Решение № 6465 от 10.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6465 гр. С., 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря Т.А ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20231110138481 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на дължими вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 53226/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, в условията на разделна отговорност при квоти 2/4 за лицето В.Г.Х., 1/4 за ответницата Г. Н. Х. и 1/4 за ответницата М. Н. Х. за следните суми: 1 118,04 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2022 г. до окончателното изплащане, 259,08 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2019 г. до 20.09.2022 г., 9,09 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.08.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2022 г. до окончателното изплащане и 2,37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 20.09.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент 11, находящ се в гр. С., ж.к. “....”, бл. 19, ет. 4, абонатен № .... Заповедта е влязла в сила по отношение на В.Г.Х., като за присъдените срещу него суми е издаден изпълнителен лист.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно - не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, като при условията на евентуалност, в случай, че на ответниците бъдат присъдени разноски, прави искане за компенсирането им до размера на по-малкото. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответниците в срока по чл. 131 ГПК депозират отговор, чрез процесуалния си представител адв. Т. К. Т. – САК, с който оспорват изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорват да са съсобственици на процесния имот при посочените от ищеца квоти 1

- по 1/4 идеална част, като твърдят, че всяка от тях притежава по 2/9 или общо 4/9 идеални части от правото на собственост. Намират исковата молба за нередовна. Поддържат, че подаваната топлинна енергия не е отчитана законосъобразно и правилно, като твърдят, че ищецът е присъединил сградата в режим на Е.С. в нарушение на действалия тогава закон, по-специално чл. 105а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (обн. ДВ, бр. 108 от 2001 г., отм. ДВ, бр. 107 от 2003 г.). Посочват, че не е спазено изискването за съгласие на всички собственици или титуляри на вещно право на ползване, поради което липсва единодушно взето решение за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. Твърдят още, че не е налице валидно направен избор на лице по чл. 139б от ЗЕ (чл. 112г от ЗЕЕЕ отм.) за извършване на услугата дялово разпределение. Считат за неотносими към делото представените от ищеца договор от 19.08.2002 г., сключен между “ФИРМА” ООД и Е.С., и приложените към него документи. Евентуално, оспорват действителността на протокол от 16.08.2002 г., като се позовават на липса на кворум, съгласие и подписи от всички собственици, както и на неспазване на изискуемата от закона форма. Твърдят липса на представителна власт на лицето, упълномощено с протокола да представлява Е.С. в отношенията й с топлопреносното предприятие и при подписването на договора с “ФИРМА” ООД за извършване на услугата дялово разпределение. В условията на евентуалност, оспорват подписите в протокола да са положени от ответницата Г. Х. и нейната праводателка М. Н.К..

Считат дяловото разпределение за незаконосъобразно, като извършено от нередовно избрано дружество. Ответниците твърдят, че не е сключен индивидуален договор нито с праводателката им М. Н.К., нито с която и да е от тях, с оглед на което считат, че не е възникнало валидно облигационно правоотношение между тях и ищеца и липсва правно основание за претендиране на процесните суми. Оспорват протоколите за дялово разпределение от “ФИРМА” ООД, като твърдят, че същите са неправилно изготвени и въз основа на нередовни технически уреди. Твърдят нарушения на ЗЗП. Оспорват основанието за начисляване на мораторна лихва при твърдение, че липсват доказателства да са изпаднали в забава. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

По иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

По делото е безспорно между страните, че ответниците са съсобственици на процесния имот, съответно потребители на топлинна енергия, че ищецът е доставил по отношение на процесния имот твърдяното количество топлинна енергия в претендираните размери.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – ЕС, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, съгласно която, в 2 редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай, потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ на хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.

Съобразно Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на Е.С. като услуга, която се ползва от самата Е.С..

Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в режим на ЕС, е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и преустановяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на ЕС искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката законодателят приема, че потребител на услугата е цялата Е.С., затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – ЕС, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

По делото не е налице оспорване относно наличието на облигационни отношения с ищеца през процесния период, а и същото се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства.

От приетия по делото Нотариален акт за собственост апартамент (жилище) по чл. 55 г. от ЗПИНМ № 98, том ..., дело № ... от 09.10.1972 г. на I нотариус при Софийския народен съд, се установява, че Н.И.К. е придобил по покупка от Софийски градски народен съвет – ...

С. правото на собственост върху апартамент (жилище) № 11 /единадесет/, блок № 19 /деветнадесет/, етаж IV /четвърти/ на жилищния комплекс “....

Представено е удостоверение за наследници с изх. № .../2019 от 08.01.2019 г., издадено от С.О., район “...”, от което се установява, че Н.И.К., починал на 11.01.1980 г. – Акт за смърт № .../11.01.1980 г., след смъртта си е оставил за свои наследници по закон : Ц.

Н.К., ЕГН ********** /преживяла съпруга/ и М. Н.К., ЕГН ********** /дъщеря/.

Н.И.К. е придобил собствеността върху процесния имот на 09.10.1972 г. По делото не се съдържат данни кога е сключен бракът между Н.И.К. и Ц. Н.К.. Придобиването на имота 3 е станало при действието на Семейния кодекс от 1968 г. /отм./, който въвежда режима на общност. Ако бракът е сключен преди 09.10.1972 г., то процесният имот, въпреки че е придобит само на името на Н.К., по силата на закона е станал съпружеска имуществена общност. В случай, че бракът е сключен след 09.10.1972 г., то към момента на смъртта на Н.К. имотът е бил негова лична собственост. Ц. К. е починала на 01.06.1988 г.

С оглед на изложеното и при липса на доказателства в различна насока, следва да се приеме, че след смъртта на Н.К. и Ц. К. имотът е придобит по наследство от тяхната дъщеря М. Н.К..

По делото е представено удостоверение за наследници с изх. № ..../10.03.2023 г., издадено от С.О., район “....”, от което се установява, че М. Н.К., ЕГН **********, починала на 15.09.2007 г. – Акт за смърт № ..../16.09.2007 г., след смъртта си е оставила за свои наследници по закон: Г.В.Х., ЕГН ********** /преживял съпруг/, В.Г.Х., ЕГН ********** /син/ и ответниците М. Н. Х., ЕГН ********** и Г. Н. Х., ЕГН ********** - внучки по право на заместване в правата на починалия пред наследодателя Н.Г.Х., ЕГН ********** – син.

Тъй като имотът е придобит от М. К. по наследство, същият не е станал съпружеска имуществена общност, поради което след смъртта на М. К. Г.В.Х. е придобил 1/3 идеална част от процесния имот - част, равна на частта на всяко дете /чл. 9, ал. 1 ЗН/, В.Г.Х. – 1/3 идеална част и ответниците М. Х. и Г. Х. – по 1/6 идеална част.

Установява се също, че Г.В.Х., ЕГН **********, е починал на 23.06.2012 г., като е оставил за свои наследници по закон: Д.Г.С., ЕГН ********** /дъщеря/, и от брака си с М.