Решение № 225 от 06.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Ловеч, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500438 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 121/ 29.05.2024 година на Тския районен съд, по гражданско дело № 672/ 2023 година, с което се признава за установено на основание чл. 108 от Закона за собствеността по отношение на А. М. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., област Ловеч, ул. „****” № 38, че М. М.

А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., област Ловеч, ул. „****” № 36, е собственик на Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.

Г., община Т, област Ловеч, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед за № РД-18-1783/30.10.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: 28.08.2020 г., с адрес на поземления имот: с. Г., ул. „****“ № 36, с площ от 680 кв. м., номер по предходен план: 14, квартал 4, парцел VIII, при съседи по скица: ***, ***, ***, ***,

***, ***., като я осъжда да предаде на М. М. А. владението върху частта, която владее без правно основание, чрез изградената ограда в имота. С решението Е. е осъдена да премахне попадащата в частта на Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Г., община Т, област Ловеч, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със 1

Заповед за № РД-18-1783/30.10.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: 28.08.2020г., с адрес на поземления имот: с. Г., ул. „****“ № 36, с площ от 680 кв. м., номер по предходен план: 14, квартал 4, парцел VIII, при съседи по скица:

***, ***, ***, ***, ***,

***, оградата по южната граница на този имот с дължина от 24 метра, започвайки от югозападния ъгъл на имота в посока на изток.

Присъдени са и съответните разноски.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 3784/ 19.06.2024 година от А. М. Е., представлявана от адв. Т. Ц. от АК - Ловеч, срещу Решение № 121/ 29.05.2024 год. по гр.д. 672/2023 год. по описа на РС – Т.

Считат, че първоинстанционният съд е постановил неправилен и необоснован акта, като не се е съобразил с допълнителното заключение на СТЕ, че разликите в линиите на оградата при оцифряване на регулационния план и кадастралната карта са в рамките на допустимото отклонение съгласно чл. 18, ал.4, т.2 от наредба № РД -02-20-5/ 15.12.2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Изтъква и наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нередовност на исковата молба, за което са възразили с отговора на исковата молба, а съдът не се е произнесъл.

Това е довело до пренасянето им в диспозитива на решението. В този смисъл молят да бъде отменен атакуваният съдебен акт и да бъдат присъдени направените им разноски.

Подаден е писмен отговор вх. № 4271/ 08.07.2024 година от М. М. А., чрез адв. С. С. от АК – Ловеч. Оспорва подадената въззивна жалба и моли да бъде оставена без уважение, по отношение на приложената скица, счита, че същата не следва да се приема, тъй като тази възможност е преклудирана.

Претендира разноски. Така подадения отговор е нередовен, тъй като не е подписан от лицето сочено за негов автор адв. С. С. от АК – Ловеч, а липсва и представено пълномощно за въззивната инстанция. Следва да бъде указано на въззиваемата страна да представи подписан отговор и пълномощно за настоящата инстанция, или да потвърди действията на адв. С. с писмена молба в едноседмичен срок от съобщаването, в противен случай отговорът ще бъде невалидно процесуално действие е няма да се зачита.

С определението по чл. 374 от ГПК съдът е оставил без движение 2 исковата молба, касаеща иска по чл. 108 от ЗС, тъй като спорната реална част от имота не е индивидуализирана като граници и размер, като е дал указания в тази насока.

В съдебно заседание за въззивника Е. се явява адв. Т. Ц., поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Въззиваемият не се явява лично, представлява се от адв. К. В., която оспорва жалбата и счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно. Представя писмено становище.

От представените по гр.д. № 672/ 2023 година по описа на ТРС доказателства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните по делото притежават съседни недвижими имоти в с. Г., Ловешка област.

С констативен нотариален акт № 144, том.ІІ, дело № 364/ 1998 година от 26.02.1998 година въз основа на обстоятелствена проверка М. М. А., ЕТН **********, е признат за собственик въз основа на давностно владение, наследство и делба на следния недвижим имот: застроено дворно място, съставляващо парцел VІІІ-14, кв. 4 по плана на с. Г., Ловешка област, с уредени регулационни сметки и площ от 700 кв.м., ведно с построената масивна двуетажна жилищна сграда, с граници на парцела: улица, Пенчо М.

К., Росица М. Ункова и М. А. Е.. Към настоящия момент по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1783/30.10.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: 28.08.2020г., имотът е с идентификатор ***. На 02.06.2022 година е съставен протокол за трасиран, означаване и координиране на граници на процесния поземлен имот.

Въз основа на подадена молба от М. А. на 30.07.2021 година е извършено трасиране, означаване и координиране граничните точки на УПИ VІІІ-14, кв.4 по ПУП на Г., Община Т, от Х.В.Д., за което е съставен съответен протокол.

По повод жалба от 30.08.2021 година от М. М. А. до Община Т, с писмо изх. № Ж-48/1/ 22.10.2021 година на А. М. Е. е дадено предписание за изграждане на подходящо съоръжение, отвеждащо повърхностните води от 3 имота й, съответно изграждене на ограда с височина на плътната част до 0.6 м, между нейния и на А. имот.

Видно от протокол за трасиране, означаване и координиране граничните точки на УПИ ІХ-14, кв.4 по ПУП на Г., Община Т, съставен на 02.06.2022 година, по молба на А. Е. е извършено означаване на граничните точки на нейния имот от Павел Рачев.

