Решение № 3561 от 18.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3561 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20211110134855 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу ПЛ. П. М., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 55373/2020г. на СРС, 40 състав, а именно: 2040,10лв., представляваща задължение за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 21.11.2019г. до 20.6.2020г., ведно със законната лихва от 10.11.2020г. до изплащане на вземането, и 110,57лв., представляваща мораторна лихва за периода от 25.01.2020г. до 28.10.2020г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на ел. енергия при общи условия за обект, находящ се в /населено място/, клиентски № ************. Поддържа, че е доставил до процесния имот ел. енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът не е заплатил задълженията на падежа, поради което дължи и лихва за забава.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, 1 с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства по делото, следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да бъде уважени.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. За заповедното производство същият е доказал извършването на разноски в общ размер от 139,01лв. за платени държавна такса и адв. възнаграждение. За исковото производство е доказал разноски в размер на 88,59лв. за държавна такса, 144лв. за адв. възнаграждение и 380лв. депозит за особен представител. От тях обаче следва да му бъдат присъдени само първите два разхода в общ размер от 232,59лв., тъй като депозитът за особен представител не е изразходен (не е използван) и подлежи на възстановяване на ищеца.

Воден от горното и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК:

***********, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу ПЛ. П. М., ЕГН:

**********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 55373/2020г. на СРС, 40 състав, а именно: 2040,10лв., представляваща задължение за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 21.11.2019г. до 20.6.2020г. за обект, находящ се в /населено място/, клиентски № ************, ведно със законната лихва от 10.11.2020г. до изплащане на вземането, и 110,57лв., представляваща мораторна лихва за периода от 25.01.2020г. до 28.10.2020г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ПЛ. П. М., ЕГН: **********, с адрес:

/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление /населено място/, сумата от 139,01лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 232,59лв. – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2