Решение № 2953 от 15.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2953 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100506466 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5240/24.03.2024 г., постановено по гр.д. № 71712/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, е уважен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Столична община, БУЛСТАТ 000696327, дължи на ищеца „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, сумата от 355,80 лв., представляваща сбор от ликвидационни разноски в размер на 10 лв. и заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 345,80 лв. по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0000-1261-18-251106, във връзка с реализирано на 23.03.2018 г. в гр. София, ул. *********, по посока на движение от ул. „Сребърна“ към бул. „Симеоновско шосе“ ПТП, вследствие от което на застрахования при ищеца лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, рег. № *********, били нанесени имуществени вреди – увредени предна дясна гума и предна дясна джанта, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 1

07.10.2021 г. по ч.гр.д. № 55098/2021 г. по описа на СРС, 24 състав.

С решението е отхвърлен обективно кумулативно съединеният положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 104,87 лв., представляваща лихва за забава върху горната главница за периода от 29.10.2018 г. до 23.09.2021 г., която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.10.2021 г. по ч.гр.д. № 55098/2021 г. по описа на СРС, 24 състав.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 494,31 лв., а ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 22,76 лв.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната част е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „ЗК Лев Инс“ АД.

Във въззивната жалба се поддържа, че по делото е доказано, че ответникът е бил поканен да възстанови на ищцовото дружество платеното застрахователно обезщетение. Счита, че представената обратна разписка от „Спийди“ установява получаването на поканата от служител на ответника.

Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а искът за мораторна лихва – уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно, като моли същото да бъде потвърдено.

Претендира и разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По 2 въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която съдът е отхвърлил акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Столична община, БУЛСТАТ 000696327, дължи на ищеца „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, сумата от 355,80 лв., представляваща сбор от ликвидационни разноски в размер на 10 лв. и заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 345,80 лв. по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0000-1261-18-251106, във връзка с реализирано на 23.03.2018 г. в гр. София, ул. *********, по посока на движение от ул.

„Сребърна“ към бул. „Симеоновско шосе“ ПТП, вследствие от което на застрахования при ищеца лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, рег. № *********, били нанесени имуществени вреди – увредени предна дясна гума и предна дясна джанта, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 104,87 лв., представляваща лихва за забава върху горната главница за периода от 29.10.2018 г. до 23.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.10.2021 г. по ч.гр.д. № 55098/2021 г. по описа на СРС, 24 състав.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на главното задължение, както и размер на дължимата лихва.

3

Решението в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца главно вземане в размер на 355,80 лв., не е обжалвано, поради което е влязло в сила. Следователно е доказана първата предпоставка – наличие на главно вземане.

Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, поради което е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, според която, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Моментът на плащане на застрахователното обезщетение е релевантен за възникването на регресното вземане, но не и за поставянето на длъжника в забава, тъй като моментите на настъпване на изискуемостта и на забавата за плащане на задължението не съвпадат. По тези съображения следва извод, че е необходима покана за поставяне на длъжника в забава.

По делото е представена Покана от ищцовото дружество, адресирана до ответника, в която последният е поканен да заплати на основание чл. 410, ал. 1 КЗ сумата от 345,80 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП. В поканата е посочен номер на щетата – 0000-1261-18-251106, както и личен регрес – 14030. Представена е също и обратна разписка от „Спиди“ АД, в която е посочено, че пратката съдържа „документи“, като в полето за „Подател“ е посочено изрично: „ЗК ЛЕВ ИНС АД С. – 14030, 14031, тел. ********* СОФИЯ, бул. *********“.

Пратката е приета без забележки на 28.09.2018 г. от получател Х., който е положил подпис след името си. С отговора на исковата молба не са релевирани възражения по отношение на получената от ответника покана за плащане, нито е оспорен подписът, положен върху обратната разписка.

Доколкото се установява идентичност между номера на личен регрес, посочен в поканата за плащане, и номера, посочен върху обратната разписка – 14030, то въззивният съд приема, че поканата за плащане на застрахователното обезщетение е получена от ответника именно на 28.09.2018 г.

Следователно въззивният съд намира изводите на районния съд за неустановеност на наличие на покана за плащане преди образуване на делото за неправилни.

Поканата за плащане е едностранна сделка, изявление на кредитора, адресирано до длъжника, с което кредиторът уведомява последния, че иска 4 изпълнение. Тя следва да бъде изрична и да изразява недвусмислено волята на кредитора. Поканата за изпълнение следва да съдържа подходящ срок, в който длъжникът да изпълни задължението си. Когато срок не е посочен, по арг. от чл. 63, ал. 1 ЗЗД следва да се приеме, че следва да изтече достатъчен според обстоятелствата срок.

В поканата не е посочен срок за плащане, поради което следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичането на достатъчен според обстоятелствата срок, който в настоящия случай въззивният съд приема, че е 30-дневен – по арг. от чл. 412, ал. 3 КЗ. Следователно ответникът е изпаднал в забава на 29.10.2018 г. За периода от 29.10.2018 г. до 23.09.2021 г. – денят, предхождащ датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, ответникът дължи мораторна лихва върху главницата, която в случая възлиза на 104,87 лв., изчислена с електронния калкулатор на НАП по реда на чл. 162 ГПК.

Ищецът претендира именно сума в този размер за посочения от съда период, поради което претенцията му е изцяло основателна. В обжалваната част решението е неправилно и следва да бъде отменено.

По разноските:

В първата инстанция:

В Определение № 224/09.05.2016 г. по ч.гр.д. № 5263/2015 г. на IV Г.О. на ВКС е посочено, че „при постановяване на решението си въззивният съд трябва, при спазване на правилата на чл. 78 от ГПК, да определи дължимите се между страните разноски пред първата инстанция с оглед на измененото решение и да присъди същите, заедно с направените пред втората инстанция разноски“.

С оглед изхода на спора в настоящото производство на ответната страна не се дължат разноски, поради което решението следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 22,76 лв.

Ищецът е претендирал разноски в общ размер на 490 лв. – 100 лв. за държавни такси в заповедното и исковото производства, депозит за САТЕ в размер на 350 лв. и депозит за свидетел в размер на 40 лв. В заповедното производство е определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., а в исковото – в размер на 100 лв. На ищеца следва да бъдат възстановени 5 разноските в пълен размер – 640 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разликата над присъдените 494,31 лв. до дължимите 640 лв., а именно 145,69 лв.

Във въззивната инстанция:

С оглед пълното уважаване на въззивната жалба на въззивника следва да бъдат възстановени сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Същият е претендирал заплащането на юрисконсултско възнаграждение, като съдът приема, че на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъде определено такова в размер на 100 лв. Въззивникът е сторил и разноски за държавна такса в размер на 25 лв. Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 125 лв.

С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5240/24.03.2024 г., постановено по гр.д. № 71712/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 104,87 лв., представляваща лихва за забава върху главница в размер на 355,80 лв. за периода от 29.10.2018 г. до 23.09.2021 г., която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.10.2021 г. по ч.гр.д. № 55098/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която ищецът „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, е осъден да заплати на ответника Столична община, БУЛСТАТ 000696327, сумата от 22,76 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът Столична община, БУЛСТАТ 000696327, дължи на ищеца „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, сумата от 104,87 лв., представляваща лихва за забава върху главница в размер на 355,80 лв. за периода от 29.10.2018 г. до 23.09.2021 г., която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.10.2021 г. по ч.гр.д. № 55098/2021 6 г. по описа на СРС, 24 състав.