Акт № 1443 от 11.11.2026, Административен съд - Силистра
- Съд
- Административен съд - Силистра
- Дело
- 256/2026
- Подписан
- 11.11.2026
- В сила
- 11.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 222, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 61, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 348, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 36 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1443
Силистра, 11.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Силистра - II-ри касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕРИ РАДАНОВ
ЖАНЕТ БОРОВА
При секретар АНТОНИЯ СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА канд № 20267210600256 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 77 / 02.07.2026 г. по АНД № 208/2025 г. Районен съд – Дулово е отменил наказателно постановление № 19-2500181 / 19.09.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Силистра, и е осъдил ДИТ – Силистра да заплати на „Амира 2015“ ЕООД разноски по делото в размер на 300,00 €.
Касаторът – директорът на ДИТ – Силистра – моли съда да отмени горепосоченото решение и да потвърди наказателното постановление. Изложените в жалбата доводи са следните: 1/ погрешното посочване на мястото на извършване на нарушението в наказателното постановление е техническа грешка, а не самостоятелно основание за отмяна; от съдържанието на наказателното постановление и от доказателствата по делото безспорно се установява къде е извършено деянието, поради което правото на защита на дружеството не е нарушено; 2/ задължението на наказващия орган да провери акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и да прецени възраженията и доказателствата произтича от чл. 52, ал. 4 ЗАНН, а не от чл. 35 АПК, и това задължение е изпълнено; 3/ районният съд е квалифицирал неправилно дейността на наетото лице като изпълнение на договор за изработка, тъй като на 26.08.2025 г. работничката е започнала работа и по указание на управителя е изпълнявала шивашки операции при определени място на работа и работно време, т.е. налице е предоставяне на работна сила, а не постигане на уговорен резултат. Касаторът претендира също така юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът „Амира 2015“ ЕООД оспорва касационната жалба със следните доводи: 1/ мястото на извършване на нарушението е съществен реквизит на наказателното постановление, който индивидуализира обвинението и има значение за правото на защита, за териториалната компетентност на органите и за определянето на компетентния съд; актосъставителят и свидетелят по установяването на нарушението са заявили, че са извършили проверка в с. Вокил, а не в с. Яребица, докато в наказателното постановление е посочено с. Яребица; 2/ касае се за инцидентен труд, положен поради внезапната необходимост да се избегне висока неустойка по търговско правоотношение; 3/ съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 12.09.2019 г. по съединени дела C-64/18, C-140/18, C-146/18 и C-148/18 (Maksimovic и др.) санкциите трябва да бъдат пропорционални, което не е съвместимо със система от високи минимални санкции, кумулирани за всеки засегнат работник.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 19-2500181 / 19.09.2025 г., издадено от касатора, на ответника е наложена, на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, имуществена санкция в размер на 1600,00 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ. Нарушението се изразява в следното: на 26.08.2025 г. лицето П. Н. Р. е извършвало трудова дейност – шиене на машина на калъфки/столовки – в шивашки цех, ползван от „Амира 2015“ ЕООД, преди сключването на трудов договор в предписаната писмена форма. На 03.09.2025 г. в ДИТ – Силистра е представен трудов договор № 167 / 01.09.2025 г., сключен между дружеството и същото лице за длъжността „шивач“. В наказателното постановление като място на проверката е посочен шивашки цех в с. Яребица, общ. Дулово, ул. „Четвърта“ № 2. В АУАН № 19-2500181 / 09.09.2025 г., въз основа на който е издадено наказателното постановление, мястото на проверката е индивидуализирано с друг адрес: с. Вокил, ул. „Витоша“ № 67. АУАН е съставен от главен инспектор М. Д. Г., която е извършила проверката съвместно със старши инспектор Д. Р. Ц. – свидетел при установяването на нарушението; свидетел при съставянето на акта е Р. И. Ж..
Отменителното решение на РС – Дулово почива на следните фактически констатации: на 26.08.2025 г., около 11:30 ч., е извършена съвместна проверка за спазване на трудовото законодателство в шивашки цехове, ползвани от дружеството, като проверката е започнала едновременно в два обекта – в с. Яребица и в с. Вокил – при разпределение на служителите на ДИТ – Силистра по екипи; установено е, че лицето П. Н. Р. е извършвало дейност по шиене на машина на калъфки/столовки; въз основа на декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ е констатирано, че лицето е прието на работа на 26.08.2025 г. без сключен писмен трудов договор; впоследствие е представен трудов договор за длъжността „шивач“ при 8-часов работен ден, работно време от 08:00 до 17:00 ч. и месечно възнаграждение 1077,00 лв.; актосъставителят Д. Р. Ц. и свидетелят Р. И. Ж. са дали показания, че са извършили проверка в с. Вокил, а не в с. Яребица; воденият от дружеството свидетел Г. И. е заявил, че поради необходимост от поправка на значителен брой изделия в кратък срок са били повикани лица, които до скоро са били работници на дружеството, и че се е касаело за няколко часа работа.
Въз основа на тези факти районният съд е приел, на първо място, че посоченото в наказателното постановление място на извършване на нарушението (с. Яребица) не съответства на действителното място според показанията на свидетелите, което създава съмнение относно начина на установяване на нарушението и доказателствената стойност на акта; на второ място, че дейността на лицето е инцидентна, свързана с отстраняване на недостатъци по вече изпълнен договор, и носи белезите на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД, а не на трудово правоотношение; на трето място, че наказващият орган е нарушил чл. 35 АПК, като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Настоящият състав счита касационната жалба за основателна с оглед на съображенията, изложени в следващите редове.
1/ Съдът възприема довода на касатора, че разминаването относно мястото на извършване на нарушението не е основание за отмяна на наказателното постановление.
