Акт № 262494 от 03.09.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

.../3.9.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение на осми юни две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка

Иванова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19329 по описа за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по допускане на делбата на съсобствени недвижими имоти и е образувано по молба на Р.Й.А., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес адв. П. С. С.от ВАК, с адрес гр. В., ул. ... и адв. Г.С.Н. от ВАК, с адрес ***, офис срещу ответници М.Х.Н., ЕГН **********, Н.А.Н., ЕГН **********, И.А.Н., ЕГН **********,*** и М.Й.К., ЕГН

**********. Последната е конституирана като страна в производството на осн.чл.225 ГПК.

Имотите, по отношение на които се иска делбата представляват УПИ № VII-681, в квартал 36, находящ се в гр.А., Община А., Област Варна, с площ 475 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ 571 кв.м. по действащия план на гр.А., Община А., Област Варна, одобрен със Заповед №358/20.1 2. 2001г. на Кмета на Община А., съответстващ на парцел VI-380 и част от имот пл.№380, в кв.36 по стар план от 1967 г. и парцел VII-380 и част от имот с пл.№ 380, в кв.36 по предходен план от 1980 г., както и на част от парцел III-156, в кв.52 по стар ог 1921 г., при граници: улица, УПИ № VIII-684, УПИ № ХХ-682, УПИ № ХХ1-679 и УПИ № VI-680 и изградените в имота двуетажна къща, със ЗП от 80 кв.м., състояща се от сутеренен етаж - 80 кв.м., първи етаж - 93 кв.м., втори /мансарден/ етаж - 101 кв.м., лятна кухня с площ 48 кв.м. и гараж с площ 18.00 кв.м.

Ищецът е заявил, че страните не могат да постигнат съгласие за делба на съсобствените имоти и моли съдът да допусне такава при квоти: за дворното място 3/6 ид.части за ищеца Р.А. и по 1/6 ид.част за всеки ответник М.Н., Н.Н. и И.Н. и за сградата 6/12 ид.части за ище ца Р.А., 4/12 ид.части за М.Н. и по 1/12 ид.част за Н.Н. и И.Н..

Моли на осн.чл.344, ал.2 ГПК съдът да определи ползването на имота от съделителите като ответниците му заплащат обезщетение в размер на 600 лева.

Направил е искане за заплащане на разноски за производството.

Ответниците са представили отговор на молбата с който оспорват иска за делба за описания втори мансарден етаж от жилищната сграда с площ 101 кв.м., лятна кухня с площ 48 кв.м. и гараж с площ 18 кв.м. Считат, че същите следва да се изключат от делбата, тъй като ищецът не се легитимира като собственик.

В евентуалност сочат, че са собственици на същите самостоятелни обекти по давност, след като в тяхна полза е изтекла придобивна давност и са осъществявали несмущавано фактическата власт без посочване на периода на владението.

Оспорват молбата по чл.344, ал.2 ГПК като неоснователна, тъй като ищецът ползва по-голяма част от притежаваната от него част от съсобствения имот.

Направили са искане за заплащане на разноски за производството.

Съделителката М.Й.К. е направила искане да се допусне делбата при квоти ¼ ид.част от сградата за нея и ¾ ид.части за наследниците на Р.А..

В хода на производството е починал ищеца Р.А. и съгласно представени удостоверения за наследници, издадени от Община А. са конституирани неговите наследници по закон С.С.Г. и С.Р.А. /с оспорени наследствени права в производството/.

В съдебно заседание страните поддържат молбата и отговорите, както и постъпилите становища.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и по свое убеждение съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното с молба доказателство нотариален акт № 56, том VII, дело 1726/1959 год. се установява, че А. Н. Ц. и Н. А.Н., двамата земеделци от с.К., К. са придобили недвижими имоти, представляващи къща, обор и навес заедно с дворното място от 1500 кв.м. съгласно протокола по ч.гр.д.№ 689/1937 г. на Варненски околийски съд и кр.акт № 852/1905 г. на Варненския нотариус, представляващо урегулиран парцел III, пл. № 156 в кв.52 по плана на с.А., Варненско от 1375 кв.м., при съседи: А. Ив.Я., Г. П.и път за сумата 9000 лева, която е изплатена напълно от купувача на продавача.

