Решение № 16953 от 18.09.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16953 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й. като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20251110115976 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 98118 от 19.03.2025 г. по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от С. Д. – лично, с която се иска издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН в нейна полза срещу А. П., за който се твърди, че е бивш интимен партньор на молителката.

В молбата се твърди, че ответникът е извършил актове на домашно насилие, както следва:

На 10.01.2025 г. около 23:00 ч. в заведението „Се ла ви“ в кв. Драгалевци, гр. София, ответникът е бил видимо пиян и надрусан, отишъл е на входа на заведението и е заплашил приятеля на молителката с думите: „На мен не ми пречат камерите, за да ти разбия главата", а впоследствие са се сбили.

На следващия ден – 11.01.2025 г., получила многократни обаждания от ответника, със следните заплахи: „Ще видиш кой е човека, ще те обезобразя да станеш неразпознаваема. И тогава кой ще те хареса, помийо...“, „Ще ти запаля колата и ще ме помниш цял живот“, „Ще те хвана и ще те пребия до смърт, защото ти това заслужаваш“.

На 13.02.2025 г. около 00:00 ч. (полунощ) ответникът отишъл пред блока, където молителката живее, а именно: гр. ********* и започнал да звъни и да пише по wats up, с искане тя да слезе. Освен това, отправил и следните заплахи: „Ако не слезеш пред вас, ще ти запаля колата и не само, а и най-съкровеното“, „Ще поръчам на човек без да се усетиш, както си вървиш по улицата да ти метне киселина в лицето, а ти ще си приключена, мойто момиче". Около 3:00 ч. през нощта на 13.03.2025 г. молителката се събудила и през прозореца си видяла как колата й гори пред блока.

1

Ответникът в открито съдебно заседание излага становище за неоснователност на молбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН (в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.), това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

По делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства (в т.ч. свидетелските показания), се установява, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство и в интимна връзка, поради което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2, предл. второ и трето ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено от ответника психическо насилие. Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

По делото като писмено доказателство е депозирана декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Следва да се посочи, че тя е доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните последици от този акт.

Декларацията е частен свидетелстващ документ, който притежава материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти (за разлика от исковия процес, където частните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти) - решение № 260773 от 08.02.2021 г. по в. гр. д. № 6019/2020 г. на Софийски градски съд; решение № 383 от 28.02.2022 г. по в. гр. д. № 8384/2021 г. на Софийски градски съд; и др. За да бъде годно доказателствено средство, декларацията трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който същият е описан в една редовна молба за защита - арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН (решение № 3483 от 28.04.2016 г. по в. гр. д. № 16255/2015 г. на Софийски градски съд) - описание на акта, дата, място и начин на извършване на съответния акт, използваните средства при извършването му, конкретните заплашителни, заканителни или обидни думи и т. н. В депозираните уточнителни молби обаче молителката е посочила, че на твърдените актове на домашно насилие е имало свидетели, като ги посочва и поименно. С други думи, не се отрича, а напротив – признава се, че на процесните актове на домашно насилие е имало очевидци. Следователно, в случая, независимо от специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (дори да отговаряше на законовите изисквания) не е достатъчно основание за съда да издаде заповед за защита от домашно насилие. Молителят, търсещ защита срещу домашно насилие, 2 действително разполага с облекчен ред на доказване, като на представената от него декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е придадено доказателствено значение. В случаите, когато твърденият акт на домашно насилие е бил извършен в присъствието на трети лица, каквато е и процесната хипотеза, същият следва да установи фактите, изложени в нея, чрез допустимите доказателствени средства по ЗЗДН и ГПК (в този смисъл решение № 2366 от 08.04.2015 г. по в.гр.д. № 19959/2014 г. на Софийски градски съд; решение № 2070 от 24.04.2023 г. по в.гр.д. № 10386/2022 г. на Софийски градски съд; и др.). Предвид изложения анализ на доказателствения материал по делото, съдът намира, че са налице „други доказателства“ по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, поради което декларацията сама по себе си не би основала основателност на молбата в частта й досежно отправените заплахи, закани и обиди. Смисълът на закона не е при некредитиране на доказателства извън декларацията или неуспешно провеждане на доказване с тях, на основание единствено само на нея акта/актовете на насилие да се считат доказани по предвидения в ЗЗДН облекчен ред (решение № 2218 от 02.05.2023 г. по в. гр. д. № 9143/2022 г. на Софийски градски съд).

