Решение № 2 от 15.09.2026, Военен съд - Пловдив

Мотиви по Решение № 2 от 15.09.2026 г. по АНД № 3/2026 г. по описа на Военен съд – Пловдив.

От съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

Разгледано в хронологичен ред, настоящото производство по АНД № 3/2026 г. по описа на ВС – Пловдив и второ по ред.

Първоначално е било образувано АНД № 126/2025 г. по описа на ВС – Пловдив по което е било постановено Решение № 4 от 04.06.2025 г., с което обв. *** М. е бил признат за виновен по обвинението по реда на чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр.чл.130, ал.2 от НК, като на осн. чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв. Възложени са му били и да заплати и направените по делото разноски. По жалба било образувано ВАНД № 35/2025 г. по описа на ВоАС – София. С Решение № 1 от 09.12.2025 г., с което било отменено изцяло първоинстанционното решение поради допуснати процесуални пороци и липса на мотиви към постановеният съдебен акт.

След провеждане на задълбочено, пълно и всестранно съдебно следствие и след обсъждане на всички събрани гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Обвиняемият *** *** клас *** Д. А. М., е военнослужещ във в.ф. *** – С. З.. Назначен на длъжност от *** г. „***“ със Заповед № *** от *** г. на командира на в.ф. *** – С. З., видно от приложената в хода на досъдебното производство служебна характеристика на л.74, т.1 от ДП. Има завършено средно образование. На военна служба е от *** г. Дата на изтичане на договора за военна служба е *** г. Във военно звание „*** *** клас“ е от *** г.

Няма достъп до квалифицирана информация. Не е участвал във военна мисия извън страната. Атестиран за 2023 г. с оценка: препоръчително е да се преназначи на длъжност от същото ли от по-високо длъжностно ниво и/или да се повиши в следващо военно звание в съответната категория – кадрова справка – л.75, т.1 от ДП. По време на службата си бил стриктен, отговорен и показвал добри резултати в изпълнението на служебните си задължения.

Изпълнявал поставените му задачи. Имал изградени войски умения.

Притежавал необходимата професионална подготовка. При провеждане на изпити е постигал удовлетворителни резултати. Разбирал се със своите колеги от ротата и умеел да се сработва с тях – служебна характеристика – л.74, т.1 от ДП. По време на службата си бил награждаван веднъж с благодарност. Бил наказван по дисциплинарен ред веднъж с мъмрене през 2023 г. – картон за наказания и награди – л.76, т.1 от ДП. Не е бил съден и не е бил осъждан за престъпление от общ характер. Не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК – справка съД.ст – л.68, т.1 от ДП.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА ВОП – ПЛОВДИВ моли съда да приеме, че така повдигнатото обвинение за престъпление против личността и за нанасяне на лека телесна повреда на едно гражданско лице, причинена по хулигански 1 подбуди, съставляващо престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр.чл. 130, ал.2 от НК от обв. *** М. е доказано по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства.

Моли обвиняемият да бъде признат за виновен и да бъде постановено осъдително решение, като на осн. чл.78а от НК да му бъде наложена „глоба“ в размер на 500,00 лв.

Сочи, че след жалба до второинстанционната инстанция, делото е било върнато за разглеждане от нов състав, защото според второинстанционния съд, първоинстанционния съдия е постановил решението си, но не го е мотивирал достатъчно добре. Като сочи, че решението на въззивната инстанция е една правна казуистика, защото ако няма доказателства защо не го оправда, а захвърли делото за ново разглеждане. Това доведе, сочи прокурорът, до започване на делото да се разглежда отначало, което означава да започнем да повтаряме всичко отначало. Като в момента на това унизително и неправило съдебно решение на второинстанционния съд, всички показания на свидетелите трябваше да бъдат дадени за четвърти път. Като първоначално са били дадени в Териториалното отделение в гр. Ч., след това в досъдебното производство, пред съдия в досъдебното производство и за четвърти път в съдебното следствие. Възмутен от това, представителят на ВОП – Пловдив, в качеството на наблюдаващ прокурор си направи самоотвод, но съдът не го уважи.

