Акт от 11.08.2020, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- 1909/2020
- Подписан
- 11.08.2020
- В сила
- 11.08.2020
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260020 11.08.2020 год. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, на единадесети август две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана
Карастанчева
Членове:1.Пламена
Върбанова
2.мл.с.Детелина Димова
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно частно гражданско дело № 1909 по описа за 2020 година на Окръжен съд-Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на „Ай Тръст“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.,,Витоша“№146(сграда А),ет.4, Бизнес център ,,България“, представлявано от управителя Ива Шаламанова, чрез юрисконсулт Весислав Генов, против Разпореждане №660 от 28.05.2020г., постановено по ч.гр.д.№373/2020г. по описа на РС- Карнобат, с което е отхвърлено частично заявлението по чл.410 от ГПК досежно сумата от 213,48 лева- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен между страните на 12.10.2018г., сумата от 62,78 лева, представляваща административни разноски за събиране на вземането, сумата над 50 лева- юрисконсултско възнаграждение, както и сумата над 28,63 лева- държавна такса съобразно уважената част на искането.
В частната жалба се изтъкват съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт в частта, в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение относно претендиранато възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.Посочва се, че в конкретния случай било налице индивидуално договаряне, доколкото длъжникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения договор за кредит, осигурявайки поръчителство от трето, одобрено от ,,Кредисимо“ЕАД юридическо лице.Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че на длъжника не било предоставено правото на избор и възможност за индивидуално договаряне. Излага се, че кредитополучателят попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние на интернет страницата на ,,Кредисимо“ЕАД, с индивидуален идентификационен номер 1147826. Отбелязва се, че на посочения в заявлението електронен адрес били изпратени
Договор№1147826/12.10.2018г., ведно с Приложение към него, Общи условия за предоставяне на кредита и Стандартен европейски формуляр. Подчертава се, че предоставянето на поръчителство не представлявало необходимо предварително условие за получаване на потребителски кредит, като разликата между обезпечен и необезпечен кредит касаела само срока за разглеждането му. Макар да имал възможност да избере необезпечен кредит, длъжникът избрал при кандидатстването си за кредит, да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора, като осигури поръчителство от трето, одобрено от кредитора юридическо лице.На второ място се навеждат доводи, че неправилно заповедният съд приел, че при изчисляването на годишния лихвен процент(ГПР) по кредита следвало да бъде включено и дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство,тъй като в конкретния случай разходът на длъжника по Договора за поръчителство не притежавал изброени в частната жалба характеристики по §1,т.1 от ДР на ЗПК. Изложени са и съображения относно изискването по чл.16 от ЗПК,като се твърди, че в случая обезпечението не било свързано с оценка платежоспособността на клиента и имало за цел бързина при разглеждане на заявлението, а не неговото одобрение. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума. Претендират се разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че частната жалба е предявена от правно-легитимирано лице в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт и като съобрази разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния жалбоподател и приложените по делото доказателства, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирано заявление по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение от ,,Ай Тръст“ЕООД срещу Н.М.Д., ЕГН **********, за следните суми, дължими по договор за кредит№1147826, сключен на 12.10.2018г. между длъжника и ,,Кредисимо“ЕАД, в общ размер от 1707 лева, от които 1000 лева- главница; 62.78 лева- административни разноски; 213.48 лева.- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 256.70 лева- договорна лихва за периода от 13.10..2018г. до 20.11.2019г. и 175. лева- наказателна лихва за периода от 21.11.2018г. до 04.03.2020г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
От страна на заявителя ,,Ай Тръст“ЕООД е представен Договор за потребителски кредит№1147826/12.10.2018г.;
Приложение№1 към договор за потребителски кредит Общи условия; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити;
Договор за поръчителство/12.10.2018г.; Договор за предоставяне на поръчителство и Приложение №1 към Договор за предоставяне на поръчителство.