С договор за доброволна делба от 08.04.1963 г. продажба съсобствениците са поделили придобитите имоти като А. Н. Ц. е получил в дял и собственост парцел XII-156 с площ 485 кв.м. и парцел XIII-156 с площ 170 кв.м. при посочени граници.

Н. А.Н. получава в дял и собственост парцел III-156 с площ 945 кв.м.

С договор за дарение по нотариален акт № 22, том XIII, дело № 359 от 1975 г. Н. А.Н. е дарил на сина си А. Н. Ц. празно дворно място в с.А., Варненско с площ 475 кв.м., представляващ парцел VI-380 по плана на селото, при съседи: А. Я., Г. П., Н. А.

***.

На А. и

Й. А. се позволява да построят жилище върху 80 кв.м. от собственото си място върху 80 кв.м., кв.№ 36, парцел VI, по протокол № 113/31.07.1963 г. съгласно строително разрешение № 134 на лист 12 от делото.

С договор за дарение на недвижим имот по нотариален акт № 71, том 4, дело № 605 от 2011 г. А. Н.Н. е дарил на племенника си Р.Й.А. недвижим имот, придобит в индивидуална собственост, а именно ½ /една втора/ идеална част от УПИ № VII-681 в кв.36, находящ се в град А., общ.А., обл.Варна, с площ 475 кв.м. по документ за собственост, а по скица 571 кв.м. по действащ план на гр.А., одобрен със заповед № 358/20.12.2001 г. на кмета на Община А., съответстващ на парцел VI-380 и част от имот пл.№ 380 в кв.36 по стар план от 1967 г., както и на парцел VII-380 и част от имот пл.№ 380 в кв.36 по предходен план от 1980 г., както и на част от парацел III-156 в кв.52 по стар план от 1921 г., при граници: улица, УПИ VIII-684, УПИ XX-682 УПИ XXI-679 и УПИ VI-680.

С договор за продажба на недвижим имот по нотариален акт № 72, том 4, дело № 606 от 2011 г. А. Н.Н. и М.Х.Н. продават на Р.Й.А. недвижим имот, представляващ ½ /една втора/ идеална част от сутеренен етаж с площ 80 кв.м. по данъчна оценка и ½ идеална част от първи етаж с площ 93 кв.м. по данъчна оценка от двуетажна къща, цялата със ЗП 80 кв.м. със сутеренен и тавански етаж, изградена в УПИ № VII-681 в кв.36, находящ се в град А., общ.А., обл.Варна, с площ 475 кв.м. по документ за собственост, а по скица 571 кв.м. по действащ план на гр.А., одобрен със заповед № 358/20.12.2001 г. на кмета на Община А., съответстващ на парцел VI-380 и част от имот пл.№ 380 в кв.36 по стар план от 1967 г., както и на парцел VII-380 и част от имот пл.№ 380 в кв.36 по предходен план от 1980 г., както и на част от парацел III-156 в кв.52 по стар план от 1921 г., при граници: улица, УПИ VIII-684, УПИ XX-682 УПИ XXI-679 и УПИ VI-680.

Представено е удостоверение за търпим строеж № 98/16.07.2018 г., издадено от Община А.. От същото се установява, че в УПИ № VII-681 в кв.36 по плана на град А., общ.А., обл.Варна е изградена жилищна сграда, състояща се от приземен, първи и втори мансарден етаж, със ЗП 173.00 км.м. и РЗП 542.00 кв.м. Сградата се състои от три жилища с отделни входове, които се ползват самостоятелно и независими едно от друго. Същите са описани като жилище № 1 /приземен и първи етаж/, ЗП площ 53.00 кв.м., жилище № 2 /приземен и първи етаж/, ЗП 120.00 кв.м. и жилище № 3 /втори и мансарден етаж/, ЗП 136.00 кв.м. В имота съществува и стопанска постройка с площ 8.00 кв.м. Същите са търпими строежи съгласно пар.127, ал.1 ПЗР на ЗУТ и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

От декларация от

10.03.1969 г. на Н. А.Н. се установява, че същият е дал съгласие синовете му А. и Й. да построят жилищна сграда в собствения му имот, представляващ парцел VI-380 в кв.36 по плана на с.А.. Подписът е поставен в присъствието на дл.лице от СОНС – А. с посочени три имена и длъжност.

От удостоверение за наследници на Н. А.Н.,***, починал на 29.01.1997 г. се установява, че същият е оставил наследници по закон Н. Н.А. – дъщеря, Н.А.Н. и И.А.Н. – двамата наследници на починал син А. Н.Н., М.Х.Н. съпруга, М.Й.К. и Р.Й.А. – двамата наследници на починал син Й. Н.А..