Представителят на ВОП – Пловдив, сочи че и при второто разглеждане на делото показанията дадени от очевидците на инцидента – Г. Г., Д. П., М.

М. и Б. Ж. потвърждават по категоричен и несъмнен начин случилото се. Тези показания кореспондират напълно и с показанията на съдебно-медицинската експертиза, а показанията на свидетелите, доведени от обвиняемия – В., Х. и Т., по един доста куриозен начин потвърдиха противоречивите им показания, като от техните показания се потвърждава, че и тримата свидетели са възприели въпросната вечер два удара, нанесени от св. А. към обв. *** М..

С цел изясняване на фактите по делото бе проведен и последният разпит, при който св. Т., за разлика от всички други свидетели, заяви, че е видял, как охранителят А. нанася два удара с шамари в лицето на обвиняемия, а не в тилната област, както казват всички останали свидетели на обвиняемия, които между другото бяха и доведени от него чисто физически.

На база на събраните доказателства не са намерени никакви обективни находки по тялото на обв. *** М.. Нито от събраните доказателства по делото, нито от прегледа, поради което не следва да се приеме, че и той не е нанасял удари.

Представителят на ВОП – Пловдив излага доводи, че по отношение на т.нар. реторсия, тъй като в една от своите пледоарии защитникът заяви, че от съда не била обследвана, моли съда да приеме, че самият обвиняем е депозирал обяснения, че не е нанасял удари. Тогава къде е реторсията?

А видно от съдебната практика, която е постоянна и дълготрайна сочи представителят на ВОП – Пловдив, то ако има реторсия, взаимното нанасяне 2 на удари трябва да бъде идентично, т.е. да са причинени идентични телесни повреди. В случая нямаме нито едното обстоятелство, нито другото, за да има реторсия.

По отношение на фактическата обстановка моли съда да извърши задълбочен анализ на всички доказателства в пълна степен.

Във връзка с фактическата обстановка искам да заявя и да се обърна към председателя на състава, да има предвид в пълна степен и изцяло.

За обвиняемия *** М. се явява адв. Д. от АК – Пловдив, който моли съда да приеме, че от 21 години е адвокат, но за първи път вижда така ярост още от първата секунда до сега – да бъде осъдено едно лице, при все че няма доказателства в тази насока.

Още от самото начало подзащитният му сочи, а защитата дава индикация, сигнал за извършено спрямо него квалифицирано престъпление по смисъла на НК от лице, което има качеството на охранител, а именно че спрямо него е извършена телесна повреда, като военнослужещ, който се е представил както разбрахме от разпита на А. още в самото начало Т.е. защитата сочи, че е налице двойния аршин спрямо обвиняемия. Защо не се самосезира прокуратурата? Защитата сочи, че по време на цялото досъдебно производство са им били отказвани направените искания за разпити на свидетели, и то с цел да не се изясни фактическата обстановка.

Акцентира защитата и на факта, че при предишното разглеждане на делото е употребил думата наречена „реторсия“ - неизбежна отбрана, превишаване пределите на неизбежна отбрана, като посочва, че като защитник е длъжен да охрани правата на клиента си. Защитата охранява правата на клиента, а работа на прокуратурата е да стигне до обективната истина и да приложи НПК по съответния законов ред. В случая има ли реторсия? Можем ли да говорим за реторсия или можем да говорим за неизбежна отбрана? Да се направи пълен анализа на всички събрани доказателства.

Не акцентира върху казаното от представителя на ВОП – Пловдив по отношение на мотивите за отмяна на предходния съдебен акт. В този съдебен акт ако е прочетен от представителят на прокуратурата има указания за правилното приложение на закона еднакво спрямо всички.

Моли съда да направи и преценка на изслушаната и приета СМЕ изготвена от *** Ц., че е налице съществено противоречие отнасящо се до факта, че е даден разбор на показанията на свидетелите, а не е даден отговор на поставените въпроси.