Въз основа на събрания доказателствен материал по делото, съдът намира молбата за основателна, поради следните съображения:

Най – напред първия акт на домашно насилие, изразяващ се в отправяне на заплахи и закани по телефона, съдът е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че на 11.01.2025 г. страните са разговаряли по телефона. За възпроизвеждането на разговора, респ. установяването на заплахи и закани са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля С. Д. С. – баща на молителката. На първо място, следва да се отбележи, че преценката относно доказателствената стойност на всяко гласно доказателствено средство е обусловена от анализа на неговото съдържание от гледна точка на пълнота, последователност и вътрешна логика, а също така дали то се подкрепя и кореспондира с данните за релевантните обстоятелства от другите материали по делото.

Обстоятелството, че свидетел и страна по делото са роднини, само по себе си не обосновава автоматичен, а още по-малко несъмнен извод, че депозираните показания са негодни за установяване на фактите по делото и на взаимовръзките между тях, но обуславя необходимост за съда да подходи със засилена критичност при оценката на достоверността на тези показания, като има предвид възможната заинтересованост на свидетеля. Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира, че обсъжданите показания са непротиворечиви, логични и последователни, поради което ги кредитира. За съдебния състав не възниква съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, поради което им се доверява за установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства. Поконкретно, установява се, че свидетелят лично и непосредствено е възприел заплахите за саморазправа, отправени от ответника срещу молителя. На въпрос на процесуалния представител на страната, свидетелят споделя, че е чувал следните заплахи: „ще те унищожа“, „ще те запаля“. Установява се още, че свидетелят не само е чул отправените заплахи по време на телефонните обаждания, но и лично е виждал писмени съобщения в подобен смисъл, изпратени до дъщеря му от телефонен номер, който ответникът в откритото 3 съдебно заседание признава, че е използвал.

Недоказан се явява фактът на домашно насилие, извършен на 13.02.2025 г., изразяващ се в отправяне на заплахи и закани за заливане с боя и киселина, както и за запалването на автомобила. Не са ангажирани доказателства, с които съдът да може да установи тези твърдения. Постъпила е справка от СДВР за образувано ДП № 33823МК-430/2025г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 13447/2025г., от която се установява, че действително автомобилът на молителката е запален. Към 02.07.2025 г. обаче по гореспоменатото ДП няма постановен краен акт, тъй като все още тече разследване и предстои да бъдат извършени още процесуално-следствени действия. При това положение, извършеното деяние не може да се вмени във вина на ответника, доколкото същият се ползва и с презумпция за невиновност, а евентуално негово противоправно поведение ще се анализира в наказателния процес. Ето защо, този акт на насилие съдът намира за недоказан.

С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото са събрани достатъчно кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване на останалите актовете на домашно насилие, поради което съдът счита, че молбата се явява основателна и следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. Следва за изчерпателност да се посочи, че ответникът не оспорва, че е имало „спречкване“ между него и приятел на молителката на 10.01.2025 г. около 23:00 ч. в заведението „Се ла ви“ в кв.

Драгалевци, гр. София. Действително, молителката не е била пряко обект на физическо насилие, поради което съдът не го е приел за разглеждане като конкретен акт на насилие, но обстоятелството, че ответникът е влязъл в пререкания с определено лице, единствено поради качеството му на приятел на молителката (факт, който не се оспорва от ответника), идва да покаже, че се цели въздействие тъкмо върху нея. Житейски обосновано и очаквано е да се приеме, че след като ответникът причини болки и страдания или отправи заплахи и закани спрямо приятеля на молителката, то последната също ще ги възприеме, доколкото тя е причината за „спречкването“ на двете лица. Макар да не се установява по безспорен начин какви конкретни думи и изрази, в т.ч. наличие/липса на физическо насилие, то ответникът не оспорва конфликта между двамата мъже. Ето защо, съдът намира, че с поведението си ответникът е причинил основателен страх у молителката и също е индикация за динамиката в отношенията на страните както и за поведението на ответника спрямо молителката.

При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходяща се явява меките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, предл. първо, т. 4, и т. 6 ЗЗДН. Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо и т. 4 следва да бъдат със срок от 12 месеца, като по отношение на първата от тях, след приспадане съобразно правилото на чл. 15, ал. 8 вр. чл. 5, ал. 2 ЗЗДН на срока й на действие по издадената заповед за незабавна защита № 108/11.04.2025 г., срокът следва да бъде определен до 11.04.2026 г. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН съдът намира, че следа да бъде определена със срок на действие от 9 месеца.