Решение № 130 от 25.08.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Варна, 25.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Ст. Д. Анд. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20223000600247 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.20 от ЗЕЕЗА.

Образувано е по подадени жалби от адвокатите Р.Ж., Г.Г. и И.А., в качеството им на процесуални представители на лицето, чието предаване се иска- АЛ. Г. АЛЧ.-гражданин на Руската Федерация срещу Решение №167 от 08.08.2022г. на Окръжен съд гр.Варна, постановено по ЧНД №822 по описа на съда за 2022г., с което е допусната екстрадиция на АЛ. Г. АЛЧ. по искане на съдебните власти на Руската Федерация за разследване на извършено престъпление. С Решението е взета и мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на исканото лице.

В жалбите се излагат подробни съображения за закононарушения, вкл. на редица международни актове. Твърди се, че не е налице двойна наказуемост на деянието за което е повдигнато обвинение на А.; че липсват доказателства за автентичност на предоставените документи от Руската Федерация /РФ по-нататък в решението/; че предоставените писмени гаранции от Главния прокурор на РФ не са достатъчни и не са налице гаранции за контрол по спазване правата на задържаното лице в пенитенциарно заведение на РФ, в контекста на приетите Резолюции за прекратяване на членството на РФ в Съвета на Европа от 16.03.2022г., респ. правните последици от това решение, посочени в Резолюция CM/ 1

Res/2022г./3 от 23.03.2022г.; Приетата от Общото събрание на ООН резолюция за прекратяване на членството на Русия в Съвета на правата на човека и Решения на ЕСПЧ. Иска се отмяна на Решението и постановената мярка за процесуална принуда и постановяване на нов съдебен акт, с който молбата за екстрадиция да се остави без уважение.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура заема становище за неоснователност на жалбите и законосъобразност на постановеното решение.

Жалбите се поддържат на изложените основания, които се доразвиват.

Исканото лице в своя лична защита сочи, че са налице формални гаранции представени от РФ, поради липса на обществен и съдебен контрол от правозащитни организации и международни институции. Моли да не се допуска екстрадиция, поради съмнения за справедлив процес и спазване на неговите процесуални права.

Настоящият състав, след като се запозна с изложените в жалбите съображения, изслуша страните в съдебно заседание,съобрази събраните доказателства и служебно провери правилността на решението на Окръжен съд гр.Варна,прие за установено следното:

А.А. е гражданин на РФ, роден на **********г. в гр.Астрахан, притежаващ руски паспорт №...................... от 17.10.2014г. и руски задграничен паспорт №.............................., издаден на 30.09.2013г. и валиден до 30.09.2023г.

В ДМОС-МВР чрез Интерпол-Москва е получено писмо от 24.06.0222г. с искане от съдебните власти на РФ за временно задържане под стража на А. с цел последваща екстрадиция на лицето за тази държава за провеждане на наказателно производство по обвинение за извършено данъчно престъпление.

А. е задържан в Първо РУ на ОД на МВР Варна със Заповед на 23.06.2022г. в 10,00ч., като с постановление от 24.06.2022г. на прокурор от ВКП е задържан за 72часа.

С протоколно определение на ВОС по ЧНД №652/22г. на осн. чл.13 от ЗЕЕЗА е взето спрямо лицето временно задържане за срок до 40дни. С протоколно определение на Апелативен съд гр.Варна по ВЧНД№193/2022г. мярката за неотклонение е променена във временно задържане в дома на лицето за същия срок.

В Министерство на правосъдието по дипломатически път /от служител на посолството на РФ/ е постъпила молба и комплект документи по чл.9,ал.3 от ЗЕЕЗА, придружени с превод на български език, във връзка с отправено от Генералната прокуратура на РФ искане за екстрадиция на руския гражданин А.А.. За този съдебен състав няма спор по отношение на гражданството и самоличността на исканото лице А..

2

Посочените писмени материали са проверени по реда на чл.10 от Министъра на правосъдието, след което са изпратени незабавно на Върховната касационна прокуратура по силата на чл.12 от ЗЕЕЗА. В този смисъл за настоящия състав не възниква съмнение досежно тяхната автентичност, а възраженията на защитниците в тази насока са неоснователни.

На осн. чл.14,ал.2 и 3 от ЗЕЕЗА с постановление от 28.07.2022г. прокурор от ВКП е разпоредил задържане на лицето за 72часа, след което е била взета МН «задържане под стража».

Получените материали и приобщени в процедурата по екстрадиция, са съответни на чл.9,ал.3 от ЗЕЕЗА. От същите е видно, че срещу исканото лице А. е образувано наказателно производство на следствено управление за Югоизточния административен район на Главно следствено управление на Следствения комитет на РФ за град Москва и същия е привлечен като обвиняем за това, че в качеството си на Генерален директор на «Естериал»АД, с цел да избегне заплащането на данъчни задължения на дружеството се сдобил с данни за сметките на фиктивни фирми «Опал» и «Главснаб» и фалшиви споразумения, товарителници и фактури за доставки, като е представил умишлено невярна информация пред данъчните органи, с което избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, в размер 282 529 254 рубли, представляващи особено големи размери, квалифицирано по чл.199, ал.2, пар.“б“ от Наказателния кодекс на РФ.

Видно от приложеното Постановление /л.58 от ЧНД№822/22т. на ВОС/ в същото е налична подробна информация за разследваното деяние.