Моли съда да прецени, фактите, а именно, че едно лице, което е глава и половина по-ниско и много по-слабо от св. А. и което е дисциплинирано и не е било употребило алкохол въпросната вечер, за разлика от св. А., ще тръгне да напада. Налице са доказателства, че обвиняемият по никакъв начин не е провокирал св. А. и че именно св. А. е започнал пръв да нанася шамари. От страна на обв. *** М. не е последвал нито един удар, защото той се е предпазвал, а и е нямал опцията да нанася удари, защото св. А. в следствие на 3 страничния захват към обв. *** М., ръцете са му били прибрани към тялото, като са налице непротиворечиви доказателства в тази насока.

Поради горното защита пледира, че липсва извършен състав на престъпление от подзащитният му и моли да бъде оправдан.

ОБВИНЯЕМИЯТ *** М. обясни, че е невинен, тъй като не е провокирал по никакъв начин и с нищо св. А.. Не му е нанасял нито един удар, тъй като в резултат на страничния захват от страна на св. А., то ръцете му били прибрани към тялото му и той не е имал възможност да нанася удари. Неговата цел била единствено да се отскубне и да избяга. „Нямам вина“ обясни обв. *** М.. Не се чувства виновен, защото не му е нанесъл нито един удар. „Не съм му отвърнал, защото първо съм военнослужещ и нямам право да злепоставям армията, защото съм се клел и второ този човек има много лоша репутация и засяга други хора.“ Моли да бъде оправдан.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и ги съобрази със становището на страните, намира за установено, че *** Д. М., по време на военната си служба, извършил следното:

Обвиняемият *** Д. М. живеел в гр. Ч., обл. С. З.. На 23.09.2023 г. срещу 24.09.2023 г. (събота срещу неделя) обв. *** М. почивал след работно време, видно от справка на л.77, т.1 от ДП.

В гр. Ч., обл. С. З., в комплекс „***“ се намирало питейно заведение (дискотека) „***“ към фирма „***“ ЕООД гр.Ч., обл. С. З., с управител св. гр.л. П. П.. Заведението „***“ работило веднъж седмично, а именно събота срещу неделя.

С трудов договор № *** от *** г., св. гр.л. П. П. наел като невъоръжена охрана към дискотеката св. гр.л. А. А. от гр. Ч. – л.52, т.2 от ДП. Работното време на гр.л. А., като невъоръжена охрана към дискотеката, било също веднъж седмично за времето от 23:00 часа - събота до 06:00 часа - неделя. На основание „Длъжностната характеристика охранител, невъоръжена охрана“ – л.53, т.2 от ДП, основните задължения на св. гр.л. А. включвали осъществяване охрана на обществения ред по време на работното време на дискотека „***“, като същевременно охранителят осъществявал и пропускателен режим, контролирал влизането и излизането от дискотеката на служителите и клиентите, проверявал документите за самоличност. Не допускал в дискотеката малолетни или непълнолетни лица, с изключения, когато те са с придружител. Също така, като охранител, св. гр.л. А. не трябвало да допуска лица в дискотеката виД. употребили алкохол или други упойващи вещества, както и лица, носещи със себе си алкохол. Охранителят св. гр.л. А. притежавал и „Удостоверение за професионално обучение“ - рег. № *** от *** г. с професия „охранител“ и „физическа охрана на обекти“.

На 23.09.2023 г., към 22:30 часа, св. гр.л. Д. П. от гр. Ч., като салонен управител на дискотека „***“, отворила заведението. Като охранител бил св.

А. А. – служебна бележа – л.45, т.1 от ДП. Към 23:00 часа на същата дата, на работа като сервитьор пристигнала с личния си автомобил марка „***“ св. гр.л. Г. Г. от гр. Ч., заедно с гр.л. А. А., с когото тя живеела във фактическо 4 съжителство.

Към входната врата на дискотеката, водели пет стъпала от външната страна, след което следвало стъклена врата и след нея фоайе. От фоайето следвало помещението на дискотеката, в което се влизало през двойна стъклена врата. Във фоайето, от дясната страна, спрямо входната врата на дискотеката, се намирала първо дамската тоалетна и непосредствено след нея, мъжката тоалетна. Във фоайето имало разположена до плюшения стол маса протокол за оглед на местопроизшествие – л.26 , т.1 от ДП, ведно с препис към него на л.28, т.1 от ДП и схема и изготвен и приложен албум на извършен оглед ведно със снимков материал – л.32 – л.36, т.1 от ДП.