С писмо № Ж-48/1/ 22.10.2021 година Община Т е определила на А. М.

Е. тридесетдневен срок за изграждане на ограда между двата процесни имота На 26.04.2023 година по молба на А. е извършено ново трасиране, означаване и координиране граничните точки на УПИ VІІІ-14, кв.4 по ПУП на Г., Община Т, от Х.Д.. В съставения протокол е отразено, че при направеното заснемане на новоизградената ограда на границата с ПИ *** се констатира, че в западната част оградата навлиза с 0.5 л.м. в ПИ ***.

За изграждане на същата не е представен Протокол образец акт.2.

С покана от 27.07.2023 година М. А. е поискал от А. Е. преместване на оградата построена в неговия имот, а не на границата съгласно протокол от 30.07.2021 година за трасиране, означаване и координиране на граничните точки на имота.

По същия повод са подадени жалби до Районна прокуратура – Ловеч, ТО – Т и Община Т.

Представен е нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение, в полза на наследодателя на А. М. Е., А М.ов А. и М М.ов А., в частта относно индивидуализацията на имота, предмет на дарението, съгласно който вместо парцел ІХ-14, погрешно е записано парцел ХІХ-14.

В хода на производството пред районния съд е назначена и изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че между имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с. Г., собственост на М. А. и имот с идентификатор № ***, собственост на А. Е. има изградена ограда с бетонов цокъл с оградна мрежа с дължина 29 метра. Западната част от оградата с дължина 24 метра попада в имота на ищеца.

Към заключенията е изготвена комбинирана скица, на която са отразени имотите по действащата кадастрална карта и изградената ограда.

4

В допълнително заключение експертът посочва, че процесната ограда е изградена точно по линията, дадена с извършеното трасиране и координиране на 02.06.2022 година, като тази ограда попада изцяло в собствения на ответната страна УПИ ІХ-14 в кв. 4. Данните от координирането, отразени в протокол за трасиране, означаване и координиране граничните точки на УПИ ІХ-14, кв.4 по ПУП на Г., Община Т, съставен на 02.06.2022 година от инж.

Рачев са верни и същите са различават от трасирането, извършенот от инж.

Хр. Драганов на 30.07.2021 година. Разликата в линиите в западния ъгъл е 58 см, а в източния ъгъл 21 см, като според експерта са допустими, като се позовава на чл. 18, ал.4, т.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, като това се дължи на методите за сканиране и векторизиране на регулационния план и различните софтуерни програми за това. Изготвени са комбинирани скици, отразяващи спорната граница по имотни линии по КККР, изградена ограда и трасирана регулационна граница от инж. Рачев и трасирана регулационна граница от инж. Драганов.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.И.Р. и Х.В.Д., които са съставили протоколите за трасирането, означаване и координиране граничните точки на двата процесни имота, като същите свидетелства за обстоятелствата при които са извършени тези дейности. Разпитана е и съпругата на ищеца – Р.И.М., която сочи, че след като е дадена линия за ограждане, ответницата преместила колчетата и по този начин навлязла в тяхното място. Твърди, че причината за това било, че дворът на ответницата е тесен и не можела да си вкарва колата, затова си преместила оградата навътре в техния двор. Впоследствие пуснала жалба да им събори постройката.

Съдът е сезиран с ревандикационен иск за собственост, с правно основание чл.108 от ЗС предявен от М. М. А., против А. М. Е., относно частта от Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Г., община Т, област Ловеч, по КККР, с адрес на поземления имот: с. Г., ул. „****“ № 36, с площ целия от 680 кв. м., номер по предходен план: 14, квартал 4, парцел VIII, находяща се в западната част на границата между двата имота с площ от 8 кв.м., заключена между изградената м е ж д у имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** ограда, означена с т.3 и т.4 на комбинирана скица № 2, към допълнителното заключение по СТЕ и 5 негаторен иск по чл. 109 от ЗС за премахване на 24 м. в западната част от оградата, навлизаща в неговия имот.

По ревандикационния иск.

Ищецът се позовава на оригинерно придобиване право на собственост върху процесния имот, вкл. и спорната част, по давност, наследство и доброволна делба, за което е съставен констативен нотариален акт№ 144, том ІІ, нотариално дело 364/ 19998 година по описа на РС - Т.

Така предявеният иск е неоснователен и недоказан по следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал.5 от ЗУТ В урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии стават граници на имотите, когато подробният устройствен план е приложен по отношение на регулацията. В конкретния случай в констативния нотариален акт е отразено, а и не се спори, че регулацията е приложена. При действието на ЗТСУ (отм.) одобрените дворищнорегулационни планове и ПУП имат отчуждително действие, к а т о законодателят не е придал такова пряко отчуждително действие на одобрените по ЗУТ планове, освен при определени хипотези. Заснемането на имотите в кадастралната карта и отразяването в кадастралните регистри няма правопроменящо действието по отношение вещните права върху тях, същите имат само декралативно действие по см. на чл.2, ал.5 от ЗКИР. От основното и допълнително заключение се установява, че оградата е изградена по регулационната линия, която при действието на ЗУТ става имотна граница, като разминаването при трасирането, означаване и координиране граничните точки на границата между двата имота по регулация и кадастър е в рамките на допустимата грешка по смисъла на чл. 82, ал.2, вр. чл. 18, ал. 4, т. 1 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.