Районен съд – Карнобат е издал в полза на кредитора ,,Ай Тръст“ЕООД Заповед№211/28.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за следните суми, дължими по договор за кредит сключен на 12.10.2018г. между длъжника Н.М.Д. и ,,Кредисимо“ЕАД, от които: 1000 лева- главница; 256.70 лева-договорна лихва; 175 лева- наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 26.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата от 28.63 лева(двадесет и осем лева и шестдесет и три стотинки)- държавна такса съобразно уважената част от искането.
С обжалваното разпореждане от
28.05.2020г., Карнобатският районен съд е отхвърлил частично заявлението на „Ай Тръст“ ЕООД, против длъжника Н.М.Д. ГПК досежно сумата от 213.48 лева- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен между страните на 12.10.2018г., сумата от 62.78 лева, представляваща административни разноски за събиране на вземането, сумата над 50 лева- юрисконсултско възнаграждение, както и сумата на д 28.63 лева- държавна такса съобразно уважената част на искането.
Районният съд е приел,че при сключване на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне(още повече, че след служебна справка в ТР се установило, че ЮЛ- поръчител се явявало свързано с кредитора лице).Съдът е счел, че претендираното вземане се основава на неравноправна за потребителя клауза(нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП) и на това основание оставил без уважение заявлението за сумата от 213,48 лева претендирано възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
Досежно сумата от 62,78 лева, представляваща административни разноски за събиране на вземането е приел, че това задължение не е ясно за какви разноски се отнася , както и дали реално са направени.Освен това е оставил без уважение искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение над сумата от 50 лева.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че частната жалба е предявена от правно-легитимирано лице в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт и като съобрази разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния жалбоподател и приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд. Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съда следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.
В конкретния случай вземането произтича от договор за потребителски кредит, сключен на 12.10.2018г. между ,,Кредисимо“ЕАД (заемодател) и Н.М.Д. (кредитополучател) за сумата от 1000 лева, обезпечен чрез сключен на 12.10.2018г. договор за предоставяне на поръчителство(между кредитополучателя Н.Д. и ,,Ай
Тръст“ЕООД- поръчител). Поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя по договора за кредит, за което кредитополучателят дължал възнаграждение на поръчителя. Тъй като задължението към заемодателя станало изискуемо, искане за плащане било изпратено от заемодателя „Кредисимо“ до поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, който на 09.03.2020г. изплатил задълженията си и заплатил на заемодателя „Кредисимо“ всички задължения на заемателя Д., с оглед на което претендира предявените със заявлението парични суми.
Следователно, искането за издаване заповед за изпълнение се основава на обезпечен с договор за поръчителство сключен между небанкова финансова институция и физическо лице договор за кредит, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправни клаузи от договора.
Според индивидуализацията на вземането “възнаграждение за поръчителство“ в размер на 213,48 лева , съдържаща се в т.9 от заявлението и изложението в частната жалба, между страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на заявителя „Ай тест“ ЕООД за това, че по силата на договор за поръчителство той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията на последния към третото лице-кредитор.Както правилно е забелязал и отразил в разпореждането си районният съд,претендираното със заявлението възнаграждение е в размер на 213,48 лева, докато в договора за поръчителство е посочена сумата от 73,72 лева на месец за целия период на договора, което след изчисления води до размер на задължение от общо 958,36 лева за цялото времетраене на договора.Изложеното е достатъчно само на това основание заявлението в тази му част да бъде оставено без уважение,тъй като тази сума/ „възнаграждение на поръчителя/ е близък до размера на кредита от 1000 лева;освен това, така претендираната в заявлението сума от 213,48 лева не е достатъчно ясна и конкретизирана с оглед отразеното в договора месечно възнаграждение за потребителя от 73,72 лева.
Неоснователно е твърдението на частният жалбоподател- че потребителят по собствена воля избрал да обезпечи задължението си по потребителския кредит чрез поръчителство,поради което не била налице констатираната от първоинстанционния съд неравноправност за потребителя клауза.
Действително, от формулировката на клаузата на чл. 4,ал.1 от представения със заявлението Договор за потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да- съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция.При внимателен прочит на всички текстове на чл.4,ал.1-3 от същия процесен договор следва, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му.
Тоест, налице е неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-поръчител,което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.
Разпечатката съдържа 39 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22fd0286-ceb2-4dc7-b704-55f568d55617