Видно от удостоверение за сключен гр.брак, издадено от Община А., А. Н. е сключил гр.брак с М. М. на 30.04.1976 г.

От представената преписка от Районна Проектантска организация се установява, че на инвеститорите А. и Й. А. е изготвен проект част „Електроинсталация“ на жилищна сграда в с.А., Варненско.

На името на А. Н. е разрешено изграждането на гараж с размери 6.00/3.00 м. Съгласно разрешение за строеж на лист 61 от делото.

От заключението на СТЕ от

09.10.2020 г., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че дворното място, представляващо УПИ № VII-681, кв.36 по плана на гр.А. с площ 571 кв.м. е реално неподеляемо. В същото е изградена многофамилна жилищна сграда в която не могат да се обособят 5 самостоятелни жилища съгласно изискванията на ЗУТ. Сградата е изградена без строителни книжа, пристроявана и надстроявана без инвестиционни проекти, строително-техническа документация, акатове образци № 7, 12, 14, 15, 16 по Наредба № 3 от 1503.2003 към ЗУТ и други строителни книжа аза въвеждане на сградите в експлоатация. Издадено е удостоверение за търпимост № 98 от 16.07.2018 г. на Община А.. От заключението по допълнителната задача на

СТЕ от 25.11.2020 г., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че процесната жилищна сграда не е била нанесена в предходни планове на гр.А. и същата не е съществувала преди 1976 г. Същата е била нанесена в УПИ със заповед № 358 от 30.12.2001 г. на кмета на Община А..

От събраните гласни доказателства се установява, че свид.К. е бивш съпруг на М.К. и тя е живяла в къщата от раждането си. Заедно с брат й Р. ползвали първия етаж, втория етаж н бил довършен преди около 10 години и никой не живеел там. Преди къщата била двуетажна, а сега е на 4 етажа. Къщата е близнак и от едната страна бил тъста на свидетеля, след като починал останала на Р. и М., а от другата страна бил А., сега са децата му.

Свидетелката Г. разказва, че Р. и М. са й пременници и преди и след смъртта на баща си са живяли в бащиния си дом в гр.А., ул.“***. Ползвали първия етаж на който Р. правел ремонт. Втория етаж не е довършен. В момента никой не ползва защото М. е в чужбина. Когато си идва отсяда в имота. Другата къща е близнак и там живеят братята И. и Н. заедно с майка им М..

Двамата не допускат майката на Р. - С. до имота. Преди години съпруга на свидетелката отишъл да прави ремонт в имота на Р., но И. и Н. го изгонили.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните изводи:

По отношение недвижимите имоти за които се иска допускане на делбата:

От представената по делото скица, издадена от Община А. се установява, че дворното място, представляващо УПИ № VI1-681 се намира в квартал 36 по плана на гр.А., община А., област Варна. Същото е с площ 475 кв.м. по документ за собственост, а площта по действащия план на гр.А., община А., област Варна, одобрен със Заповед №358/20.12. 2001г. на Кмета на Община А. е 571 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ № VIII-684, УПИ № ХХ-682, УПИ № ХХ1-679 и УПИ № VI-680. Изградената в имота без строителни книжа жилищна сграда със ЗП 173.00 кв.м. и РЗП 542.00 кв.м. е нанесена в плана със заповед № 358 от 30.12.2001 г. на кмета на Община А.. Същата представлява търпим строеж по смисъла на параграф 16 ПР на ЗУТ, което е установено от издаденото от Община А. удостоверение за търпимост № 98 от 16.07.2018 г. Същото няма действие по отношение на вещното право на собственост, а удостоверява единствено, че строежът е търпим. Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. От изложеното следва, че процесното дворно място и изградените в него без строителни книжа жилищна сграда, стопанска постройка и лятна кухня са съсобствени между страните.

По отношение на изградения в дворното място гараж с площ 18.00 кв.м. следва да се приеме, че същият е изграден от А. Н., който е наследодател на ответниците Н.. Това обстоятелство е установено от издадено разрешение за строеж, поради което следва да се приеме, че гаража не попада в хипотезата на чл.92 ЗС, а е собственост на ответниците Н. и следва да се изключи от делбата, доколкото собствениците не желаят неговата делба.