Нарушението е установено в шивашки цех на адрес: с. Вокил, ул. „Витоша“ № 67, а касаторът е посочил като място на извършването му шивашки цех в с. Яребица, ул. „Четвърта“ № 2. Това е порок поради противоречие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, която изисква в наказателното постановление да бъде посочено мястото на извършване на нарушението. Порокът обаче не е съществен. Местоизвършването на административното нарушение е от решаващо значение, когато то е елемент от състава на нарушението или когато от него зависи териториалната компетентност на актосъставителя или на административнонаказващия орган. Нито една от тези хипотези не е налице. Съставът на нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ не съдържа като свой признак мястото на извършване на деянието. Селата Вокил и Яребица се намират в общ. Дулово, обл. Силистра, поради което и двете населени места попадат в пределите на териториалната компетентност на органите на ДИТ – Силистра.
Нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ се индивидуализира чрез работодателя, лицето, постъпило на работа без трудов договор, и датата на постъпването. Съобразно тези белези се определя и броят на нарушенията, за всяко от които чл. 414, ал. 3 КТ предвижда отделна санкция. Всички тези белези са посочени в наказателното постановление в пълно съответствие с АУАН. Следователно ответникът не е бил поставен в положение да не разбира за какво деяние е санкциониран, т.е. правото му на защита не е накърнено.
Неправилен е и изводът на районния съд, че разминаването поставя под съмнение начина на установяване на нарушението и доказателствената стойност на АУАН. Грешката е допусната едва при издаването на наказателното постановление, т.е. след като нарушението вече е било установено, поради което не може да се отрази на начина на неговото установяване. Съмненията на районния съд са изведени от показанията на актосъставителя М. Д. Г. и на свидетеля Д. Р. Ц., че са извършили проверка в с. Вокил, а не в с. Яребица. Именно с. Вокил обаче е посочено в съставения с тяхно участие АУАН, поради което показанията им не разколебават, а потвърждават съдържанието на акта. Без значение е и обстоятелството, че Р. И. Ж. не е присъствала при проверката в с. Вокил, тъй като в АУАН тя е означена единствено като свидетел при съставянето му, а като свидетел при установяването на нарушението е посочен Д. Р. Ц..
Следва също така да се има предвид, че установената през годините юриспруденция на Административен съд – Силистра е в съответствие с поддържаната в настоящото решение правна теза относно отбелязването на местоизвършването на нарушението. Така например в мотивите на решението по КАНД № 100/2018 г. е застъпено следното тълкуване: «Неуточняването на местоизвършването на административното нарушение не представлява съществен порок на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, тъй като в случая то би имало значение единствено за местната подсъдност. В тази връзка трябва да се има предвид, че при отклонения от местната подсъдност в наказателния процес, при който се следи много по-строго за спазването на форма и процедура и който се прилага субсидиарно на основание чл. 84 ЗАНН в административнонаказателния процес, съдебната практика поддържа, че „дори да се приеме, че делото е разгледано от съд, който не е местно компетентен по смисъла на чл. 36 НПК, ... това нарушение не е от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК ...“ /решение № 1 / 01.02.2012 г. на ВКС по н.д. № 2923/2011 г., II н.о., НК/. Следователно, даже да се допусне, че, вследствие неуточненост на местоизвършването на административното нарушение, въззивното дело е било разгледано от местно некомпетентен съд, това не би могло да се окачестви като отменително основание /в тази насока настоящата инстанция вече е формирала практика в свои решения по КАНД № № 84/2017 г. и 120/2017 г./» (в същия смисъл е и решението по КАНД № 139/2019 г.).
2/ Основателен е доводът на касатора, че районният съд неправилно се е позовал на чл. 35 АПК, който се отнася до издаването на административни актове. Производството по издаване на наказателни постановления (които са правораздавателни, а не административни актове) е уредено в ЗАНН. Задължението на наказващия орган да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и събраните доказателства и при необходимост да разследва спорните обстоятелства произтича от разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, която е спазена. Освен това районният съд не е посочил кое обстоятелство от значение за отговорността е останало неизяснено. Изводът му в тази насока всъщност е следствие от възприетата от него правна квалификация на правоотношението между ответника по касация и наетото лице, която, както ще бъде изложено по-долу, е неправилна.
3/ Основателен е и развитият в жалбата довод, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че наетото лице не е предоставяло работна сила на дружеството.
Районният съд не е установил факти, различни от тези, на които почива наказателното постановление. Той е приел, че на 26.08.2025 г. лицето е шиело на машина в цеха на дружеството, че е било повикано от дружеството заедно с други бивши работници за спешна поправка на голям брой изделия и че е работило няколко часа. Различието е в юридическото окачествяване на тези факти, т.е. в приложението на материалния закон, което подлежи на касационна проверка (чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН).
Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Императивният характер на тази норма ограничава свободата на договаряне. Когато предмет на договора е предоставяне на работна сила, той може да бъде единствено трудов, а дали едно лице осъществява трудова дейност се определя от това дали то обективно извършва действия, характерни за трудовата дейност (вж. решение № 733 / 30.11.2023 г. на АдмС – Пазарджик по КАНД № 855/2023 г.). За разлика от трудовия договор, предметът на договора за изработка е постигането на определен резултат, който изпълнителят осигурява със своя организация и на свой риск. В случая лицето не е поело задължението да постигне самостоятелно определен резултат – то е било повикано от ответника и е полагало труд лично, в ползвани от дружеството цех и оборудване, заедно с други лица, за изпълнение на поета от самото дружество поръчка. Това е предоставяне на работна сила.
Разпечатката съдържа 28 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22feb332-efde-4d35-af68-6f640d2a69dc