да не изпълни наложения запор ако е видно основанието за постъпленията по банковата сметка като в срока и по реда на чл.

508 ал.1 от ГПК следва да посочи причините за това неизпълнение респ. че по запорираната сметка постъпват несеквестируеми доходи.

Липсват данни по делото третото задължено лице – търговска банка да е констатирало наличие на доходи по запорираната сметка, които да се явяват несеквестируеми. Изложените в жалбата твърдения, че запорираната сума съставлява несеквестируем доход при липсата на ангажирани доказателства съставляват фактически такива. Те се и разколебават и от приложените от жалбоподателка – длъжник кореспонденция с търговската банка и различни институции, от която се установява наличие на евров и левов депозит респ. изложени твърдения за очакван международен валутен превод от Франция.

По изложените съображения жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, СГС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ДЕЙСТВИЯТА НА ЧСИ – М.Б., с рег. № 838 и район на действие - СГС, по изп.дело 3349/2019 г., изразяващи се в насочване на изпълнението към несеквестируеми суми, получени по банкова сметка, открита в „Ти Би Ай Банк“ АД.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4