Касае се за прояви в период преди 2015г., когато А. се подозира да е получил в свое разпореждане фиктивни договори за покупко-продажба и по неустановен начин получил товарителници, съответстващи на посочените договори, с цел отразяване на същите в данъчна декларация на „Естериал“ АД за ДДС за четвърто тримесечие на 2015г. Твърди се, че фиктивните договори и други документи А. е подписвал като генерален директор и е организирал преводи от разплащателната сметка на дружеството по сметка на фиктивните договарящи фирми, като съставените фактури, товарителници и разплащателни документи са осчетоводени за данъчни цели. Обвинението е, че по този начин А. е укрил и не е заплатил за периода 01.10.2015г. до 31.12.2015г. данъци в големи размери. Твърди се също от обвинителната власт на молещата държава, че процесната декларация, съдържаща невярна информация за размера на ДДС дължима на бюджета, А. подписал и представил на 27.06.2016г. в Инспектората на Федералната данъчна служба в гр.Москва.

Въззивният съд не намира за основателни поддържаните от защитата на исканото лице възражения, че съдържащото се в постановлението за привличане на А. фактическо и юридическо обвинение е неточно, неясно и 3 неконкретизирано, препятстващо правилната преценка за характера на деянията. Данните от представеното постановление сочат на пълнота на изложение на фактите, времето и мястото на разследваните деяния и тяхната правна квалификация по законодателството на молещата държава.

Представените факти позволяват правилна преценка от страна на изпълняващия съд за наличие или не на изискуемата по закон двойна наказуемост. Във връзка с възраженията на защитата следва да се отбележи, че последната не изисква еднаквост, а съвпадане на основните признаци на престъпните състави на националните законодателства като деяние, форма на вина и резултат по основния състав.

По изложените по горе съображения настоящият състав намира, че описаното в молбата за екстрадиция престъпление намира своя аналог в чл.255 от НК на РБългария, поради което изводът на ВОС за наличие на предпоставките по чл.5,ал.1 от ЗЕЕЗА е правилен, а доводите на защитата в тази насока следва да бъдат преценени като несъстоятелни.

Защитниците на исканото лице са направили възражение и досежно авторството на деянието, позовавайки се на представен от тях документ за липса на задължения на дружеството на А. към РФ към 05.04.2016г. Съдът намира, че в настоящото производство не може да се обсъжда законосъобразност, или обоснованост на актовете в наказателното производство на молещата държава, респ. доказателства за наличие на извършено престъпление и участието на А., доколкото същинското разследване не е под българска юрисдикция. Необходимата информация относно престъплението е подробно очертана в разпоредбата на чл.9, ал.3, т.2 от ЗЕЕЗА, с оглед възможността за извършване на преценка за отсъствието на някое от абсолютните основания за отказ от екстрадицията по чл.7 от ЗЕЕЗА, както и за двойна наказуемост - чл.5, ал.3 от ЗЕЕЗА. Недопустимо е замолената държава да се намесва в суверенитета на молещата държава по въпроси, каквито са авторството и вината на поисканото лице за престъплението, за което е образувано срещу него наказателно производство, респ. преценка относно годността или достоверността на доказателствата, обосноваващи обвинението.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че изводът на проверявания съд, че са налице положителните предпоставки по ЗЕЕЗА за предаване на лицето А. е законосъобразен.

По отношение на приложимото право следва да се посочи, че това са нормите на Евпопейската конвенция за екстрадиция и на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. Европейска конвенция за екстрадиция от 1957г. е в сила за България от 01.10.1994г., а за РФ- от 4

09.03.1994г. Съществува и двустранен договор между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ №784 на Държавния съвет от 15.04.1976г., обн. в ДВ бр.12 от 10.02.1976г.,попр.ДВ бр.17 от 28.02.2014г.

Настоящият състав намира, че от молещата държава са изпратени всички необходими документи по чл.9,ал.3 от ЗЕЕЗА и чл.64 от Договора:

Постановление за образуване на наказателно производство; Постановление за международно издирване на А. от 05.02.2020г.; Постановление на Кузмински районен съд на гр.Москва от 27.04.2022г., с което по отношение на А. е взета мярка за неотклонение “задържане под стража“, потвърдено от Апелативната инстанция с Постановление от 18.05.2022г.; Постановление за привличане на исканото лице А. в качеството на обвиняем от 20.04.2021г.; извлечение от НК на РФ вкл. по отношение на давността; данни за исканото лице и информация досежно неговата самоличност и гражданство.

От същите се установя по един безспорен начин самоличността и гражданството на лицето, респ. неговата идентичност, образуваното наказателно производство и привличането на А. като обвиняем, конкретните данни за разследваното престъпление, позволяващо преценка за наличието на двойна наказуемост, неговата квалификация по НК на РФ, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година и данни за неизтекла давност.

Правилен е и извода на проверявания съд за липсата на абсолютните предпоставки по чл.6 от ЗЕЕЗА при наличието на които не се допуска екстрадиция.

Лицето е руски гражданин, не се ползва с имунитет по отношение наказателната юрисдикция на РБългария, няма българско гражданство и не му е предоставено убежище от РБългария към момента на получаване на искането за екстрадиция.

Получаването на статут на убежище е уредено в Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, в Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., в Протокола за статута на бежанците от 1967 г. и международни актове по защита правата на човека. По силата на чл.7 от ЗУБ убежището е закрила, която българската държава дава на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Съгласно чл.2 от ЗУБ компетентният орган за това е Президентът на Република България. Производство за предоставяне на убежище по ЗУБ по отношение на исканото лице не е било проведено, а останалите степени на закрила по ЗУБ - статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила не се изследват в производството по екстрадиция съгласно текста на чл. 6 от ЗЕЕЗА.